Открита е една от най-късните антични монети у нас в Русенско

В крепостта "Кале Широково" в Русенско е открита една от най-късните антични монети в Северна България. Това съобщи за БТА уредникът в отдел "Археология" към Русенския исторически музей Деян Драгоев.

"Монетата е на римския император Констанс II. Тя е отсечена през 651 година и е от бронз. Това е една от най-късните антични монети, откривана в днешна Северна България по време на археологически проучвания", обясни Драгоев.

Той ще представи тази вечер в Русенския екомузей резултатите от археологическото проучване на "Кале Широково" през миналата година. Късноантичната и средновековна крепост е разположена на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом.

Драгоев каза, че с целево финансиране от страна на Министерството на културата и от община Две могили, със съдействието на кмета Божидар Борисов, е проучен участък от основната крепостна стена с прилежащата ѝ кула номер 2 и протейхизмата (спомагателна стена) на късноантичното укрепление.

"Разкритите стени смайват със своите размери и техника на градеж. Изградени са от големи до 2 м в дължина каменни блокове, върху които археолозите откриват множество знаци, поставяни от древните майстори каменоделци. Документираната широчина на крепостната стена и кули е от 3,50 до 4,80 м, което я превръща в най-широката известна понастоящем крепостна стена в днешните български земи", обясни археологът.

По думите му благодарение на мощната си укрепителна система, изграденото в средата на V век укрепление успява да преживее аваро-славянските нашествия от края на VI век, превръщайки се в една от трите засвидетелствани крепости в долината на река Русенски лом с регистриран живот в първата половина на VII век.

Екипът от археолози е успял през миналата година да проучи и част от средновековно жилище от времето на Второто българско царство.

През средновековната епоха укрепената територия е разширена.

"Карел Шкорпил предполага, че в развалините на Широковското кале трябва да се търси споменатия през XII век от арабския географ ал-Идриси град Агранзинос. Други учени отъждествяват крепостта със средновековния български град Кръстовец", обясни археологът.