Това, че в момента имаме финансова стабилност на държавата и добре капитализирана банкова система не означава, че не трябва да се формулират бъдещите рискове, да се мисли изпреварващо и да се вземат незабавни мерки за противопоставяне на негативите от икономическата криза.
„Отговорността за туширане на напрежението сега е върху финансовите власти в Европа и САЩ, които трябва да действат бързо и решително за възстановяване на доверието и нормалното функциониране на пазарите”. Това каза Кирил Ананиев, секретар по финансовата политика на президента, по време на конференцията „Дълговата криза в ЕС и САЩ и рисковете за националната сигурност на България” организирана от КНСБ.
Следващите три до шест месеца ще са решаващи
по отношение на нововъзникващите проблеми свързани с дълговата криза в Европа. В краткосрочен план България трябва да наблюдава от близо международните процеси като основните усилия трябва да се насочат към съхраняване на ликвидността в банковата система, подсигуряване на достъп до кредитен ресурс на фирмите (особено на малките и средните), както и гарантиране сигурността на депозитите в търговските банки.
„Трябва да одобрим и свои национални мерки за справяне с кризата, защото тя води след себе си редица негативни процеси като обезценяване на доходите, ръст на безработицата, намаляване на заетостта, увеличаване на някои структуроопределящи цени като тези на горива, енергия, основни хранителни продукти и други”, казва Ананиев.
Факт е, че най-потърпевши от кризата са малките и средни предприятия
много от които фалираха. „Надявам се с мерките, които ще се предприемат за справяне с кризата в рамките на фискалните допускани възможности, да се предложат решения за промяна в политиката по доходите, увеличаване на заетостта и законови форми за стимулиране на малкия и средния бизнес”, допълва секретарят по финансовата политика на президента.
Икономически растеж на база увеличен износ е добре, но не достатъчно. Очакваното забавяне на икономическия растеж сред нашите основни външни партньори ще се отрази негативно на поръчките на българските износни фирми, а оттам ще доведе до по-нисък БВП и пореден спад на заетостта.
„Подобни негативни тенденции наблюдавахме и през 2009 г., но тогава възможностите за противодействие от страна на държавата бяха по-значителни на първо място заради много по-високия фискален резерв”, припомня Ананиев.
Необходимо е да се стимулират и факторите вътрешно потребление и инвестиции
Очевидно неизпълнение на реалния ръст на БВП от 3.6% заложен в макрорамката за 2011 г. се дължи освен на външни фактори и на горепосочените два. Резкият спад на чуждестранните инвестиции през последните години също е тревожна тенденция, за чието прекратяване са необходими целенасочени мерки за подобряване на административната и бизнес среда.