Една скала, в която дори неопитното око разпознава грандиозната статуя на седнала жена, сразена от страшна горест, се извисява в планината Сипил, близо до Смирна (Измир) и древната Магнезия, до която се намира съвременният град Маниса, в Егейския район на Мала Азия, в днешна Турция. Изваянието, което несъмнено е дело на творчески ръце, а не на природата, е силно ерозирало и явно е било създадено още преди Потопа. Но кой потоп - доказано е, че по тези места те са били поне два.
Планината Сипил, в чието име откривам названието на прорицателките сибили, е част от веригата Боздаглар - Планини на боговете - преводът на български е излишен - която в древността се е наричала Тмол - превеждам името като "тъмен" или като "проход", "тунел". Според Йоан Лидийски именно в тези планини, а не на остров Крит, се е родил Зевс. Това са земите на древна Фригия, включена по-сетне в могъщата държава Лидия със столица Сарди, която в прастари времена е носела красноречивото име Тарна - т.е.Търна.
А защо градът под Сипил се е наричал Магнезия? Явно заради богатството от метали, скрити в земната глъб. И днес в този район се добива електрум - естествена сплав от злато и сребро.
Лидийците са назовавали планината Тмол "сърцето на Лидия", а "допотопната" скулптура е изобразявала Ниоба, съпруга на царя на Тива, Анфион, вкаменена от мъка подир убийството на рожбите си от стрелите на Аполон и Артемида. Според Павзаний изваянието е дело на ловеца Бротей, брат на Ниоба - и двамата ведно с братята си Пелоп и Даскил, са деца на Тантал, цар на Фригия. Аполодор утвърждава, че на това място Зевс е хвърлил планината Сипил върху главата на Тантал, а според Плиний Стари, тук, в най-древни времена, се е намирал град Танталида. Павзаний свидетелства, че лично е видял на Сипил гробницата на Тантал. Грехът на фригийския цар наистина бил ужасен - според преданието той убил собствения си син Пелоп и поднесъл ястие от месото му на боговете, за да се увери дали са всевиждащи и всезнаещи.
Ето защо бил обречен от тях на вечни мъки в преизподнята - "танталови мъки". А Пелоп бил възкресен, защото боговете не докоснали противоестественото " блюдо" и само плешката на младежа била изядена от разсеяната Деметра - тази анатомична част била заменена с парче от слонова кост. Тя се виждала като ярко бяло петно на " лопатката" на Пелопс и се предала като отличителен белег на неговите потомци. Впоследствие Пелоп станал цар на полуострова, наречен на неговото име Пелопонес.
Но Аполодор свидетелства в Книга II, гл.1, абзац 1 на своята "Митологическа библиотека", за още един епизод, свързан с Ниоба, който е от огромно значение за разбирането на произхода на "пеласгите":
"От Зевс и Ниоба, първата смъртна жена, с която се съчетал Зевс, се родил син Аргос, а също, както съобщава Акусилай, и Пеласг, по името на който жителите на Пелопонес били наречени пеласги. Хезиод пък пък съобщава, че Пеласг бил автохтон: но към Пеласг ни предстои отново да се върнем."
Познавачът на "древногръцката" митология веднага ще забележи в горните редове едно явно несъответствие. Как така Ниоба е дъщеря на Тантал, царуващ над Фригия, в Мала Азия, омъжена е за Анфион, цар на Тива в Беотия, днес в Централна Гърция, в непосредствена близост до Пелопонес, а статуята ѝ, изваяна от "нейния брат" Бротей, отново се намира във Фригия - на планината Сипил? Та нали тя се е вкаменила непосредствено след избиването на чадата си ( вероятно от чума, защото "стрелите на Аполон и сестра му символизират тъкмо това зло )?
