"В неделя ще избираме между мира и войната", заяви премиерът Румен Радев в коментар след резултатите от първия тур на президентските избори. На 1 ноември (неделя) на балотаж ще излязат Илияна Йотова, която според Радев представлява “мира”, и Андрей Гюров, който явно е “войната” по думите на премиера. В първото си изявление след вота на 25 октомври президентката Илияна Йотова също се определи като “президент на мира”.
Предизборната реторика за противопоставяне на “мира” срещу “войната” не е нова или непозната - нито за самия Радев, нито за европейската политическа сцена. Политици в Европа, познати с проруските си позиции, са използвали този наратив многократно в последните няколко години - от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през 2022 г. ДВ провери кои са тези политици и какъв е контекстът на подобни изявления.
Виктор Орбан и “Третата световна война”
Бившият премиер на Унгария Виктор Орбан използва този наратив в предизборните си кампании както непосредствено след началото на пълномащабната война - на изборите през април 2022 г., така и на европейските и местни избори през 2024 г., а и по-рано тази година, когато той и партията му “Фидес” бяха свалени от власт от опонента му и настоящ премиер на страната - Петер Мадяр.
Още през 2022 г. Орбан говори за себе си и “Фидес” като за единствен гарант за мира и просперитета на Унгария, представяйки опонентите си като “войнолюбци”, които съвместно с Европейския съюз, с който политикът имаше дългогодишен конфликт, щели да “вкарат Унгария във война”. През 2024 г. Орбан засили реториката и вече твърдеше, че “европейските политици, подкрепящи войната, и техните унгарски слуги искат да започнат Трета световна война”. за кампанията от 2024 г. показва, че проправителствени профили в Мета са инвестирали над 680 000 евро в рекламна кампания преди изборите, за да промотират точно тези послания. Анализът сочи още, че този наратив е бил най-силно застъпен в последните седмици на кампанията, надскачайки всички останали предизборни теми, на които “Фидес” базира кампанията си.
В последната предизборна кампания в Унгария - през април 2026 г., Виктор Орбан отново представи себе си и своята партия като “гаранти за запазване на мира” и обвиняваше опонентите си, че “искат да вкарат Унгария във война”. Бившият премиер на Унгария твърдеше също, че е опитен политик, с когото страната е преживяла турбулентни времена и затова унгарците трябва да гласуват за него. Това е наратив, който се използва и от кампанията на Илияна Йотова, подкрепена от премиера Румен Радев, който наскоро заяви, че “светът в момента гори и не е време за аматьори на върха на държавата” и затова партията му ще гласува за “Илияна Йотова и Кирил Вълчев - за мир и сигурност”.
Роберт Фицо и “нито един патрон” за Украйна
“Ние сме мирна държава. Няма да изпратим ”, каза Роберт Фицо седмица преди парламентарните избори в Словакия през 2023 г., които спечели. Платформата, с която партията на Фицо “Посока” се яви на тези избори, включваше реторика за прекратяване на военните доставки за Киев, както и настояването, че на войната в Украйна. Това е послание, което премиерът Румен Радев повтаря често от началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна.
През септември тази година словашкият премиер Фицо беше на посещение в София, след което Радев затвърди единомислието си с него: “Споделяме нашето общо виждане, че тази война няма военно решение”.
Анализ на американския мозъчен тръст “Център за анализ на европейските политики” от декември 2023 г. обаче показва, че обещанията на Фицо, че няма да изпрати “нито един патрон” на Украйна не са били съвсем верни. Доставките от държавния оръжеен резерв на Словакия към Украйна са спрели, но нищо подобно не се е случило с частните словашки компании, които са продължили да захранват Киев с оръжие. В България случаят е подобен. Правителството спря да предоставя въоръжение на българската армия за Украйна. "Вече сме дали достатъчно”, заяви премиерът Румен Радев през юни тази година и добави, че България понася “социално-икономически щети” от тази търговия. Всъщност обаче възстановените на Министерството на отбраната на Република България средства по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) за 2025 г. и 2026 г. са в размер на 3 019 767 евро, съобщиха пред ДВ от министерството през юни.
Проруските партии в Германия и мирът
На последните избори за местни парламенти в източните германски провинции Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания популистката партия “Алтернатива за Германия” (АзГ) постигна рекордни резултати. А проруският "Съюз за социална справедливост и икономически разум" (ССВ), който доскоро носеше името "Съюз Сара Вагенкнехт", успя да влезе в местния парламент на Саксония Анхалт. Кампанията и на двете партии беше белязана от послания за “мир”. Слоганът на един от плакатите от кампанията на ССВ гласеше “Война или мир? Изборът сега е Ваш”, а друг на АзГ - “Мирът е всичко”.
Съпредседателката на “Алтернатива за Германия”, в което отново повтори, че “удължаването на войната застрашава Германия”, която може да се превърне в мишена. Германското правителство наскоро обвини Русия за проваления опит за нападение с дрон на летището в Лайпциг. Вайдел обаче отказа да обяви Русия за заплаха и заяви, че “не е видяла доказателства” за намесата на Москва в “така наречената атака с дрон”. При нападенията с дронове в Черно море Румен Радев и правителството на България избегнаха да обвинят Русия за атаките със същия аргумент - че няма доказателства, въпреки че след вторите нападения Радев каза, че “логиката” води към Русия.
Андрей Бабиш и разликата между кампанийното говорене и реалната политика
Премиерът на Чехия Андрей Бабиш през 2023 година се кандидатираше за президент срещу Петър Павел, който в крайна сметка спечели изборите. Тогава той използваше аргумента за “мира” непрестанно и базира кампанията си срещу Павел, който е бивш военен, именно на този наратив. В дебат срещу Павел през януари 2023 г. Бабиш дори каза, че в никакъв случай не би изпратил чешки войски да защитават Полша или Балтийските държави в случай на нападение от Русия срещу членките на НАТО, а че вместо това трябва “да говорим за мир”.
Две години по-късно Бабиш стана премиер. В предизборната си кампания той отново защитаваше тезата, че Чехия трябва да се бори за дипломатическо решение на войната в Украйна. Днес обаче, след вече близо година начело на страната, Бабиш промени позициите си осезаемо. в Балтийските държави, ако те бъдат нападнати, и каза преди месец, че ще го направи. Бабиш вече казва също, че мир трябва да има, но не при условията на Русия. Румен Радев също многократно е говорил за потенциалното “изпращане на войници” в Украйна.
Това не е изчерпателен списък на европейските политици, които са използвали противопоставянето на мира срещу война в предизборните си кампании - в годините от 2022 насам са го правили и Марин льо Пен във Франция, Джордже Симион в Румъния, Херберт Кикъл в Австрия и други. Всички тези позиции, използвани от тези политици и изразявани днес и от премиера Румен Радев, звучат по един и същи или изключително подобен начин. Те приличат поразително и на позицията на Кремъл - че войната “трябва да се прекрати”, но не и при условия, различни от руските.
Източник: www.dw.com