На 15 октомври 1985 г. Михаил Горбачов застава пред пленум на ЦК на КПСС с план, който трябва да ускори развитието на съветската икономика до края на века. В следващите 15 години националният доход и промишленото производство трябва да нараснат почти двойно, а производителността на труда – с до 150 процента. „Да увеличим почти двойно националния доход и промишленото производство“ е една от целите, поставени от съветския лидер.
Тогава Горбачов все още не предлага отказ от плановата икономика. Замисълът е системата да бъде модернизирана чрез по-добро управление, нови технологии, по-голяма самостоятелност на предприятията и ограничено насърчаване на кооперативната инициатива. Програмата е продължение на курса към „ускоряване“, обявен на априлския пленум на ЦК на КПСС през същата година.
От икономическо ускоряване към перестройка
Горбачов наследява икономика, която разполага с огромен индустриален и военен ресурс, но изостава в производителността, потребителските стоки и внедряването на нови технологии. Централното планиране поддържа контрол върху производството, цените и разпределението, но предприятията имат малко стимули да повишават качеството или да намаляват разходите.
През февруари 1986 г. XXVII конгрес на КПСС утвърждава курса към ускоряване и обновяване. Постепенно към икономическата промяна се добавят две други понятия – гласност, или по-голяма публичност, и демократизация. След аварията в Чернобил през април 1986 г. ограниченията върху информацията започват да се оспорват още по-силно, а общественият натиск за откритост нараства.
През юни 1987 г. Законът за държавното предприятие разширява правомощията на ръководствата и въвежда принципи на самоиздръжка. Предприятията трябва да носят по-голяма отговорност за резултатите си, но основните механизми на плановата икономика остават. През 1988 г. са създадени законови възможности за кооперативи и ограничена частна стопанска дейност, особено в търговията, услугите и общественото хранене.
Гласността отваря политическата система
Реформите постепенно излизат извън икономиката. През 1989 г. се провеждат частично конкурентни избори за Конгрес на народните депутати на СССР. В публичния живот се появяват открити критики към привилегиите на партийния апарат, репресиите от миналото и провалите на държавното управление.
През март 1990 г. е премахнат конституционният монопол на КПСС върху политическата власт. Горбачов е избран за президент на СССР, но реформите вече са породили сили, които не желаят само обновена социалистическа система. В републиките се засилват движенията за суверенитет и независимост, а в Русия най-видимият противник на Горбачов става Борис Елцин.
Елцин е избран за председател на Върховния съвет на РСФСР през май 1990 г. На 12 юни същата година руското законодателство обявява върховенството на руските закони над съюзните. Година по-късно, на 12 юни 1991 г., Елцин е избран за президент на Руската федерация с пряк вот.
Превратът ускорява разпада
На 19 август 1991 г. консервативни партийни и държавни ръководители правят опит да свалят Горбачов и да спрат подписването на нов съюзен договор. Елцин превръща сградата на руския парламент в център на съпротивата и се появява пред привържениците си върху танк. Превратът се проваля за три дни, но Горбачов излиза политически отслабен, а Елцин се превръща в най-влиятелната фигура в Русия.
На 8 декември 1991 г. Русия, Украйна и Беларус подписват споразумение за създаване на Общността на независимите държави. На 25 декември Горбачов подава оставка като президент на СССР, а на следващия ден Съветският съюз престава да съществува.
След това започва ерата на Елцин. През януари 1992 г. правителството освобождава повечето цени и ускорява приватизацията, превръщайки прехода към пазарна икономика в основна държавна политика. Така курсът, започнал като опит за поправяне на съветския модел, завършва с неговото премахване и с раждането на нова руска държава.
Източници: washingtonpost.com, latimes.com, upi.com