Обяснението на древните автори е, че след гибелта на децата си, Ниоба се е "върнала обратно във Фригия". Но ако прочетете статията докрая, ще разберете, че става дума за един и същи митологически епизод, разказан в два варианта - балкански и малоазийски - от Аполодор. Свързва ги обаче общата територия, над която се е простирала властта на прадревния народ, наричан "фриги".Този народ, познат от Мала Азия, е владял и Беотия, чието име може да се тълкува като Белотия - "Земя на белите"- както и цял Пелопонес. Неслучайно и в Беотия на Балканите, и във Фригия, в Мала Азия се е издигал град Тива. Дъщеря на фригийския цар от по-късни времена е Хекуба, а нейната снаха Андромаха, съпругата на Хектор, е щерка на владетеля на Тива ( във Фригия, Мала Азия ). Впрочем в древността са съществували няколко важни градове с име Тива ( включително жреческият център в Египет ). След малко ще се върнем на тълкуването на това име и на етнонима "фриги".
В Книга III, глава 8, абзац 1 на своята творба Аполодор отново подема прекъснатото повествование за Пеласг:
"Сега да се върнем към Пеласг, за когото Акусилай говори, че бил син на Зевс и Ниоба, както съобщихме по-горе, Хезиод пък го нарича автохтон. От него и дъщерята на Океан Мелибея ( или както казват други, от нимфата Килена ), се родил син Ликаон, който бидейки цар на Аркадия, породил от различни жени петдесет синове - Меланей, Теспрот, Хелик, Никтим, Певкетий, Кавкон, Мекистей, Хоплей, Макарей, Македн, Хор, Полих, Аконт, Евемон, Анкиор, Архебат, Картерон, Егеон, Палант, Евмон, Канет, Протой, Лин, Коретонт, Менал, Телебой, Фисий, Фас, Фтий, Ликий, Галифер, Генетор, Буколион, Соклей, Финей, Евмет, Харпаней, Портей, Платон, Хемон, Кинет, Леонт, Харпалик, Херей, Титаний, Мантиней, Стимфал, Орхомен.... "
"Тези синове - продължава Аполодор - превъзхождали всички хора по своята нечестивост..."
Зевс пожелал да ги изпита, превърнал се в обикновен трудов човек, потропал на вратата им, дирейки подслон и те му поднесли отвратително ястие, в което смесили жертвено месо с плътта на убит от тях юноша.В яростта си, богът катурнал масата ( днес там се намира Трапезунд ) и поразил Ликаон и синовете му със своята гръмотевица. Жив останал само най-младият, Никтим, който се възцарил над Аркадия.
Първото, което поразява в този разказ, е сходството с историята на Тантал и Пелопс. Второто са изключително красноречивите имена на синовете на Ликаон - те явно не са подредени нито по някакъв азбучен ред ( от каквото и да било фонетично писмо ), нито според възрастта им - Никтим, " най-младият" е цитиран сред първите. Очевидно става дума за епоними на древни народи, сред които има и имена на отделни, извънредно важни личности - например Хор и Лин, свързани и двамата с Египет. Под името Певкетий разпознавам Орфей ( въпреки че родословието му има и друг, по-известен вариант ). Вероятно народите са изброени според областите, в които са живели. Ето на кои епоними и етноними обръщам внимание на първо време:
- Ликий - епоним на ликийците
- Фтий - епоним на жителите на Фтия, откъдето, според Омир, произхожда Ахил.
- Македн - епоним на македоните
- Орхомен - епоним на жителите на Орхомен.
- Телебой - епоним на народа телебои ( "далечнобиещите се" ).
- Галифер - тълкувам го като "този, от когото произхождат галите"- "фер"- правещ, създаващ.
- Соклей - явно епоним на народ, наричал себе си "соколи".
- Хоплей - вероятно епоним на древен народ, от чиито тип въоръжение по-късно е произлязло названието "хоплити".
Останалите имена също са много интересни, но засега няма да се занимавам с дешифровката им.
Забележете, че става дума за много древна епоха. "Тъстът" на Пеласг, Океан, е титан. Самият Пеласг е син на Зевс и "първата смъртна жена" Ниоба, сиреч принадлежи към първата следатлантска подраса. Нещо повече - след поразяването на всички ( без един ) ликаонови синове, по свидетелството на Аполодор ( пак там, абзац 2 ) настава Потопът:
"След като царската власт отишла у Никтим, се случил този потоп, който се отнася към времето на Девкалион. Някои говорят, че причина за този потоп, било безчестието на синовете на Ликаон."
