Днес, сто години след унищожителната разправа с левите български интелектуалци, с мащабната фигура на гения Гео Милев, се провежда политика на заличаване на историческата истина за периода 1923-1925 г., свързана с порива на народа ни към социална свобода. И във връзка с това опит за отмяна на Гео Милев, на неговото творчество и съдба.
Това каза заместник-председателят на БСП Калоян Паргов при откриването на дискусията „100 години от гибелта на Гео Милев“, която се проведе в Столичната библиотека.
По думите му наскоро е станало ясно, че Гео Милев отпада от задължителните автори, за които учениците трябва да се подготвят за държавните зрелостни изпити. „Има и информация, че в проведен дискусионен форум относно учебното съдържание по литература в Софийския университет, преподаватели са изразили мнение за нетрайната естетическа стойност на творчеството на Гео Милев, а това е аргумент за неговото отпадане от учебното съдържание“, отбеляза Паргов.
Според него неслучайно се премълчава, че Гео Милев е последният мащабен реформатор и енциклопедист в българската култура след Христо Ботев и Пенчо Славейков. „Той е блестящ поет, преводач, публицист, художник и композитор“, заяви зам.-председателят на БСП.
„Наша задача като политици, общественици, учени със съвест е да запазим и предадем истините за Гео Милев и неговото време, за поемите „Септември“, „Ден на гнева“ и „Ад“, за списанията „Везни“ и „Пламък“, за блестящите преводи на Шекспир, Софокъл, Хайне, за тънкия му усет на критик и теоретик на изкуството, за мащаба на творческата му личност“, изтъкна Паргов.
Той припомни, че преди месец, пак в Столичната библиотека, е била организирана конференция по повод трагичните събития от 16 април 1925 г., свързани с атентата в храма „Св. Неделя“.
„Ние от БСП сме съгласни, че всяко събитие, в което загиват хора, е белязано с трагика. Но, и това е същественото: насилието винаги ражда насилие“, посочи Калоян Паргов и обясни, че няма как фокусът да пада единствено върху атентата без да бъдат разгледани събитията от Деветоюнския преврат, без Юнското и Септемврийско въстания, обагрени с кръвта на дръзналите да се противопоставят на незаконния правителствен диктат.