"София крематориум", единственият у нас и най-голям на Балканите се тресе от скандали месеци наред. Там силните "токови удари" идват от един куп натрупани проблеми - съдебни дела и акционерни войни, зад които трудно се скриват откровените опити за придобиване на дружеството. Налице са всички шансове общественият интерес да изгори в крематориума на финансовите и партийни интереси.
Тези дни "София крематориум" най-после официално се сдоби с нов изпълнителен директор и продължава да е в поредната серия кадрови кадрили и в търсене на отговора на въпроса за един частен сейф.
Бившият син депутат от Котел и координатор на ДСБ Димо Петров след няколко месеца чакане бе вписан на 8 януари в Търговския регистър като изпълнителен директор на "София крематориум" АД. Той бе избран на поста през юни миналата година по решение на Столичния общински съвет, а през юли е гласувана кандидатурата му като представител на Столична община в Съвета на директорите. Общината е миноритарен собственик с 20 процента в "София крематориум", а останалите 80 процента са на "Карма интернешънъл".
Това, че поредният партиен кадър е настанен на директорско място, едва ли е изненада. Нито е изключение партийни интереси безогледно да се налагат над икономическите и обществените, нито за първи път се случва зад благовидния претекст за оздравяване на едно дружество да се газят уставни и законови правила. Запознати твърдят, че още в началото партийната кандидатура на Димо Петров е предложена и избрана в нарушение, тъй като на Общото събрание, на което това става, другият акционер - "Карма интернешънъл", отказва да се легитимира. Причините за това са цяла сага от кадрови и финансови хватки, които като нищо ще кремират най-големия на Балканите крематориум. Но за това по-късно. Сега засега като вече законно встъпил изпълнителен директор на "София крематориум" Димо Петров носи пълната отговорност за дружеството и неговата работа. И в тази отговорност влиза един отговор на един въпрос за … едни пари, държани в сейф на едно частно лице. Въпросът виси от месеци наред и е протоколиран на заседания на Съвета на директорите, в сигнал до прокуратурата и Столична община, и е крайно време отговорът трябва да бъде даден - и на общината, и на данъкоплатците. Даже има нотариална покана към тогава все още невписания в търговския регистър изпълнителен директор да внесе сумата в сметката на дружеството. Парите са от постъпленията на "София крематориум" за извършени услуги и са на обща стойност около 800 хиляди лева за месеците от август до декември м.г. Как е възможно и изобщо възможно ли е приходи на предприятие да се държат в сейф на частно лице и да не постъпват по банковата сметка на дружеството? Факт е, че те след няколко месеца са внесени на части в банковата сметка на дружеството, вероятно заради сигнала до прокуратурата. Но това не променя нещата. И ако е станало възможно това действие, от кого и как е разрешено, по какви счетоводни закони и разбира се кое е това частно лице със сейфа, на което може да се има такова доверие? Естествен е и въпросът като са стояли тихо в сейфа как тези пари от оборота на дружеството са били използвани за ежедневната работа на дружеството.
Сагата от кадрови и финансови хватки
Колко е разстоянието между София и Болоня? Около 1300 км в път и около 12 часа във време. Скоро това разстояние май ще се измерва в една купчина „изгорели“ пари, безвъзвратно изгубени за данъкоплатците на България. Едни италиански акционери, едни финансови и кадрови хватки, едно необяснимо безхаберие на властите и едно доверително дружество в Италия, са на път финансово да „кремират“ най-големия на Балканите крематориум.
Темата за „София крематориум“ АД естествено е болезнена, не само защото засяга най-драматичните моменти от живота. И може би това е причината обществото да не се вглежда достатъчно в тази мрачна страница от играта на живот и смърт. Темата обаче си има финансова и икономическа страна, и става още по-болезнена, когато тази необходима услуга е с ужасната перспектива да се изпепели в съдебни дела и от нея да остане само димът на поредните изгорели средства. А това няма как да заобиколи обществото.
Сагата със „София крематориум“ АД – единственият в страната и най-големият на Балканите, е с няколкогодишна история. Нейното развитие стъпка по стъпка е нагледен пример за класическо източване на едно дружество, за експлозивната смес на корпоративни и партийни интереси, за акционерни кадрили и в крайна сметка за колективната безотговорност.
През 2001 г. тогавашният кмет Стефан Софиянски сключва договор за създаване на смесено дружество - "София крематориум" АД. Общината получава 20% от новата компания, влизайки в нея с апорт на терена, а частният инвеститор "Карма интернешънъл" взема 80% и инвестира 800 хил. долара за модернизиране на съоръжението.
Съдружници в "Карма интернешънъл" са двама италианци - Варо Маниас и Силвано Урчуоли, с общо 51%, а останалите 49% са разпределени между българите Янислав Недев, Румен Симеонов, Степан Киркоров, Иван Мирински и Лидия Целова. Десет години след създаването на смесеното дружество минават за успешни и спокойни докато през 2011 г. италианците отказват да изплатят натрупаните печалби, а в Общината започва голямото чудене по въпросите: кой е частният партньор, кои са тези италианци и т.н. Кулминацията е в разразилата се
акционерна война и „класическите хватки“ с акциите.
