Британският музей е заплашен от Grexit. Гърция обмисля да предприеме нова офанзива за връщането на скулпторите на Партенона.
Правителството в Атина е видяло възможност да поднови искането след като през юни британците гласуваха за излизане от Европейския съюз. През последните десетилетия Гърция регулярно повдига въпроса да си получи от Британския музей намиращите се там скулптори от Партенона.
Началото на казуса е поставено през далечната 1816 г., когато лорд Елджин след сделка с османската власт ги отнася от Атина за Лондон. Дори тогава са платени космическите за времето си 35 000 лири.
Историята е твърде мътна, за да даде категоричен аргумент в полза на едната или другата страна, признават все пак непредупредени изследователи на Античността.
Според Атина лорд Елджин, който е бил британски посланик в двора на турския султан, се е сдобил с античните експонати от Акропола не със съгласието на Гърция, а след сделка с турските власти, които по това време са окупатори.
Тези скулптури са сред най-добрите създавани някога, и Партенонът е безспорно един от най-големите паметници на Европа. Френският поет Алфонс дьо Ламартин дори възкликва за него, че той е „най-съвършеният стих, написано някога на камък“.
Това би било в интерес на Великобритания, за да докаже, че напускането на ЕС не включва изолационизъм и ксенофобски тенденции. И това може да бъде не по-добро доказателство за щедрост и състрадание, казва Андрю Джордж, ръководител на кампанията за връщането на скулпторите.
По тази причина още от 1829, когато Гърция обявява независимост, тя се опитва да си върне артефактите.
Атинският Акропол преживява много бедствия. След изграждането си във вида, в който го познаваме днес през 5 век преди Новата ера, той става обект на вандализмите на фанатизирани християнски свещеници в ранните християнски векове, страда от многобройни природни бедствия, периодично е изгарян от нашественици, превърнат е в барутен склад по време на Османската империя.