Една оставка, която е прецедент историята на България. Румен Радев влиза тежко и директно на "калния терен на политиката", където всъщност бе очакван повече от година. В този смисъл няма никаква изненада, по - скоро се очакваше момента, в който ще го направи. Следва въпросът сега какво ще прави и с кого ще го прави, а той е важен, защото ще пренареди политическата шахматна дъска и може би ще определи нов фаворит на изборите.
Това коментира във "Фейсбук" Велислав Величков.
В цялата доста популистична реч и на практика насочена срещу всички политици реч, която чухме, се откроява една позната поанта - Радев се позиционира като поредният "спасител", продължение на редичката Сакскобурготски и Борисов, но с патриотичен образ, позициониран като двуликият Янус по оста Изток- Запад.
НО, не спомена Русия и Украйна.
Голямата заявка е битка с олигархията, корупцията, статуквото и сглобките, тоест тотално срещу всички - далавераджии и съглашенци, но "сам срещу всички" е гаранция за пълен провал на стремежите му.
Това навежда на мисълта за бъдеща коалиция или ситуационни мнозинства около прочистването на Съдебната власт от хората на Пеевски, тоест мнозинство от 160 гласа в бъдещия Висш Съдебен съвет по нови критерии за парламентарната квота и бързото премахване на Борислав Сарафов от поста главен прокурор. Тук целите биха съвпаднали с тези на ПП-ДБ и вероятно с още една парламентарна партия. Ако пък това не стане, това води до следващия етап в неговата нова роля и той ясно го назова - нов обществен договор, а това значи нито повече, нито по- малко конституционен проект и избори за ВНС, което би го позиционирало във водеща роля. Трябва да се внимава много обаче дали това не е поредният сценарий на сивите кардинали и хора от службите за спасителен байпас на прогнозата и застрашена от срутване система на задкулисието!
И тук много важни ще са първите реални действия, а не високопарни думи на новия политик, който за девет години реално не направи нищо срещу корупцията, мафията и завладяната съдебна система и много отдавна свали онзи юмрук, с който реално нищо не промени. И все още чакаме онзи апокрифен конституционен проект за съдебна реформа, с който каза, че е готов преди почти пет години.