В какво се превърнаха българските мазета и бункери? Едва ли някога сте се запитвали. В действителност ако се замислите ще видите, че почти няма сграда в центъра на София, от която да не „изниква” магазинче. Те са известни у нас като „клек шопове” и се появиха в началото на 90-те години на миналия век.
„През последните 20 години Людмил Кутев всеки ден слиза в мазето, служило и като бомбоубежище, в което се е криел неговият баща по време на Студената война, и отваря ръждясалите прозорци, които се намират буквално на сантиметри от тротоара. Малко преди да дойде демокрацията помещението е било тайна обущарница”, пише в свои репортаж вестник New York Times.
През годините „клек шоповете” замряха, тъй като се появиха големите хипермаркети и по естествен път повечето неща, които българинът може да си купи от тях, вече си ги намира в големите вериги магазини.
Каква обаче е съдбата на помещенията, в които е имало „клек шопове”? През последните години част от тях се трансформираха в едни от най-творческите подземни пространства в София и са притегателен център за все повечето туристи, които посещават българската столица.
„Чисто визуално погледнато „клек шоповечете” са невероятно необичайни и интересни пространства. Фактът, че ви принуждават да се наведете, вече ви кара да промените перспективата си и раждат художествен потенциал”, казва пред вестника директорката на Института за съвременно изкуство Яра Бубнова.
Преди Втората Световна война българи и руснаци проектират бомбени помещения в мазетата на жилищните сгради в София, като за всяко семейство има отделно помещение. Често тези помещения имат малък прозорец, който е точно на нивото на тротоара.
„След падането на комунизма много от хората не разполагат с достатъчно пари, за да отворят собствени магазини и решават да продават в тях хранителни продукти. През 90-те години на миналия век, почти на всяка централна улица в София можеше да се види „клек шоп””, пояснява New York Times.
„Тези „клек шопове” всъщност бяха първите частни в България. Те символизират нашето творческо превъплъщение от комунизъм към капитализъм”, казва урбанистът Ангел Бондов. С навлизането на големите супермакрети над половината от „клек шоповете” в София след 2012 г. изчезват и към днешна дата техният брой е едва 27.
Днес повечето от тези помещения са превърнати в място за творчество – наети са от художници или се използват като място за репетиции, а други продължават да продават стоки, но главно кафе, безалкохолни и алкохолни напитки и цигари.