„В момента изследваме древно светилище, което е по-скоро от епохата от енеолита, някъде от 3-4 хилядолетие пр. Хр. Светилището е много интересно, защото за първи път откриваме такова в Източните Родопи. Става въпрос за своеобразен каменен уред, чрез който по една специално издълбана стена, с много сложен профил, който почти представя фигурата на параболата, се движи сутрешното слънце, което изгрява на местния хоризонт. Всичко това показва времето в рамките на годината“, съобщи за Факти.бг доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания към БАН.
Стоев в момента е на експедиция, която прави археоастрономически проучвания на „пирамидата“, оформена в естествените скали в местността Ак кая, на територията на скално-култовият комплекс при село Ковил. По думите му става въпрос за древна обсерватория.
„Знаем, че в рамките на Слънчевата тропическа година слънцето изгрява от различни места на местния хоризонт, което е използвано от древните хора за откриването на своеобразни маркери за стациониране на хода на времето в рамките на тази Слънчевата тропическа година. Така те са могли да определят много точно деня на зимното слънцестоене и на лятното слънцестоене, както и деня на пролетното и есенното равноденствие. По този начин, годината освен, че е била центрирана в отношение на начало и край и по отношение на настъпването на следващата година, но тя е била разделена и на четири отделни сектора, с продължителност от около 100 дни, които пък по-късно са били разделени на отделни месеци, в рамките на лунните фази и движението на Луната“, разказа Стоев.
„Тази древна обсерватория е много интересна. Картирана е много точно. Определена е позицията на главния оптичен инструмент, защото това си е един истински инструмент от древността, спрямо други неща, тъй като светилището е много голямо“, уточни той.
„Всичко това е част от едно много голямо светилище край Ковил. Надяваме се този астрономически инструмент да заеме много сериозно място сред още няколко други, които сме открили и проучвали през годините. Източните Родопи се очертават като много сериозен и главен център в древността, в който са създадени своеобразни астрономически инструменти за продължителността на годината и съответно разделянето й на характерни отрязъци от време, свързани със сезоните и отделните месеци“, добави още той.