По време на посещението си в Истанбул един българин разказва за скритото бижу там - квартала Балат. Ето какво разказва за разходката си из Балат българинът:
Пътувайки буквално пет автобусни спирки от Султанахмет, аз се озовах в съвсем различен свят. Нямаше шумни продавачи на храна, никакви шумни търговски центрове, нямаше лутащи се туристи. След известно време започнах да усещам погледите на някои местни минувачи - ясно изпъквах сред тях. Вече беше здрач и разбрах, че преди да се стъмни, ще е по-добре да се махам оттук.
Повечето от къщите, край които минавах, изглеждаха на пръв поглед изоставени, но това беше само на пръв поглед - хора живееха в тях. Живееха в огромна нужда и в крайна бедност. Виждаше се, че изкарват много трудно оскъдното си препитание в този огромен град.
Какво бях забравил досега? Един мегаполис не може да бъде разбран и почувстван, ако не видиш и най-бедните райони. С тях той започва своята история и завършва с тях. Просто избрах един от тях - Балат.
Смята се, че Балат е най-старият еврейски квартал на Истанбул. Евреите, които говорят гръцки, са се заселили тук по време на Византийската империя, някъде през 15-ти век. Те масово избягали от Испания и намерили своето убежище на брега на залива Златния рог.
Кварталът получава името си от гръцката дума palation ("дворец") в чест на византийския Влахернски дворец, който се намирал наблизо. Сега там има само руини под формата на фасадна стена.
През следващите 300 години Балат се превръща в убежище не само за евреите, но и за много имигранти от Армения и Гърция.
Една до друга в Балат са построени синагоги, арменски и православни гръцки църкви. И целият този международен коктейл е заобиколен от всички страни от мюсюлмани. Въпреки това в квартала обаче никога е нямало религиозни или национални конфликти.
Балат е известен с бижутерийните си работилници, пекарни.
И всичко било наред до момента, в който земетресението, което се случило през 1894 г., превърнало Балат в овъглени руини. Но изоставените руини не останали празни за дълго - през 70-те те били окупирани от кюрди, цигани и християни, които се преместили от Анадола.
Сега Балат едва ли може да се нарече гъсто населен район. Влизайки по-навътре в квартала, след няколко часа скитане, срещнах всичко на всичко около 10 минувачи. Централната улица на Балат е по-оживена с малки магазини, снек-барове и хранителни магазини.
Основното население на съвременния Балат днес са гърците и циганите, които мигрират тук от съседния квартал Фенер. Границите между тях никога се са съществували - хората просто се заселват незаконно заемат свободни и изоставени жилища.
Къщите в Балат са построени през различни векове, затова тук няма единен архитектурен стил. На мястото на рушащите се средновековни глинени жилища се строят нови тухлени къщи и кооперации.
Най-ярките забележителности са синагогата Ахрида Синагогу от 15 век, най-старата в града, и гръцкият лицей.
Според една от градските легенди синагогата е построена от евреи, които са избягали от Испания, като използвали своите галери като строителен материал.
В купола на гръцкия лицей има стара, но още работеща обсерватория с телескоп. В лицея се преподава на гръцки и турски език. Институцията винаги е била считана за престижна - по-голямата част от управляващия елит в Истанбул е получил образование в стените на този лицей. Сега тук учат не повече от сто студенти.
Тесните улички имат едно забавно предимство - може да се провеси въже между съседните къщи и така и вие, и съседите ви имате сушилня.
Балат се счита за район с висока престъпност. Местните се опитват да го избягват, въпреки че тук е безопасно през деня, ако сами не попаднете в неприятности.
Полицейският хеликоптер, който обикаляше във въздуха, търсейки някого из тесните улички, също напомни за неприятностите в района. Но да се открие от въздуха човек, който е израснал в тези квартали, е нереалистично. Този, когото полицията търси, просто се слива с цялото това бавно умиращо великолепие на Средновековието и изчезва.
Туристите не са чести гости тук. Разбира се, те не влизат в Балат често, а чужденците рядко излизат извън границите на лакирания Султанахмет.
Трудно се намира тук що годе прилично място за чаша кафе. Но има такива места. Те са тихи, спокойни и уютни.