Коментарът е публикуван в блога на Димитър Атанасов
Касапницата в Орландо е чудовищно деяние. Всеки, който не споделя тази нагласа, следва мигом да иде да се прегледа, защото специализираната психиатрична помощ би могла да бъде от голяма полза.
Вън от това: тъкмо този сюжет е сред много трудните за преглъщане от българските националисти. Предмет на нападението беше гей-бар, а убити са хора с алтернативна сексуална ориентация. За „истинския българин“ това са просто „някакви си педали“, които заслужават „само куршум“. В по-слабо агресивните варианти се споделят сценрии за изпращането им в мини, тухларни и други места, свързани с тежък физически труд. Говори се дори за „лечение“, а по-образованите цитират книга с рецепти за народно лечение на бишвия военен Петър Димков, в която увлечението по същия пол е квалифицирано като болест, подлежаща на отстраняване.
От тази гледна точка намаляването на броя на „педеругите“ би следвало да е повод за радост, съпоставима с тази да крещиш на площада „Циганите на сапун!“ и да се радваш на онзи, дето скъса снимката на българския президент в ефир. Повод да бъде отворена нова бутилка домашна ракия, през чието стъкло по бял потник да гледаш новините по БНТ (защото бТВ са „евреи“, а Нова ТВ са „ябанджии“ – думата е типично българска, даже „прабългарска“) и да псуваш управляващите в състояние на агресивна полутрезвост и допълнителна възбуда от стрелбата, която трудно може да бъде наречена „сладка“.
Веселбата става пълна от факта, че става дума за кръвопролитие,
направено след безразборна стрелба с огнестрелно оръжие – това предизвиква спомени за казармата и за „истинските мъже“ от някога дори у онези, които никога не са виждали военно поделение на живо. Гарнитура са, разбира се, допнопробните екшъни от 80-те и нататък, видеоигрите тип „пуцалки“ и медиите, от чиито екрани да стрелянето и убиването изглеждат като детска игра. Като варварско забавление, достъпно за всеки. В компанията на чаша ракия или пластмасовш шише „Ариана“ – защото патроитите не пият уискита и други питиета, измислени от чужденци. Добре, може и мастичка – тя никак не е свързана с Ориента, да знаете! И не смейте да твърдите, че не е българска, защото тя влиза в състава на прабългарския кумис. Знам го от ежегодното шествие, организирано в Търново от ВМРО, което всякога завършва с пиене на нещо, в което има кисело мляко, мастика и още съставки, които го правят още по-гадно. Но аз съм българин, кораво копеле, и такива неща само ме предизвикват. Гъделичкат ме. Няма да кажа къде. Уиски пият лигльовците! И жените, което е същото.
Нападателят обаче е мюсюлманин. Зад покушението застана т. нар. Ислямска държава.
Един вид – поганци. „Мръсни турци“ – защото всички мюсюлмани са „турци“, нали все пак са „рязани карабини“! Да беше „бял“ – защото всички „турци“ са и „мангали“ – да му се изкефим. Защото е убил „швестери“ на „бесовско сборище“ и им е попречил да „си бъркат в задните дворове“ и да си правят „шоколад със сметана“. Но той е мръсник, съпоставим с тях.
Добре, но е гръмнал няколко „швестера“. Петдесет „швестера“! Не петдесетима – както повелява правилото на българския език, когато става дума за люде, а не за предмети. Пе’десе’! Защото коравият мъжага няма нужда от правила! Те са за разглезените! За гейовете, за жените, за децата. Дори и старците не са задължени да ги спазват. Защото възрастните мъже са просто възрастни корави копелета! А мъжеложците не са мъже. Те не са хора, защото хората – това са мъжете. Здравите пичове, които не говорят, а действат.
Та, един здрав пич ги е утрепал. Пе’десе’! Ама как да го нарадваш, след като е… резана пушка?! По дяволите!
Е, добре поне, че няма замесени евреи, защото сметката щеще да стане много мъчна за проследяване. Я си представете, прочее, че гей-американци от еврейски произход бяха убити от циганин с ислямска вяра? Тогава логиката щеше съвсем да се скъса. Ако се изкефим на убийството, то тогава каузата на „българската нация“ (ако сложа още няколко чифта кавички, ще разбия на пух и прах естетиката на текстовото възприемане, а чак толкова постмодерен не съм) би съвпаднала с намерението на „мангустите“ и на „резаците“, а това е недопустимо: едните „пет века ни клаха“, а другите просто са суровина за сапун. Коя суровина има своя воля, та и кауза? Нима желязната руда, да речем, може да припознае идея и да се жертва за нея? Или камъкът би бил в състояние да застреля някого, след което животът му да бъде отнет? Или картофът – да се самозапали в знак на протест срещу феминистките съдържания на космологичната константа у ранния Айнщайн?