"Карма интернешънъл" предлага на общината 200 от акциите си на цена 2 хил. лв. за брой. Според запознати с материята това е класически начин да откажеш някой да купува. Общината естествено отказва офертата, която е финансово несъстоятелна. После следва логичния трик - да се вкара ново дружество на което да се продадат акции и след това по „естествен път“ то да „избута“ старото, сиреч българските съакционери в „Карма интернешънъл. Както се казва прехвърлянето на акции е нормална търговска сделка и няма нищо необичайно. Щеше да е нормално и обичайно ако беше спазена уставната аксиома - никой от двамата съакционери не може да продава книжата си директно на друг, без първо да ги е предложил на своя партньор. Така на терена през лятото на 2014 г. се появява "Инвестмънт енд консултинг", притежавано от Силвано Урчуоли и Джузепе Копола, които за сведение на „София крематориум“ купуват 10 акции. Акциите в крайна сметка са продадени и прехвърлени на няколко пъти на друга фирма - „Скутум“, която е собственост на братята Никола и Силвано Урчуоли. Меко казано е любопитен фактът, че „Скутум“ е регистрирано само десет дена преди хватката с акциите, които този път са съмнително евтини. Това ясно показва италианския търговски регистър. Интересен бизнесмен е Силвано Урчуоли. Според много медийни публикации неговата стихия в погребалния бизнес се разпростира от Апенинския и Балканския полуострови до... Бряг на слоновата кост, Нигерия, Сенегал.
Изводът е повече от очевиден – италианците искат да останат сами като акционери на 80% от „София крематориум“. Даже без да се има предвид многократното поставяне на въпроса за повишаване цената на кремацията, това не е само
непочтен финансов ход срещу българските партньори.
Междувременно Общината е завела две дела в Софийския градски съд. Първото е за нищожност на прехвърлянията на акциите от "Карма" на "Скутум", защото това е направено в крещящо нарушение на устава. Второто е за нищожност на акционерната книга на "София крематориум", защото тя просто е "с невярно съдържание". В акционерната книга „Скутум“ ООД просто не е вписана. Прокурист на "Карма интернешънъл" е Даниела Езерска, която доскоро беше в борда на директорите на доскоро владените от Цветан Василев "НУРТС България" и "НУРТС Диджитъл" - дружествата, притежаващи мултиплекса за излъчване на безплатна цифрова ефирна телевизия.
Между впрочем още през март 2013 г. доклад на одиторска фирма констатира един куп консултантски договори без протоколи за извършена работа, валутни преводи без финансови обосновки, командировки без съответните заповеди, неправомерно изплатени годишни суми и т.н. Всичко това на
принципа „от разходите покривам загубите“.
Резултатът - „заплатени съществени суми с недостатъчна документална обоснованост, непредставени протоколи и отчети за свършена работа и/или в противоречие с вътрешно нормативните актове на дружеството е 188 358 лева“. И това само за една година.
Още тогава червената лампа е светнала, за да предупреди как от близо 190 хиляди лева вредите в един момент могат се измерят с милиони. И те вече се измерват с милиони след като към „София крематориум“ АД валят искания за изплащане. В дъното на тези искания е акционерното дружество „СПВ Болоня“ АД („SPV BOLOGNA“ SpA) с дружествен капитал 120 000 евро. Акционерите в дружеството са „АМГА ЕНЕРДЖИА СЕРВИЦИ“ ООД, „КООПЕРАТИВА ИНТЕРСЕТОРАЛЕ МОНТАНА ДИ САСОЛЕОНЕ“, „КОНСОРЦИО ИМПРЕЗЕ ФУНЕБРИ- C.I.F.“ ООД, НОВАСПЕС ИНВЕСТИМЕНТИ“ ООД и ... „СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ“ АД (с 36%). Този консорциум печели конкурса в Болоня за отдаване на концесия на тамошния крематориум и за това трябва да заплати 1 милион и 304 хиляди евро. В консорциума е и Силвано Урчуоли - голям акционер в "Карма интернешънъл". Негова фирма е също част от консорциума „СПВ Болоня“ АД. Вече е пристигнало искане от градският съд в Милано. В писмото се казва, че консорциумът дължи 1.304 млн. евро възнаграждение на консултантска компания ("Делойт" Италия), която има договор с общината в Болоня. Финансови претенции за над 300 000 евро има и „АМГА ЕНЕРДЖИА СЕРВИЦИ“. Тогава италиански медии определиха договора за този консорциум като „главозамайващ договор за услуги в гробищата“ (в. „Ил Ресто дел Карлино“, Болоня). Италианската организация, която определя рейтинга за надеждност на фирмите от името на „Унионкамере“, определя холдинга „Урчиуоли“ от Авелино, част от който е „София крематориум“ като дружество с висок инвестиционен риск и не е препоръчително да му бъдат давани заеми.
Както казва,т животът е пълен с абсурди, колкото и действителни да са те. Абсурдът в случая е, че
"София крематориум" АД няма решение за участие в консорциума „СПВ Болоня“,
а това е незаконно. Съгласно Правилника за работа на Съвета на директорите изпълнителният директор Варо Маниас няма право без съгласието на Общото събрание на акционерите да извършва сделки, свързани с обременяване на права на трети лица върху финансови активи на дружеството. Просто схемата е очевидна – двете италиански дружества плащат дяловете на "София крематориум" АД и се... сдобиват с акциите. И ако има въпрос, той не е с толкова сложен отговор. „София крематориум" от който Софийската община има 20%, е вкаран в задължения в Италия.
Едни италиански акционери, едни финансови и кадрови хватки, едно необяснимо безхаберие на властите и едно доверително дружество в Италия... Историята с "София крематориум" АД продължава без да е ясно бъдещето, което трябва да се случи. В тази игра на бизнес тип „италианско преследване“ като нищо общественият интерес да изгори във финансовия крематориум на нечистоплътните сделки. И тези притеснителни подозрения няма как да са форма на местен икономически патриотизъм, а на ЗАКОН.
Та колко е разстоянието между София през Болоня до...Сицилия и обратно?