В деня на раждането си тя носи името Джована Елизабета Антония Романа Мария Савойска. Родена е на 13 ноември 1907 г. в Рим като дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III и кралица Елена Черногорска. Сто деветнадесет години по-късно името ѝ остава свързано с една от най-драматичните епохи в българската история.
Йоанна се среща за първи път с бъдещия си съпруг цар Борис III през 1927 г. Три години по-късно двамата сключват брак в Асизи. Различията между католическата вяра на принцесата и православието на българския монарх превръщат сватбата в дипломатически и църковен въпрос. След католическата церемония в базиликата „Св. Франциск“ в Асизи следва православно венчание в храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Тогава Джована приема българското име Йоанна.
Царицата на милосърдието
В България Йоанна Савойска насочва значителна част от обществената си дейност към болните, децата и медицинското образование. Сватбеният подарък от 5 милиона лева е дарен за изграждането на детския санаториум в Трявна. Тя подпомага и строежа на болницата, която днес носи името УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а също така поема под патронажа си Училището за милосърдни сестри.
С цар Борис III имат две деца – княгиня Мария Луиза, родена през 1933 г., и престолонаследникът Симеон, роден през 1937 г. След внезапната смърт на царя през август 1943 г. Йоанна остава вдовица на 35 години. В следващите месеци София е подложена на тежки бомбардировки, а политическата обстановка в страната се променя радикално.
Годините на изгнание
След преврата на 9 септември 1944 г. царското семейство е поставено под натиск. През септември 1946 г., след референдума за премахване на монархията и обявяването на България за република, Йоанна напуска страната заедно с децата си. Семейството първоначално заминава за Александрия, а по-късно се установява в Испания. След сватбата на Симеон през 1962 г. Йоанна се премества в Ещорил, Португалия.
Тя се връща в България през 1993 г., когато сърцето на цар Борис III е препогребано в гроба му в Рилския манастир. Това е първото ѝ посещение в страната след десетилетия изгнание. Йоанна умира на 26 февруари 2000 г. в Ещорил, а по нейно желание е погребана в Асизи – града, в който започва семейната ѝ история с българския цар.
При представяне на биографична книга за майка си през 2003 г. Симеон Сакскобургготски я описва с думите:
„Тя ме научи на всичко, което всяка една майка би казала с нейния житейски опит.“Източници: archives.bnr.bg, 24chasa.bg, utroruse.com