Произходът и начинът, по който са били издигнати прочутите каменни статуи на Великденския остров, дълго време оставаха сред най-големите археологически загадки в света. Ново изследване обаче предлага убедително обяснение на механизма, чрез който тези монументални фигури — известни като моаи — са били премествани.
Статуите, чиято маса варира между 12 и 80 тона, от векове пораждат въпроса как древната цивилизация на острова е успявала да ги транспортира на големи разстояния и да ги издига изправени по склоновете.
Според ново проучване, публикувано от екип американски учени, моаите са били „разхождани“ до крайните си позиции чрез специфична техника с въжета. Използвайки 3D моделиране и експериментални реконструкции, антрополозите доказват, че статуите са били люшкани встрани в зигзагообразен ритъм, което им е позволявало постепенно да се придвижват напред.
Един от авторите на изследването, професор Карл Липо от Университета „Бингхамтън“ в Ню Йорк, обяснява, че движението е било изненадващо ефективно: „След като статуята започне да се люлее, преместването ѝ не е трудно — хората дърпат с една ръка. Движи се бързо и с малко усилия. Най-трудно е началното задвижване.“
„Физиката потвърждава нашите наблюдения. Колкото по-голяма е статуята, толкова по-добре работи този принцип. Това е единственият начин, по който такива колоси могат да бъдат придвижвани“, заявява проф. Липо.
Резултатите съвпадат и с устните традиции на местните жители, според които статуите са „вървели“ от каменоломните до своите ритуални платформи. Допълнителни доказателства предоставя анализът на така наречените „пътища на моаите“, които пресичат острова. Археолозите установяват, че тези пътища са били специално оформени с вдлъбнат профил, широк около 4,5 метра — форма, която стабилизира люлеенето и подпомага „разходката“ на фигурите.
Намерени са и статуи, паднали край пътя, под чиито „крака“ има следи от опити за изправяне чрез изкопаване — допълнително потвърждение, че жителите на Рапа Нуи са разбирали механиката на това движение.
Моаите са монолитни човешки фигури, изсечени между 1250 и 1500 г. сл. Хр. от вулканичен туф. Общият им брой е около 887, а средната височина — около четири метра. Повечето от тях са обърнати с лице към вътрешността на острова, като се предполага, че са представлявали обожествени предци и символи на властта.
Според археолозите тяхното предназначение е било духовно — да наблюдават и закрилят селищата. Само няколко статуи са обърнати към океана, вероятно за да помагат на мореплавателите да намират суша.
Новите данни променят представите за техническите умения на древните жители на Великденския остров и подсказват, че тяхната инженерна мисъл е била значително по-развита, отколкото се е предполагало досега.