Тъжно, гневно и комично!

Тъжно, гневно и комично.

Много се каза за пародията, която по инерция продължаваме да наричаме военен парад. Идеята на парадите е да покажат сила и мощ. Ние показахме обратното. Това е тъжно.

Гневно е, защото това е поредното доказателство, че ни искат ликвидирани. Искат ни занулени като народ. Занулени като традиции и като памет. За традициите и паметта се работи отдавна. Уж незабелязано, уж за наше добро. Всякакви експерти се изредиха да ни обясняват как досега сме се обърквали в историята ни. Подменяха думи, събития. Подменяха смисъла. Виждам, че и армията ни вече е подменена.

Как кой ни иска занулени? Нашите партньори, разбира се. Тези, които разменят златото ни за банани.

Вече се работи сериозно по физическото ни зануляване. Процесът е елементарен – умните и младите в чужбина. За тяхно добро, разбира се. Старите и непотребните в скотобойната. Пак за тяхно добро. Да не се мъчат. Земята продадена на чужди инвестиционни компании. Парите ни откраднати с международни финансови врътки. Природните ресурси изтъргувани за без пари срещу тлъсти комисионни. Несменяем продажен партиен елит, който е напълно безскрупулен и би подменил възгледите си само и само да остане елит. Защото нашият партиен елит работи за партиен елит. Опитите всяко зло в България да се изкарва руска диверсия сериозно катастрофират с интелигентността. Положението ни е по-жалко от това на първокласник, който е счупил чаша и твърди, че „тя така си беше“. Само че при първокласника има момент на умиление. Когато стадо глигани ти чупят държавата и ти обясняват, че тя така си е била, не буди нищо по-различно от

гняв.

Комични са опитите да се обясни цялото това падение. Военноморският ни флот

можеше да пусне по „Перловец“ поне една надувна лодка. Така нямаше да им се наложи да маршируват, което откровено не им се получава. Ефката можеха да я прекарат през площада теглена от конска каруца. Нещо като метафора. Преход между старата и новата военна мощ на България. Отзад мажоретки можеха да носят резервната част, за да видят хората, че такава част съществува. Ако няма пари за парадни разходи, могат да завъртят някое спонсорство с хранителен магазин и гордата ефка да я налепят с реклами на вафли на промоция.

Това за пешеходните моторизирани подразделения дори е нещо над комично. Може да се обясни с модерността на армията ни и изискването за ниски газови емисии. Но по-добре да не се обяснява. Доближава се до пилоти пешеходци от Формула 1.

Затова положението ни е тъжно, гневно и комично.

Добрата новина е, че храбростта все още е в нас, а не в някакъв парад на храбростта, с който ни отгърмяха по телевизора.