Може би т.нар. "Девкалионовият потоп" е прословутият локален потоп, превърнал някогашното огромно сладководно езеро в днешното Черно море. Той е различен и безспорно по-късен от Всемирния потоп. С него е свързан подвигът на Херакъл, стеснил протока между Европа и Азия и превърнал го в сегашния Гибралтар. Ако в повествованието на Аполодор ставаше дума за Всемирния потоп, то потомството на Ликаон и Пеласг нямаше да съществува. Очевидно Аполодор смесва двете събития, което е разбираемо, тъй като черпи от различни източници. Възсъздаването на човешкия род се отнася към времената подир Всемирния потоп, иначе в разказа на Аполодор би имало големи противоречия. А в името Аркадия, според мен, се съзира древното слово "арка", с което в латинските езици е наричан Ноевият ковчег.
Явно и Пеласг, и майка му Ниоба, са живели преди "локалния потоп" - и съответно преди него е изваяна статуята на Ниоба в планината Сипил, от брат ѝ Бротей.
Но най-интересното, което ни дава Аполодор, независимо от "идеологическите" му определения за нечестивостта на потомците на Пеласг, е възможността за няколко основни връзки, които можем да направим. И те са следните:
Ликаон, цар на Аркадия, е баща на Ликий - епоним на ликийците, народът, създал мощната държава Ликия в най-южния полуостров на Мала Азия. От Ликаон, както добре знаем, произхожда и родът на цар Итал, владетел на енотрите ( правещите вино ), които заселват средните и южни части на Италийския полуостров и големите острови.. Италианските историци го наричат и цар на сикулите ( секули ). Но етнонима сикули откриваме в множество изключително древни имена и названия. Дешифрирам името на Даскил, брат на Ниоба и Пелопс, не като "даскал", а като Да-скил - от народа сикули, секули, секели. Името на тракийския цар Скил, за когото пише г-жа Дора Петкова, реставратор, в статията си " Кой е погребан под Далакова могила край с.Тополчане, Сливенско", според мен, ще рече същото. И още нещо удивително, за което съм писала и по-рано - названието на прочутите Скейски порти на Троя, означава ни повече, ни по-малко " Порти на секеите (секелите, секулите )".
Ликийците, многократно упоменати от Омир в "Илиада", са най-верните съюзници на троянците ( тевкри ) и действително, става дума за един народ. Но какво всъщност ще рече техният етноним? Думата "лик" произхожда от "вълк" - като началният звук "в" изчезва, а с инверсията на звуците "ъ" и "л" ( "влък", "влик"), постепенно, за улеснение, произношението на думата се преобразува в "лук" и "лик". Така са произлезли древните имена Лука, Лукан, Лукиан, Лик, Лико, Лика - Liccio и Liccia в Италия. Етнонимът на италийския народ лукани означава "вълци". Но още по-удивително е, че и етнонимът фриги също води произхода си от "вълк" и "вълци". По различни поводи в мои статии съм писала, че "вълк" на санскритски език е vrka. В гръцкия език звучните съгласни често се предават като беззвучни - "п" вместо " б", "ф" вместо оригиналното "в" и пр. Така вместо "вълци" или "врки"- "врги", се получава " фрки" - " фрги" и в последна сметка - "фриги". Разглеждам идентичността на понятията "фрги" и"врки" и произхода им от "летящ, фъркат дракон" в текста си, посветен на героя Фрикс ("Феноменът на завърналите се от древността име").
Дали и името на тясно свързания с фригите град Тива би могло да има нещо общо с образа на вълка? В статията си "Божественият произход на местоименията" заключавам, че то произлиза от "Тебе" - коленопреклонното обръщение на вярващите към техните богове. Сега, просто като хрумване, бих споделила, че названието Тива е твърде сходно с арамейската дума dibo - "вълк". Ако се замислим, ще видим, че няма коренно противоречие между двете прозрения.
