Изборите минаха. ПП ГЕРБ окончателно затвърди категоричната си позиция на хегемон в политическото пространство в България. До тук нямаме новина. И въпреки това, управляващата партия и нейните “партньори”, никога не биха могли да попаднат в центъра на медийния, социологически, политологически или какъвто и да е друг интерес, както го прави БСП. Победата, която би била с главно “П” дори и в средата на изречението, защото все пак зад нея стои не някой друг, а Премиерът, не можа да измести обществения дебат от т.нар. “срив” или “смърт” на БСП.
Обяснението на този факт е просто. За съжаление Победата е Пирова. Такава е, след като човек погледне организацията на изборите, фалшифицираните протоколи, стотиците репортажи за купуване на избори - най-вече от “победителите”, административния натиск върху служители и бизнес. Показателен е фактът, че България вече може да се “похвали” със собствена заложническа криза – в зала “Арена Армеец”. Картата на еврофондовете беше разиграна доста добре – ако не гласувате и не изберете нашия представител – няма пари от Европа. За това ли Европа отпуска тези средства? За да бъдат политически инструмент в ръцете на Борисов или да се подпомогне и без това умиращият бизнес в България?
За да се завоалират тези срамни факти, опорочаващи изборния процес у нас до степен да бъде излишен, цяла глутница платени глашатаи се съсредоточиха върху БСП. Да се предрича обаче краят на партията е твърде прибързано, лековерно и несериозно. Няма как да измериш националната електорална тежест на БСП или на която и да е партия, посредством местни избори. В тях има скрити и явни местни коалиции, мажоритарният вот е определящ, т.е. местният “елит” определя какво се случва. Ето, например, АБВ. Сигурна съм, че няма човек в държавата, който да разбра от пресконференцията, която г-н Петков даде, колко точно общински съветнитници имат. Извън коалиция, цитирам по памет – “около 100-150”, а в коалициите по места “може би ще достигнат до 240”... Ходи разбери, колко са. А след като самият Румен Петков, при цялата си организационна култура не може да се оправи, как точно се изчисли “разгромът” на БСП в цифри? Изводът е ясен - само чрез насаждането на слуха за смъртта на БСП, дясното политическо пространство, в това число и ГЕРБ, може да съществува. Те хвърлиха целия си ресурс в тези избори. Ама наистина целия. Вече нямат, с какво да изненадат хората. Цветанов, който впрочем отново стана лице на тези избори, няма да може до безкрай да прилага методите на полицейско-мафиотска структура и “омерта” скоро ще бъде нарушена. Единственият начин да се задържат над повърхността е да стъпят върху главата на опозицията. Естествено парите на презокеанските им партньори и своеобразни васали на страната, изиграват своята роля. Точно за това, Цецо заминава за Вашингтон, за да отчете до къде са докарали работата.
Не искам да отричам загубата на БСП на тези избори, извън обективните обстоятелства изброени по-горе. Това обаче не са последните избори за БСП. Партията има ресурс, най-вече защото винаги е съществувала и ще съществува на базата на ценности, а не на база на рекет, изнудване и други принципно криминални деяния, но станали официална партийна политика у нас. За да стигнем до тази загуба, причините са назад в годините. Има количествено натрупване на проблеми – от кадрови до организационни. Последната една година председателят на БСП Михаил Миков се зае с изключително тежката задача да подготви два избора – парламентарни и местни, докато през това време започна и реформа на структурата. Твърде кратък период за такава амбициозна цел, още повече, че последните 12-13 години структурите са използвани, но не и реформирани или създавани. Трябва време и мисля, че точно сега дойде точният момент. Естествено, след загуба на изборите, веднага се заговори за оставки. Факт е, че това е начина за поемане на политическа отговорност. Факт е и, че те няма да решат проблема. Ако не се реформира цялата партия, ако не се сменят мисленето и подходът, начинът на работа и разбиранията, то тези оставки ще бъдат само началото на поредица от такива.
Изводите за това, какво направихме, къде сгрешихме и как ще излезем от тази криза, можем да си ги направим сами. Хората също могат сами да преценят дали си заслужава да ни гласуват доверие за в бъдеще или не. Разбира се никой не би трябвало да се примирява с начина, по който се проведоха изборите. Ако ще продължават така, по-добре да не се хаби държавна пара, а направо да назначават кметовете, които са им удобни и да се приключи. Лошото е, че еднопартийното управление не е добро включително и за тази една партия, която управлява. Не е добро и за държавата, а вече ставаме свидетели и на самозабравянето на управляващите – полицейски протести, ръст на цени, орязване на доходи, налудничави “реформи” в здравеопазването. В този смисъл, нашите настоящи и бивши съпартийци, които в момента са най-големите критици на БСП, е добре да обърнат внимание на това, което се случва в България, а не да демонстрират, чрез изказванията си, колко са обидени на ръководството на партията, че ги е отстранило от един или друг пост, който впрочем никога не са заслужавали.