„Това не е просто литературно произведение. Това е един от най-добрите източници за изучаване на история, това е исторически извор“. Това заяви зам. министър Ваня Кастрева, обяснявайки „окастрянето“ на „История славянобългарска“ от учебника по литература за 6 клас и пращането и за изучаване 3 години по-късно.
Бих се съгласил с първото изречение на г-жа Кастрева. На чисто литературната стойност на произведението би трябвало да се отделя най-малко внимание. Вероятно за монасите, преписвали паисиевата история, тя е била сред най-добрите, всъщност единственият източник за изучаване на история. Но отнесено към наше време, това си е пълен абсурд. Както и твърдението на зам. министъра, че „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон бил най-добрият учебник. Бил е единствен за времето си с цялата присъща за дейността на всеки първопроходник очарователна наивност, учебник на роден език.
Министър Танев пък заяви, че изучаването на „История славянобългарска“ се нуждаело от „дедоктринизация“. Това стана на специална пресконференция, свикана след бурни реакции в социалните мрежи. Те бяха породени от информацията за предстоящо отпадане от учебниците на редица емблематични произведения, свързани с българското Възраждане и освободителните борби. Дедоктринизация. Ужасна дума, създаваща усещането за зловеща медицинска манипулация. Както и да е. Какво има предвид министърът? Че досега това произведение е било сочено като флагман в челото на възрожденската ни литература заради някаква национална стратегия, която е време да се преосмисли? Или че робува на догми и едва ли не спомага за създаването на поколения родни „талибани“, които безусловно приемат нашето величие и превъзходство над съседни народи, без да разбират за какво всъщност става въпрос. Според Танев в 6-ти клас децата не биха разбрали нищо. Виж, вече в 9-ти клас, произведението би било разбираемо и осъзнато, като го „дедоктринизираме“. Стига патриотарски догми и доктрини.
Нима наистина тези хора не разбират, че най-голямото достойнство на „История славянобългарска“ е самият акт на създаването, съхранението и разпространението и. Тя не е просто „учебник“ или „литературно произведение. Тя е изстраданото с много паисиеви мъки доказателство за българската национална идентичност - жива, но отдавна задрямала в българина от 18-ти век.
Защо представителите на МОН се направиха на толкова изненадани, когато се оказа, че повечето въпроси на пресконференцията опираха до отпадналите произведения. Настина ли не очакваха, че именно върху тях ще е акцентът - особено за тези, свързани с освободителната ни борба. Че бяха и ядосани, троснати и демонстрираха отегчение. Според зам. министър Кастрева водещи при изготвянето на учебните програми щели да са интересите на децата. От двусмислието не става ясно, дали ще се изготвят в интерес на децата или ще се съобразяват с това, което им е интересно. Кое е в интерес на децата е дълга тема. Дълбоко се съмнявам обаче, че в МОН някой би дръзнал да се допита до интересите на децата. Та колко от тях жадуват да изучават „Робинзон Крузо“ в 6-ти клас? Нали ако е така, то биха отпаднали не отделни уроци и теми, а 90% от предметите за изучаване. Учениците са последните, до които ще се допитат от МОН, какво да съдържа един учебник. Какво друго разбрахме от пресконференцията? Исторически неприличните с днешна дата в геополитически план стихотворения ще бъдат запратени в учебниците по музика. Там ще се пеят „Вятър ечи, Балкан стене“, „Хубава си, моя горо“ и „Къде си, вярна ти любов народна“. Мелодиите им са чудесни и вълнуват българина и днес, както преди век и половина. Ще разберат ли обаче децата, защо в сърцата е имало само скръб и жалост, защо юнакът е призовавал „всички на оръжие“, а младите е трябвало да тръгнат по гората. Учителите по музика няма да се впускат в литературно-исторически анализи. Само си представете, какъв политически скандал би предизвикал запис от час по музика, в който български деца пеят следното от Чинтулов: „колете турски племена, пълнете с техните тела пространните равнини, дълбоките долини“. Или: „да си пролеем вси кръвта, да си добием волността от нашите тирани, неверни мюсюлмани“. Хиляди пъти по-правилно е този своеобразен „джихад“ на поробения народ, да бъде обясняван на децата от учители по история и литература. Но не в извънкласни форми и „по желание“, както предлагат от МОН.
България бе лишена от своя Ренесанс, но имаше своето Възраждане. И неговият дух е бунтовен, каквато е и литературата ни от онова време. Няма как да е "Ромео и Жулиета".
Ще се превърне ли в апокрифна?!