Путин има нужда от почивка във войната, но не и от мир

Възможно е Владимир Путин да има нужда от почивка във войната, но в никакъв случай от мир. Едно временно спиране на военните действия ще му позволи да възстанови и укрепи военната си база, което ще му даде по-добра позиция за подновяване на войната. Това казва в интервю за френския вестник Le Figaro Ингрида Шимоните, министър-председател на Литва.

LE FIGARO: Навлезе ли войната в Украйна в решителен момент?

ИНГРИДА ШИМОНИТЕ: Трябва да се пазим от твърде много песимизъм, както трябваше да се пазим от прекалено много оптимизъм в началото на войната. Решителността на украинците е все същата. Но тяхната победа ще зависи от това как ще им помогнем. Русия обаче е страна, която функционира различно от нашите демокрации. Владимир Путин може да окаже всякакъв натиск върху своя народ. Може да инвестира колкото си иска във военната сфера в ущърб на руснаците. В демократичните държави не е така. Но ще позволят ли икономическите проблеми на Русия да продължи да съществува толкова дълго, колкото иска? Не го вярвам.

LE FIGARO: Някои смятат, че са открили в последните речи на Владимир Путин сигнали за желание за умиротворяване. Споделяте ли това мнение?

И. ШИМОНИТЕ: Възможно е Владимир Путин да има нужда от почивка във войната, но в никакъв случай от мир, освен разбира се ако Украйна не капитулира, което не е позицията нито на украинците, нито на Запада. Едно прекъсване може би ще му позволи да получи облекчаване на санкциите и да възстанови и укрепи военната си база. За по-добро подновяване на войната след това.

LE FIGARO: Има ли Владимир Путин червени линии и кои са те?

И. ШИМОНИТЕ: Преди всичко темата за червените линии на Путин е голям блъф. Путин заплашва Запада с ескалация, включително ядрена ескалация, защото знае, че на Запад населението не иска война и това е съвсем нормално. Следователно той се опитва да манипулира западното обществено мнение, така че то да окаже натиск върху своите правителства да ограничат помощта си за Украйна.

Това е тактика, използвана редовно от терористите. Но не трябва да треперим пред заплахите му. Защото иначе Путин ще продължи да върви напред. Ако не бъде спрян, целият свят ще научи следния урок: в 21 век един лидер може да е достатъчно болен, за да промени границите в Европа насила.

LE FIGARO: Коя от трите балтийски страни е най-уязвима от руската заплаха? Кой може да бъде следващата цел?

И. ШИМОНИТЕ: Това е трудно измеримо, защото Владимир Путин води хибридна война срещу враговете си, като в зависимост от страната използва военна сила, пропаганда, саботаж, манипулация на руските малцинства... Всички светлини светят едновременно. Литва е много уязвима поради географското си положение и дългата си граница с Беларус.

Ако Русия иска да присъедини Калининградския анклав към Беларус, ще мине през нас, през Сувалкския коридор, разположен между Литва и Полша. Но в същото време имаме много по-малко руско малцинство от Естония или Латвия. Не знам коя ще е следващата мишена, но това, което знам е, че Русия не се е отказала от изграждането на буферна зона около себе си, на територията на съседите си, за да я защити от въображаем нападател.

LE FIGARO: Между Камала Харис и Доналд Тръмп, кой според Вас е най-добрият или най-лошият кандидат?

И. ШИМОНИТЕ: Много ще зависи от екипите около тях. Споделяхме определени визии на Доналд Тръмп по време на първия му мандат. Особено когато той осъди факта, че Европа твърде дълго се е задоволявала с американските гаранции за сигурност. Брутално е, но справедливо. Европейският съюз трябва абсолютно да поеме защитата си в свои ръце и да изгради отбранителна индустрия.

Що се отнася до обещанието му да сключи сделка с Путин, то няма шанс да успее, освен ако не приеме капитулация на Украйна, което би било кошмар за всички. Също така е необходимо, независимо дали с Камала Харис или с Доналд Тръмп, Съединените щати да се съгласят да разглеждат Европа като важна част от геополитиката. Иначе ще е поредният подарък за Владимир Путин.