На 14 октомври 1964 г. Леонид Брежнев застава начело на Комунистическата партия на Съветския съюз след пленум на Централния комитет, който отстранява Никита Хрушчов. Смяната слага край на повече от десетилетие управление, белязано от десталинизация, реформи и остри вътрешнопартийни конфликти.
Промяната не е обявена веднага публично. Съобщението е публикувано два дни по-късно, на 16 октомври, като оттеглянето на Хрушчов е представено официално като решение, взето поради напреднала възраст и влошено здраве. На негово място като първи секретар на ЦК на КПСС е избран Брежнев, а Алексей Косигин става председател на Съвета на министрите на СССР.
Хрушчов е повикан обратно от почивка
Хрушчов прекарва дните преди отстраняването си на почивка край Черно море. Докато разговаря по телефона с тримата съветски космонавти от мисията „Восход“, той е повикан обратно в Москва. Според разказ, публикуван от списание „Тайм“, Хрушчов казва: „Ето го другарят Микоян. Той буквално ми издърпва телефона от ръцете. Не мисля, че мога да го спра.“
Отстраняването е резултат от натрупано недоволство сред висшето партийно ръководство. Критиките са свързани с честите реорганизации, намесата на Хрушчов в работата на партията и правителството, проблемите в селското стопанство и икономиката, както и с неговия стил на еднолично управление. Американски дипломатически оценки от онова време описват промяната като резултат от натрупани лични и политически конфликти, а не от едно-единствено решение или събитие.
Брежнев поема партията, не и държавния пост
В историческите справки често се посочва, че на 14 октомври 1964 г. Брежнев става „генерален секретар“ и ръководител на СССР. Точната формулировка обаче е различна. По това време той е избран за първи секретар на ЦК на КПСС, а длъжността „генерален секретар“ е възстановена през април 1966 г.
Брежнев не става и формален държавен глава на 14 октомври 1964 г. Той оглавява партията, която контролира политическата система, докато Косигин поема правителството. По-късно Николай Подгорни заема поста председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Така новото ръководство създава модел на колективно управление, различен от концентрацията на партийния и държавния пост в ръцете на Хрушчов.
Първоначално Брежнев и Косигин запазват основната линия на „мирно съвместно съществуване“ със Запада и обещават по-предвидимо управление. Постепенно Брежнев укрепва позициите си в партийния апарат и се превръща в доминиращата фигура в съветското ръководство. Той остава начело на КПСС до смъртта си през ноември 1982 г.
Източници: apnews.com, time.com