Едно интервю на Кристи Петрова за "klassa.bg"
- Да срещнеш хиляди съдби, в съдбата си по път пустинен, а да останеш непознат за себе си, за другите - дори наивен... Това е част от стихотворението ви „Да бъдеш поет”, която звучи като изпълнено с тъга откровение. Тъжен човек ли е поетът?
- Тъгата е една от основните човешки емоции. Колкото и шаблонно да звучи, душата на поета е ранима, няма весел поет.- Част от живота са и нещата от сивото ежедневие, а също и терористичните актове, убийствата, насилието. Вдъхновяват ли ви да творите тези неща?- Част от стиховете ми имат социална насоченост. Естествено, аз имам гражданска позиция по всички въпроси, но темите не ги подбирам целенасочено, те идват импулсивно. Поезия се пише с много чувство и емоция. От детските си години съм обичал и моментите на усамотение и съзерцание на природата.
- Природата ли ви вдъхновява повече или хората?
- Не може да се отдели едното от другото. Красота има както в природата, така и в човешките взаимоотношения, а също и в духовния свят на всеки човек - всичко това може да вдъхнови един творец. Аз имам интерес към изобразителното изкуство, и може би затова стихотворенията ми са по образни и колоритни. Като стихотворението „Буря”, което написах буквално в последните часове на миналата година. Зимното море ми действа вдъхновяващо. В случая ме вдъхнови бурята на 30 - 31 декември, когато имаше бедствено положение в тази част от страната. Аз бях така да се каже в епицентъра и за мен това беше невероятно преживяване. Зимното море е стихия, сила, болка, очакване, емоция, любов! То излъчва изключителна енергия и мощ.
- Кога открихте поета у себе си?
- Започнах да пиша стихове още като малък. После заради сивото ежедневие и бизнес-ангажименти, не ми оставаше време да пиша. Поезията за мен е хоби, никога не съм си изкарвал прехраната с нея, не съм търсил популярност или известност.
- Може би затова ви се получава толкова добре, защото когато нещо стане комерсиално, се губи тръпката...
- За мен това е в основата на всяко едно човешко занимание - да се върши с любов, като вид хоби. Прописах отново преди две години. Стана случайно, а сега използвам всяка възможност да се отдам на поезията.
- Стиховете ви излъчват много красота, чувства и възвишени емоции. Случва ли се на следващ прочит да не харесате някоя строфа и да я зачеркнете? Случва ли се да пренапишете някое стихотворение, да го ремонтирате из основи, да го структурирате по различен начин, да го пренаредите? Или веднъж излята, емоцията трябва да си остане в първоначалния вид?
- Почти не се връщам назад, няма смисъл от това. Всеки ден пиша, дори и сега започнах стихотворение, което може би ще завърша до края на интервюто ни.
- Много от стихотворенията ви са родени именно по този начин - докато сте в компания. Не ви ли разсейват хората наоколо и разговорите, които се водят? Не надавате ли ухо какво се случва на съседните маси?
- Не, аз даже обичам да има хора край мен, когато творя и да се води някакъв разговор, който ми служи за фон.
- Какво правите, ако римата ви връхлети на място, където нямате никакви условия да запишете това, което звучи в главата ви? Пазите ли си стихотворения, записани на салфетка или се опитвате да запомняте римите?
- Пиша, запомням - както се случи. Тук на тази маса се роди и идеята за първата поетична книга, илюстрирана с рисунки на Вежди Рашидов - „20 дни от февруари - думи и скици от една маса”. Аз пишех, както днес, а моят приятел Вежди рисуваше. И книгата стана за двайсет дни. Изобразителното изкуство и поезията са творчески свързани - като дете започнах да рисувам с четка, а днес рисувам картините с думи.
- Колко са общо книгите, които сте издал?
- Най-новата, „Любов като насън”, е десетата. Тя няма аналог в нашето книгоиздаване. Получи се уникален продукт. Между кориците и са събрани 4 отделни изкуства - поезия, скулптура, живопис и музика. Всяко четвърто стихотворение е песен, изпълнена от някои от най-добрите български поп изпълнители. Много от тези песни вече са хитове. Аз продуцирах авторския албум с тези песни и това също се оказа незабравимо изживяване за мен. Изпълнителите в албума са част от духовния ни елит. Проектът се реализира буквално в рамките на година и половина. По мнението на хора от музикалните среди, дори и преди 89-та година подобен албум не е издаван
- 20 авторски песни изпяти от девет от най-талантливите български поп изпълнители.- Явно имате лидерски заложби, защото не е никак лесно да обединиш толкова различни по типаж, а и по характер певци. Музикантите по принцип са индивидуалисти, ревнуват се едни от други, конкурират се. Как им пречупихте егото?
- Всички изпълнители в албума са ярки личности и ние се съобразихме с тяхните изисквания при изграждането на всяка отделна песен - хармония, тоналност, темпо, аранжимент... Имено затова се получи и толкова добър продукт. Нашите песни бяха включени в новогодишните програми на почти всички най-гледани телевизии. Дълбок поклон пред таланта на невероятните Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Маргарита Хранова, Милица Божинова, Васил Петров, Орлин Горанов, Панайот Панайотов, дует „Ритон” и композитора Росалин Наков. В албума е включена единствената дуетна песен на Силвия и Орлин. Силвия Кацарова кръсти традицинния си коледен концерт на името на една от нашите песни - „Живот като на кино”, безспорен хит.
