- Инж. Перфанова, какво е вашето мнение относно идеята за въвеждане на Минимална задължителна застраховка за брокерите?
- Минималната задължителна брокерска застраховка е добра практика на развитите и регулирани пазари. От нея биха се изплашили тези, които не са истински професионалисти и ги е страх да поемат отговорност, защото нямат необходимите знания, за да се занимават с посредническа дейност в сферата на недвижимите имоти. Агентите по недвижими имоти са много ценен партньор. Във всяка една добре развита държава е нормално семействата да имат личен лекар, личен адвокат и личен агент. Това са професионалисти, които се грижат за личния интерес на семействата. Както и в бизнес средите – корпоративното обслужване на доверени клиенти. Тоест посредническата дейност в недвижимите имоти не е социално зло, а напротив социална необходимост. Не случайно тази професия съществува по цял свят, изучава се в университетите, в много държави е обвързана със законодателство, предмет е на застраховане, така, както много други професии. От страни брокерската дейност изглежда елементарна, но в същност тя е сложна, многостранна, изисква много знания и умения, които се изграждат с години. Добрият агент не е просто посредник, а доверено лице и бизнес партньор.
- Кои са основните проблеми, които стоят пред българските брокери на недвижими имоти днес, почти четири години след началото на имотната криза?
- Основния проблем е нелоялната конкуренция между агентите и нелоялното отношение на клиентите към своите агенти. Имаме вече 20 години частен пазар в сектора на недвижимите имотите. Много агенти имат 20 годишен опит зад гърба си, започна да се излиза на пазара второ поколение семейни агенти, което в други държави е традиция от десетилетия. Имаме вече такива дисциплини в няколко университета в страната, т.е. разполагаме с професионален пазар на недвижими имоти, на който работят хора със знания и опит. Но обществото остана необучено да намери своя доверен агент. Да не предлага имотите си по всички агенции, да не ходи по огледи всеки ден с различни агенти, да се опитва да заобикаля посредника.
Българският брокер има нуждата някой да му помогне да култивира своя клиент и да отсее от пазара тези, които не са професионалисти и развалят неговия имидж. Зад комисионното възнаграждение на една брокерска агенция седят много инвестиции в създаване на агенти и инструменти на работа, режийни и транспортни разходи, поддръжка на бази и друг обслужващ персонал в офиса. Това са много разходи, които се разпределят от комисионното възнаграждение. На клиента му се струва, че плаща просто, за да излезе неговият имот като обява, но не си дава сметка колко инвестиции и труд са вкарани преди това, за да бъде той обслужен.
Колкото е по-лоялен и регулиран този пазар, толкова по-малко ще бъдат имотните измами.
- От кои държави бихме могли най-лесно да почерпим опит за оптимизиране дейността на брокерите и в кои насоки трябва да се работи с оглед на сегашната ситуация (време на криза)?
- Аз лично смятам, че от Европа един добър пример е Австрия, а в световен мащаб определено Америка. Освен това ние имаме Европейски стандарт за тази професия и трябва да спазваме тези норми. По време на криза всеки един бизнес трябва да се подготвя за големия пазар, който му предстои в следваща фаза. Ако бизнесът не е подготвен, съществува сериозна опасност да настане хаос на пазара, когато той е по-динамичен. Затова днешният ден трябва да се използва за обучение на кадри, т.е. за създаването на истински професионалисти, за изграждането на професионална рамка и законова регулация, за създаването на инструменти на работа като мулти листинг системи за професионалисти, практични офиси, представителни рекламни концепции. Това е времето за работа с обществото, общините и държавата. Да се създаде професионална камара и регистър. Да се предостави възможност за знаещите и опитните да работят спокойно и професионално, като им бъдат създадени условия на равенство с останалите европейски държави.
Кризата за мен не съществува. Има силен и слаб пазар, има пазар на растеж, спад или застой. Кризата често се определя като състояние на безизходица. А ние не сме в такова състояние. И от всеки персонално зависи да не изпада в подобна фаза. Важното е да се движим, да се развиваме, да наблюдаваме какво правят успелите и да ги следваме, да анализираме грешките си и да не ги повтаряме, да мислим преди да сме направили следващата крачка, да вярваме повече в другите и в себе си и да бъдем по-коректни и взискателни.