Филмът "Quo vadis, Аида?" на босненската режисьорка Ясмила Жбанич спечели кинонаградата на европейската публика LUX за 2022 г., съобщиха от пресслужбата на Европейския парламент. Отличието бе връчено от председателя на ЕП Роберта Мецола на церемония в Страсбург вчера. "Този филм е силен призив за справедливост за жените и майките от Сребреница, които станаха свидетели на зверското убийство на над 8000 обичани хора. Такива ужасяващи зверства и такова престъпление срещу човечеството никога не трябва да бъдат забравени", заяви Мецола, цитиран от в. Сега.
Приемайки отличието, режисьорката Ясмила Жбанич каза: "Когато подготвях филма за геноцида в Сребреница, си мислех, че войната в Босна, Хърватия, в нашия регион е последната в Европа. Бях толкова шокирана да науча, че ние, европейците, сме допуснали война в Украйна. Призовавам всички вас да намерите начин да спрете войната в Украйна".
На церемонията присъства и оцелялата от Сребреница Мунира Субашич, председателка на сдружението "Майките на Сребреница" която призова евродепутатите: "В Украйна майките плачат, търсейки останките на синовете си. Затова ви умолявам да спрете войната в Украйна, за да може колкото се може по-малко майки по света да страдат".
"Quo vadis, Аида?" е копродукция на Босна и Херцеговина, Австрия, Нидерландия, Франция, Полша, Норвегия, Германия, Румъния и Турция. Аида е преводач за миротворческите сили в Сребреница през лятото на 1995 г. Семейството ѝ е сред хилядите, които търсят убежище в лагер на ООН.
Разтърсващата драма спечели и няколко Европейски филмови награди през декември 2021 г. - за най-добър филм, най-добър режисьор и главна женска роля на Ясна Джуричич в ролята на Аида. "Кво вадис, Аида" беше номиниран и за "Оскар" за чуждестранен филм през миналата година.
В надпреварата за Европейската награда LUX той се състезаваше с "Бягство" на датския режисьор Йонас Похер Расмусен (неординерна анимация за афганистаски бежанец, номинирана за 3 награди "Оскар"), класиран на второ място, и с "Великата свобода" на австрийския режисьор Себастиан Майзе.
И трите филма можеха да се гледат безплатно в рамките на кампанията LUX през април.
От 2007 г. насам Европейският парламент присъжда наградата, като до 2020 г. за най-добрия гласуваха евродепутатите (номинираните се избират от широк пул кинопрофесионалисти). Една от основните цели на наградата е популяризиране на европейското кино, като за сметка на ЕП всички номинирани се субтитрират на 27-те европейски езика и разпространяват безплатно в държавите от съюза - в киносалоните или в интернет.
От миналата година лауреатът на LUX вече се избира с гласовете на европейската публика, която можеше да даде вота си онлайн до 25 май. Все пак известна тежест имат и гласовете на евродепутатите, които пък гласуваха до 7 юни.
През последните три години наградата е печелена само от балкански филми - в края на 2019 г. това бе "Господ съществува, името ѝ е Петруния" от Северна Македония, а победител в първото гласуване на европейската публика през 2020/2021 г. стана румънският "Колектив".
За съжаление, български филм още не е печелил приза и се е добирал до финалната тройка само два пъти - "Източни пиеси" на Камен Калев през 2009 г. и "Урок" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов през 2015 г. В селекцията от 10 полуфиналисти са попадали още два наши филма - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев през 2008 г. и "Слава", отново на Грозева и Вълчанов, през 2017 г.