- Има ли някой известен западен изпълнител или група, за които да мечтаете да напишете песен?
- Не, тази мисъл не ме е изкушавала. Имаме обаче идея двете песни на Йорданка Христова да бъдат преведени на испански.
- Няма ли да се изгуби нещо при превода? Поезията е много специфично изкуство, не е толкова лесно да усетиш автора. Не е ли по-лесно вие да създадете стихотворение на чужд език?
- Малко са добрите преводачи на поезия, като Валери Петров например. Освен съвършеното владеене на съответния език преводачът трябва да бъде и поет. Аз нямам такива амбиции.
- Очевидно не сте почитател на жанра хайку, който се оказва много модерен в последните години. Пробвали ли сте да пишете в тази форма?
- Не копирам никого. Така виждам живота, така пиша. Не налагам моя стил и не се влияя от други. Такова е моето светоусещане - мисля в картини, в багри и цветове. Може би това е връзката между колекционерството и поезията...
- Вие сте един от известните колекционери в България. Характерно за колекционерите е, че имат силно развито чувство за притежание, докато поезията е нещо, което човек копнее да сподели едва ли не с целия свят. Вие сякаш правите изключение от това правило, защото обичате да излагате колекцията си от картини и скулптури на показ, а стиховете ви се четат и пеят, така че достигат до много широка аудитория. Как преодоляхте за себе си тези различия?
- Изкуството не може да бъде само част от интериора, това е твърде профанистично отношение. То изгражда среда, възпитава естетика при децата, та дори и при възрастните. Наблюдавам го в моя хотел “Анел”, който е единственият хотел - музей на изобразително изкуство. Всички общи части на хотела са своебразни галерии, а във всяка стая и апартамент има поне по десет картини и пластики. Подобни хотели, доколкото съм запознат има два в света - в Аржентина и Флоренция.
- Не, нямах представа. Не съм ги копирал, пък и нашата експозиция е доста по-добра. Разбрах за тях по-късно. Арт комплекс „Анел” в Созопол също е своеобразен музей на открито. Там произведенията на най-изявените български скулптури са експонирани по невероятен начин на самия морски бряг, в местността Буджака. Навремето закупих имота на много висока цена с банков кредит, без никакво колебание и коментар на цената. Във финансово отношение инвестицията е нерентабилна, но никога не съм съжалявал за нея.
- Това ли е мястото, откъдето черпите най-голямо вдъхновение?
- Обичам от малък морето и голяма част от живота ми е свързана с него. През последните години и служебните ми ангажименти предполагат ежеседмично пребиваване там.
- Има ли нещо, за което да сте благодарен на съдбата? Например за приятелите, които ви заобикалят?
- Изкуството и моите интереси в литературата ме свързват с един интелектуален и духовен елит, който трудно може да бъде събран на едно място. Това са незаменими контакти, които изключително обогатяват, създават една друга, по-различна атмосфера и среда.
- Сред приятелите ви има и хора с много крайни политически възгледи. Случва ли се да заемете страна в техните спорове?
- Разбира се. Не мога да бъда социално и политически неангажиран. Навремето работих в системата на комсомола - бях на висок и отговорен пост, завеждащ отдел в Софийския градски комитет. След това работих в стопанската сфера като заместник директор на Производствено предприятие „Театрално обзавеждане, декори и реквизит”, а после в частния бизнес.
- Прави впечатление, че не криете този период от живота си, свързан с комсомола. Не се ли изкушавате поне малко да промените биографията си, да я украсите по някакъв начин? Толкова хора го правят, че чак изглежда странно да не премълчавате нищо, а даже и да го подчертавате.
- Напротив, аз се гордея с тази част от биографията си. Не виждам никаква причина да я крия.- Кога и как навлязохте в бизнеса?- През 1989 г. създадох една от първите частни фирми в България, която и до ден-днешен е на пазара, може би най-старата, с най-дълга бизнес история. “Анел” е регистрирана по Указ 56 през февруари 1989 год. и никога не е променяла търговското си наименование.
Визитка
Ангел Борисов Симеонов е родена на 5 февруари 1961 г. в София. Последователно завършва висше образование в НСА– специалност спортна журналистика и УНСС – София, специалност “Икономика и управление на промишлеността. Работи на ръководни длъжности в ДКМС (1985-1987). През 1988 г. преминава на работа като стопански ръководител – зам. директор на ПП “Театрално обзавеждане, декори и реквизит”. През март 1989 г. регистрира една от първите частни фирми у нас - “Анел”. Симеонов е сред водещите български колекционери на изобразително изкуство. Изградил е частен скулптурен парк в околностите на Созопол, местността “Буджака” – Арт комплекс “Анел”. През последните години издаде общо десет книги с поетични творби, сред които: “20 дни от февруари”, “След мен”, “Чаша живот”, “Усмивка в мрака”, “Поетите умират в бой”, “Сънувай ме!”, “Моряшка песен”. Член на Църковното настоятелство на Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”.