Когато влиза в доспехите на хан Аспарух, Стойко Пеев още е студент във ВИТИЗ и няма опит пред камера. Ролята обаче го превръща в едно от най-разпознаваемите лица на българското кино. Днес актьорът навършва 70 години.
Пеев е роден на 12 ноември 1956 г. в село Генерал Киселово, Варненско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1981 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Същата година започва работа в трупата на театър „Българска армия“, с която остава свързан през значителна част от професионалния си път.
Ролята, която го прави известен
Киносъдбата му се променя още преди дипломирането. В трилогията „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков Пеев изпълнява ролята на основателя на българската държава. Филмът е завършен през 1981 г. във връзка с 1300-годишнината от създаването на България.
За изпълнението си Пеев получава награда „Златна роза“ през 1982 г., както и първа награда за дебют на Съюза на филмовите дейци. Образът на владетеля остава най-силно свързан с името му, но не изчерпва актьорската му биография.
Той участва във филмите „Рокада“, „Време разделно“, „Мисия Лондон“, „Корпус за бързо реагиране“ и „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха“. Сред телевизионните му участия е сериалът „Забранена любов“.
От сцената до историческите образи
В театъра Пеев се превъплъщава в разнообразни персонажи, сред които княз Орсино в „Дванадесета нощ“, Тибалт в „Ромео и Жулиета“, Аякс в „Троил и Кресида“, Лаврухин в „Години на странстване“ и Бепе в „Рибарски свади“.
В интервю за Bulgaria ON AIR актьорът говори за връзката между сцената, киното и историческата памет. „Постоянно трябва да показваме, че сме българи и че държим на историята, а не само на националните празници“, казва Пеев.
Според него изкуството има важна роля за съхраняването на националното самосъзнание. „Националният дух и самосъзнание трябва да бъдат подплатени с изкуство“, заявява актьорът.
Десетилетия след премиерата на „Хан Аспарух“ зрителите продължават да разпознават Стойко Пеев най-вече по силуета на младия владетел, който язди през големия исторически разказ. За актьора това остава една от най-големите роли в българското кино, а за публиката — образ, превърнал се в част от общата памет.
Източници: bta.bg, bgonair.bg, focus-news.net