През 13 в. пр. Христа, според историците, започва възходът на държавата Лидия, чието най-древно име е Меония. Има мнения, че самият Омир е меон - старите автори го назовават Омир Меониец. Могъщото царство Лидия постепенно обединява множество тракийски народи и техните територии - Троада, Фригия, Витиния, Мизия, Пафлагония ( от името Павел, по-малък?), Кария, Ликия - с прилежащите им острови, включително Кипър. В него са побрани поне две трети от Мала Азия. То просъществува до 546 пр. Хр., когато след разгрома на Крез от персийския цар Кир, е присъединено със статут на сатрапия към Персийската държава. В продължение на шест столетия Лидия е синоним на цивилизованост и на невиждано богатство. Според Херодот тя е прародината на етруските - расените, като според новите изследвания, те са наречени "тирени" по името на град Тира в Лидия, а не на Тир във Финикия. По-късно в Етрурия на Апенините с мир са приети и волските, лидийски съотечественици на етруските.
Да направим сравнението - названието на народа ликийци от Ликия, означава "вълци". "Вълци" означава и етнонимът на дошлите от Лидия ( когато в нея вече е включена Ликия ) волски. Има ли толкова голяма разлика между названията Ликия и Лидия и народите, включени в техните територии? Оказва се, че не.
Тевкри ( троянци, дардани ), фриги, а от даден момент нататък и хети ( гети) са основната мая в тези държави, шарени и мултинационални само на пръв поглед. Съвременната историческа книжнина съзнателно е забъркала цялата тази лепкава каша, която като грозна мазилка, покриваща прекрасен шедьовър, е затулила истината от очите на света. Цяла Мала Азия, както и Балканите, както и самата територия на "древна Елада" в прастари времена е заселена с групи от кръвнородствени народи, които са имали не една, а цели три писмености - йероглифно, клинописно и фонетично писмо. Това е абсолютно ясно от наличието на т.нар. "лувийско писмо" в Лидия, чието название се прикрива като "лувиш" , дума, означаваща "крава" на "лувийски". На какъв по-точно език "крава" звучи като "лувиш" ? Има ли такъв език или ще се наложи "разчелите" тази лъжа, да скъсат дипломите си? Евфемизмът "лувиш" би могъл да означава само едно понятие и то е "вълк" - от френската дума "louve" - вълчица. Тази дума ни обяснява и произхода на словото "лов" - " гонитба на вълци".
В контекста на това разкритие и на статията ми " Името България и етнонимът българи", в която извеждам нашето народностно име от словото "вълк", можем да заключим, че названията фриги = ликийци = лидийци , са разновидности на ИМЕТО БЪЛГАРИН и всички те означават ВЪЛК. Писмеността на етруските и тази на волските, са варианти на българската писменост. ЛИКАОН е родоначалник на БЪЛГАРИТЕ И ИТАЛИАНЦИТЕ. Същият Ликаон е баща на ХОР, ЛИН и ОРФЕЙ ( Певкетий ). Същият е баща на МАКЕДН, от когото произлизат македонците, Същият е баща на Фтий, от когото произхожда народът на Ахил.
Ето това трябва да бъде нашият отговор на наглите обвинения, че българският народ е безписмен! Безписмен ли? Та той е дал писмеността на всички европейски нации!
И днес най-големият град в земите в земите на древна Ликия е Мугла. Как звучи това име за българския слух?
Нека в заключение се върнем отново към бащата на Ликаон, Пеласг ( както ни приканва и Аполодор), защото той стои в началото на началата. Освен че означава "бял", в което вече всички се убедиха и което се потвърждава допълнително от "бялото петно", дало прозвището на Пелоп, името Пеласг крие още една тайна. В Книга I, гл. 9, абзац 8 на "Митологическа библиотека", Аполодор обяснява името на Пелий, който заедно с близнака си Нелей, бил подвърлен от майка си Тиро, щерка на Салмоней, царя на Елида, защото, бидейки още мома, родила от бог Посейдон. Младенецът бил ударен с копито от галопираща кобила. Останало му " клеймо" и затова бил наречен Пелий. Основавайки се на това тълкуване на Пелий, аз превеждам името Пеласг като БЕЛЯЗАН - БЕЛАСГ - ОБРЕЧЕН ДА БЪДЕ МОСТЪТ МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ И ДВЕ ЗЕМНИ РАСИ.
Някога, в българските училища и университети, преподавателите учеха питомците си, че БЕЛЕГ е една от десетте останали от "прабългарския език" думи. Е, не е една от десетте, а от десетките хиляди - и, да, тя наистина произхожда от словото " БЯЛ"!
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
