Чумата не приключва със Средновековието, както мнозина вероятно си мислят. Опасното заболяване не е изчезнало напълно, както потвърждава и актуалният случай от Сибир. Какво трябва да знаем?
Съобщенията за възможен случай на белодробна чума в Сибир отново привлякоха вниманието към заболяването, което мнозина смятат за част от далечното минало. Чумата обаче не е изчезнала напълно. Въпреки че днес тя се среща рядко и се лекува успешно с антибиотици, в отделни региони по света ежегодно се регистрират нови случаи.
Форма на чумата, а не отделно заболяване
Белодробната чума не е самостоятелно заболяване. Това е една от трите основни форми на инфекцията, причинявана от бактерията Yersinia pestis. Същият патоген причинява бубонна и септицемична чума. Те се различават по това коя част от организма засяга инфекцията. При бубонната чума бактериите попадат в лимфната система и предизвикват възпаление на лимфните възли. Ако причинителят проникне в кръвта, се развива септицемична форма. Когато пък инфекцията засяга белите дробове, става дума за белодробна чума.
Белодробната форма може да възникне както като самостоятелно заболяване след вдишване на бактерии, така и да се превърне в усложнение на бубонната или септицемичната чума, ако инфекцията не бъде спряна навреме.
Защо именно белодробната чума предизвиква най-големи притеснения
От трите форми на заболяването именно белодробната се счита за най-опасна от епидемиологична гледна точка. Бубонната чума обикновено се предава чрез ухапвания от заразени бълхи и изключително рядко се разпространява между хората. Белодробната форма обаче може да се предава по въздушно-капков път – чрез най-малките частици, отделяни при кашлица или кихане на заразено лице.
Именно тази особеност е правела белодробната чума особено опасна във времена, когато антибиотиците все още не са съществували. За разлика от другите форми на заболяването, тя може сравнително бързо да се разпространи в рамките на едно семейство, медицинско заведение или друга затворена общност.
Колко бързо се развива заболяването
Инкубационният период на белодробната чума може да бъде от един до няколко дни. Първите симптоми наподобяват тежка респираторна инфекция: висока температура, треска, главоболие и отпадналост. След това състоянието на пациента може да се влоши много бързо. Появяват се болки в гърдите, затруднено дишане и кашлица, понякога с кръв. Без лечение болестта може да доведе до смърт в рамките на няколко дни след появата на първите симптоми.
Именно затова Световната здравна организация (СЗО) препоръчва лечението да започне веднага след появата на подозрение за чума, без да се изчаква окончателно лабораторно потвърждение.
Чумата не е изчезнала
Въпреки асоциациите със Средновековието и пандемията от “черната смърт”, причинителят на чумата продължава да циркулира в природата. Бактерията Yersinia pestis се запазва в така наречените естествени огнища сред дивите гризачи и паразитиращите върху тях бълхи. Напълно да се ликвидират такива носители на инфекцията е практически невъзможно, затова чумата и до днес се счита за ендемично заболяване в редица региони по света. Повечето случаи при хора през последните години са регистрирани в африкански държави, преди всичко в Демократична република Конго и Мадагаскар. Природни огнища на чумата обаче съществуват и в Азия, Северна и Южна Америка. Според оценки на СЗО бактерията се среща на всички континенти, с изключение на Австралия.
Към тези огнища спадат и отделни региони в Русия. Те са особено добре проучени в Сибир и в Алтай, където циркулацията на патогена сред някои гризачи се наблюдава вече от много десетилетия. Именно затова в Иркутск функционира един от най-старите научни центрове за борба с чумата в Русия – Иркутският институт за борба с чумата в Сибир и Далечния Изток, който се занимава с мониторинг на естествените огнища на особено опасни инфекции.
Специалистите обръщат особено внимание на граничните райони между Русия и Монголия. През август 2026 г. руски и монголски учени потвърдиха активността на голямо трансгранично естествено огнище на чума на границата между двете държави. Причинителят беше открит в хода на съвместен мониторинг, след което двете държави се споразумяха да продължат редовното наблюдение на ситуацията поне до 2029 г. Монголия се счита за една от страните, в които естествените огнища на чума се запазват на значителна територия.
Може ли да се лекува белодробната чума
Днес белодробната чума се счита за лечимо заболяване. Причинителят е чувствителен към редица широко използвани антибиотици, а навременно започнатото лечение значително намалява риска от тежки усложнения и смърт. Ранната диагностика е от ключово значение. Ако лечението започне в първите часове или дни след появата на симптомите, шансовете за оздравяване остават високи. В случай на потвърдена диагноза пациентът се изолира, а на хората, които са били в близък контакт с него, може да бъде предписан профилактичен курс с антибиотици.
Съвременните специалисти разглеждат белодробната чума не толкова като смъртоносно заболяване, колкото като опасна, но контролируема инфекция, изискваща бързо откриване и оперативни противоепидемични мерки.
Източник: www.dw.com