Днес (12 юли) се навършват 100 години от рождението на една от най-енигматичните жени в съвременната българска история – Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков. През есента на 2021 г., на 23 октомври, пък ще станат 50 години от кончината ѝ. Като вдовец бившият първи живее цели 27 години, но трудно преодолява смъртта на любимата си жена, майка на децата му и негова съветничка във важните дела.
Цял век след рождението на Мара Малеева българите продължават да знаят твърде малко за нея, освен че е била уважавана лекарка. Тя всъщност е човекът, изиграл най-важна роля в живота на Живков. Родена в интелигентно учителско семейство в Пловдив, Мара завършва Медицинския факултет на Софийския университет. Още като студентка попада в левите младежки среди. Заветната среща между нея и бъдещия ръководител на държавата се случва през 1936 г., когато той е секретар на партийната организация в кв. „Коньовица“ в София.
След като се дипломира, Мара започва работа като участъков лекар в с. Дъскот, Великотърновско, близо дo Павликени. Заради любовта си към нея там се премества и Живков и двамата заживяват в „незаконно съжителство“ още преди да са сключили брак. Скоро обаче общинските власти ги надушват и младите минават под венчилото на 8 февруари 1939 г. в църквата „Рождество Богородично“ в Павликени. Така почти неизвестният треторазряден партиен функционер се свързва с потомствената интелектуалка с висше образование и отлична обща култура. Мара превъзхожда мъжа си в много отношения, но намира точния подход да направи от недодялания правешки момък изкусен държавник. Благодарение на нея Живков завършва основното си образование и взема матурата си чак на 30-годишна възраст. Още се носят легенди как го научила да се храни по етикет с нож и вилица и да държи речи на глас. Дарява го с две деца. Първородната дъщеря Людмила, която се ражда през 1942 г. и ѝ дават името на прославената тогава украинска снайперистка Людмила Павличенко, и синът Владимир, роден 10 лета по-късно, през 1952 г.
Мара придружава съпруга си по всички визити у нас и в чужбина. Макар да не притежава финеса на западните първи дами, блести с култура и възпитание. Съпругата на Тато взема дейно участие в политиката у нас, грижи се за цялата кореспонденция на мъжа си и участва във всички дипломатически срещи и разговори извън граница.
През 1969 г. обаче е сполетяна от тежка диагноза – рак на стомаха. Като лекар тя напълно осъзнава съдбата си, но не искала състоянието ѝ да се разгласява. Съсипан от болестта ѝ, Живков прави всичко възможно да ѝ издири най-доброто лечение. Първоначално Мара категорично отказвла да се оперира при прочут френски онколог въпреки нечовешките болки, които изпитвала, но съпругът ѝ я принудил.
Интервенцията била успешна, но лекарят видял, че положението било критично, и предупредил Живков, че жена му няма да оцелее още дълго. През лятото на 1971 г. състоянието ѝ рязко се влошило и тя била вече прикована за леглото. На 23 октомври тялото ѝ я предало и починала.
Смъртта ѝ съсипва Живков, който пише в мемоарите си за последните ѝ мигове: „В съзнанието ми се е вдълбал един епизод, който ме беше разтърсил дълбоко. Влезнах в стаята, тя лежеше на бялото си легло, отпуснала глава върху възглавницата, и слушаше записа на последната ми реч. Слушаше гласа ми, а очите вече се взираха в отвъдното... Мисля си, че такава раздяла с любимия човек не може да бъде измислена, тя се ражда от самия живот“.