Филм на ужасите в софийския крематориум

В „София крематориум“ снимат филм на ужасите. Това би могло да бъде ефектно заглавие за пиар акция по промотирането на нова лента, която да вледени света. Както често става у нас обаче, ужаси има, филм няма. На фона на 20-те и повече градуса максимална температура през деня, съхраняването на покойници в софийския крематориум е кощунствено и опасно за здравето на живите. На снимките, които може да разгледате, се виждат нахвърляни един върху друг ковчези, повечето от които не са в хладилно помещение и които престояват с дни. Човек започва да се чуди как се управлява този компания, която е единствена у нас и най-голяма на Балканите и да си задава въпроси.

„Знаят ли опечалените как ще изглежда техният близък след няколкодневно съхранение при стайна температура докато дойде време за кремация?“, е първият въпрос в тази ситуация.

Не, не знаят, отговаряме. Дейността на „София крематориум“ е потънала в тайственост. )(Освен цените, които са описани ясно в сайта на дружеството – комплексната услуга варира от 600 до 3000 лв., а ако искаш нещата да стават по-бързо – доплащаш – бел. а.). Не липсват и скандали, съдебни саги, акционерни войни и събран оборот от дейноста в частен сейф, за които неща Факти.бг вече писа.

На два пъти говорихме по телефона с новия директор на „София крематориум“ Димо Петров – бивш депутат и координатор на една известна политическа партия. Опитахме се да се договорим за интервю, в което да изясним някои важни за обществото въпроси – как е възможно да се съхраняват покойници в подобни условия, изпълняват ли се предписанията на ХЕИ (и дали ХЕИ изобщо знаят?), работи ли нормално крематориума, колко време се забавя кремацията, какво става със съдебните дела...

При първия разговор Петров, на въпрос, дали една от пещите на крематориума не работи и каква е причината, отговори: „И двете пещи работят. Информацията Ви е неточна.“ Първоначално той беше абсолютно сигурен, че не е имало проблем, после си „спомни“, че е имало технически проблем, който е отстранен. „Не мога да Ви кажа със сигурност с часове и минути, имало да речем е 24 часа или малко повече прекъсване, технически проблем в една от линиите. Извикан е технически екип, който е диагностицирал, отстранил проблема и сега работи.“

При втория разговор обаче, директорът обясни съвсем друго – че ставало въпрос за профилактика, която се правела всеки месец. Затова била спряла пещта.

„Пещите в Крематориума си работят. По време на профилактиката работи едната и тогава се получава забавяне. Това е технологичен проблем, не е някакъв субективен – на желание или нежелание. Този технологичен период премина и пещите си работят в изправност“, подчерта директорът на крематориума.

„Пещите работят в изправност и следват графика. Това е предвидено в технологията като необходимост. На всеки месец трябва да се прави такова обслужване. Друг е въпросът дали всеки месец се прави, но така е заложено – всеки месец трябва да се прави профилактика на съоръжението. Така, че не се е случило за първи път“ (спирането на едната пещ – бел.ред.), коментира още Петров.

Както споменахме, имахме уговорено интервю, но Димо Петров изведнъж се отметна и ни препрати към пресцентъра на Столична община. Имал бил ограничения...

Поискахме наш екип да заснеме дейността на крематориума, разбира се, при цялото ни уважение към покойниците и техните близки... Реакцията на директора беше: „Забравете за снимки! Това не е „Плод и зеленчук“, господине!“

В крайна сметка, както казват, животът е болест с летален край. Всеки ден някой от нас се нуждае от погребални услуги. При липсващите места в гробищата, все повече хора се насочват към кремацията. Затова е нужна прозрачност в тази дейност. И нека все пак с тази дейност да се занимават професионалисти. В България обаче най-големите професионалисти се оказват бившите депутати. Те разбират от всичко и стават за всичко. Всъщност, най-вече стават директори на нещо. Не е ли време това да се промени?

Разбира се, ще пратим въпросите на Столична община. Ще ни отговорят след време и ще съобщим на читателите си. Дотогава погледайте снимките – те говорят сами. Няма съмнение, че това е гавра с покойниците и техните близки. Това е гавра и с обществото. В крайна сметка, всеки би искал да си отиде с достойнство от този свят.

И да, г-н Петров, това не е „Плод и зеленчук“, нито зарзават. Това засяга най-драматичния момент в живота на хората. И не се оправдавайте със Столична община. Просто си вършете работата прозрачно и в интерес на обществото!