Простете, компютърът заби…
Добре, но аз не бих могъл да не се израдвам на това, че светът се „прочиства“, че средствата ми се щадят, макар че това ме и натъжава леко, защото гениалните ми планове за нов социален ред са заплашени от по-динамични от мен люде с техни планове. Но как бих могъл да се възрадвам максимално, как да отпусна, да о’лабя душица, след като убиецът е „неверник“??? Не бих могъл да им съчувствам. Никак. Прочее, българската нация е мъжко творение. Мъжкарско. Мъжкото господство не е измислено от ония глезльо Бурдийо, а тук, в България! А какви мъже са тия?! Та те са „мръсни педали“! На хан Аспарух даже конят му беше мъжки! На братята Асен и Петър – също! Който не вярва, да иде в Търново и да види паметника им – не яздят кобили, а коне! Анатомията се вижда. И конете на българските мъже, и те са мъже, мамка му! Как да се израдвам на хомосексуалистите?!
Пък, ако бяха и евреи, тогава вече не знам… На мъртвия евреин всеки трябва да се радва – колкото по-малко са, толкова по-големи са шансовете „да изтръгнем властта от тях“ и „да върнем България на българите“. И кучетата в квартала знаят, че „евреите управляват света“. Жидове! Изроди! Май и те бяха резаци. Но нищо – това остава резервирно за „турците“. На евреите им стига и само това, че са „евреи“.
Помисли си, братче, че ги беше гръмнал циганин! Ами той си е „манго“! Арабин, мангал – все тая! Смрад някаква! Отгоре на това мюсюлманин! Турски циганин! Представяш ли си?! Сигурно им е изкрещял нещо на „турски“, преди да започне да свири на „Калашников“… Не, не, оръжието е било американско. На кого му пука?! Утрепал ги е с американски Калашник! Майната им! Майната му и на него!…
Ама тогава калкулацията пак не излиза – „турският циганин“ е очистил „жидо-гейовете“. Да, евреите са педали! „Турците“ – и те. Един „анадолски манаф“ е светил маслото на пе’десе’ „педала“! Кого да подкрепиш? Как да се накефиш, след като нито една от страните не реализира представата ти за „българщина“?! ‘Баси, направо да се напиеш от мъка!
Седя пред телевизора – „Funai“, едно време дадох 350 марки за него, и се чудя… Как трябва да приема случилото се?
Ако се дистанцирам от този разказ, трябва да споделя още нещо. Жалко, но онези, които възпроизвеждат звероподобното удоволствие от смъртта, независимо на кого, твърде рядко се замислят. За каквото и да било, което не е „ракия“ и „Васил Левски“. Да, и за „чиста и свята република“, но не чиста от монархически деспотизъм и свята от гледна точка на суверенитета в ръцете на народ, а като етнически, верски и сексуално прочистена с нужната доза насилие. Като България за българите. А те са „мъже, железни пичове“, задължително „православни“, бели – тъй като всичко извън светлата кожа е сигнал за „нечистота“, сиреч за слаба причастност към българщината. Та, тези именно люде, не прекаляват с интелектуалните опити. Не се замислят. Никак. Светът им притежава ограничена дълбочина. Той е почти плосък. Сходно с географската представа на древните – земята е плоскост, държана от чудато същество с непомерни за човека сили. Отвъд ръба на битието е Пъкълът. Там са гейовете, мюсюлманите, евреите, циганите. Който и от тези фактори да страда, ние все сме на печалба. Как да изградим парадигмата на своята (не)толерантност е въпрос, който си задават интелигентните. Чантаджиите. Толерастите, соросоидите, платените тролове на Америка… жените. Ама не нашите, ‘щото и те са „мъжки момичета“.
Този начин на мислене ражда чудовища, а те правят касапници. Знаем къде сбъркахме. Знаем. Дано нужните лица, облечени в институционална власт, да имат доблестта да признаят, че не мултикултурализмът се провали. Мултикултурализмът предполага – първо – културност.