Според десетата ревизия на Международна класификация на болестите (МКБ 10) транссексуалността е едно от разстройствата на половата идентичност, следователно е болестно състояние.
Терминът „транссексуалност“ се използва за индивиди, с полово самоопределяне, различно от това, което се очаква въз основа на биологичните полови характеристики, с които се раждат. Едно транссексуално лице може да се идентифицира с женския пол, въпреки че е родено с мъжки полови белези, а някои транссексуални не се определят конкретно с никой от половете.
През 40-те години на миналия век медиците започват да обръщат внимание на явлението и се опитват да го категоризират, като наименованието и част от методите за третиране са останали оттогава, въпреки че са морално и практически остарели.
Още през 1966 г. д-р Хари Бенджамин се занимава с категоризация на хората, с проблеми на половата идентичност. Д-р Бенджамин е ендокринолог и е сред първите медицински специалисти, изследващи и третиращи трансполовите хора въз основа на стандартизирани принципи.
Доста дълго време скалата на Бенджамин се използва за оценка на пациентите, в комбинация със скалата на Кинси (оценяваща сексуалната ориентация).
Скалата за сексуална ориентация на Кинси:
Тип 0: изключително хетеросексуален без хомосексуални преживявания
Тип 1: преобладаващо хетеросексуален, само случайни хомосексуални преживявания (включително и мисли);
Тип 2: преобладаващо хетеросексуален (при налични хомосексуални преживявания, които все пак са по-чести от случайни);
Тип 3: по равно хетеросексуален и хомосексуален;
Тип 4: преобладаващо хомосексуален, но с често повтарящи се хетеросексуални преживявания;
Тип 5: преобладаващо хомосексуален, но с наличие на случайни хетеросексуални преживявания;
Тип 6: изключително хомосексуален, без хетеросексуален опит;
Скала на Бенджамин за полова идентичност:
Тип 1 – измамно транссексуален;
тип 2 – фетишистки транссексуален;
тип 3 – реално транссексуален;
тип 4 – непреживял хирургична намеса транссексуален;
тип 5 – транссексуален с умерен интензитет;
тип 6 – транссексуален с висок интензитет;
Години наред тези определящи скали са използвани от медицинските лица, с идеята, че могат да категоризират хората, подходящи за промяна на физическия пол, но към момента по света се счита, че систематизацията е остаряла и неефективна.
В крайна сметка при настъпване на зряла възраст транссексуализмът нерядко е придружен от физическо и социално преориентиране на личността. От много време насам това включва физически процедури (често хирургия и хормонални намеси), промяна в начина на обличане и държание и нови маркери за идентификация (смяна на име и лични идентификационни документи). Човек може да се идентифицира като транссексуален, без да прави всички тези промени. Самият термин в началото се е отнасял конкретно до хората, търсещи или предпочитащи медицинска намеса за промяна на телата си.
В допълнение към думата „транссексуалност“, общността, която се определя с нея, приема много различни термини с цел да характеризира по-точно личната полова идентичност на всеки индивид.
Част от тях са:
„Двуполов“ — за лице, идентифициращо се и с двата пола, но с неравностойна пропорция между техните характеристики;
„безполов“ - човек, който не се идентифицира с нито един от половете;
„джендър флуид“– личност, постоянно движеща се между половете;
„джендъркуиър“- индивид, идентифициращ се като нещо различно от мъжки или женски пол (трети пол, безполов, двуполов и т.н.). В тази категория се появява още по-сложни самоопределения:
„трети пол“—личност неспособна да назове или квалифицира себе си, дори в останалите категории, използвани за определяне на полова принадлежност;
„травестит/кросдресър“ – човек, който носи дрехи, традиционно свързвани с другият пол, като нерядко към тази категория се добавят и така наречените „драг кралици/drag queen“;
„андрогин“—индивид, който определя себе си като смес, равни части от двата традиционни пола.
Реално погледнато общността на трансполовите разглежда индивидуалните разлики в определянето на членовете си изключително сериозно и това предизвиква множенето на различните наименования, с цел членовете й да се чувстват възможно най-удобно, въпреки различията си от обикновените хора.
Към момента транссексуализмът е определен като разстройство в половия идентитет от МКБ 10 и може да бъде открит под обозначението F64.0, а определянето му като парафилия дълго време ще носи своите социални последици.
Важно е да се подчертае, че фактическата причина транссексуализмът все още да е в списъка с патологични състояния, е така наречената „половата дисфория“, която може да доведе до доста сериозни емоционални проблеми, поради несъответствието между биологично и личностно определение, пише framar.bg. Обществеността очаква с одобрението на МКБ 11 през тази година, като е известно, че предварителната версия на класификатора изключва „дисфорията на половия идентитет“ от списъка с парафилиите, може би това ще реабилитира една общност, бореща се за утвърждение, въпреки че е определена като уязвима спрямо дискриминация група.