Така смята не кой да е, а вие - читателите на ФАКТИ.
932-ма от вас се включиха в анкетата ни "Кой може да спечели ядрена война?".
20% са на мнение, че победител от най-нежелания военен сблъсък би била Русия. Разбира се, ако изобщо някой оцелее.
Здравият разум си остава силната ни страна, въпреки, че е подлаган непрекъснато на ревизия. 52% са наясно, че победител просто няма как да има - ще загинем всички.
Други 20%, здраво стъпили на земята, не вярват, че може да се стигне до натискане на специалното копче.
Само 5% се доверяват на военната мощ на САЩ, а 3% залагат на екзотичната птица Ким Чен-ун. Шепа гласували дават вота си за някоя друга сила, която остава неизвестна за нас. Дали Китай, дали Иран, дали някоя друга страна член на НАТО, можем да гадаем. Поне е сигурно, че не сме ние. Не е много патриотично, но такива са реалностите.
Къде да търсим причините за отчетливото предимство на Русия пред САЩ, което дават читателите ни в този хипотетичен ядрен сблъсък? Те нямат нищо общо с реалната военна мощ на двете велики сили, която така или иначе си остава загадка за широките народни маси. Така и трябва, това си е въпрос на национална сигурност. Да игнорираме и традиционните симпатии на народа ни към голямата северна страна, независимо дали присъства на картата под името Русия или СССР. Те са константен факт и обект на социалните антрополози.
Тук не играят и показатели като икономически растеж, стандарт на живот, ниво на демокрация и свободи. Нашенецът не знае как живее народът във Владивосток или Сейнт Луис, а и не му пука. Хората сравняват най-вече политическите елити, отъждествявайки с тях силата и авторитета на двете страни. Те тях виждат и чуват по телевизора. Дори не целите елити, а само каймакът им - Путин и Лавров срещу Тръмп и компания.
Преди 20 години резултатът в същата анкета щеше да е точно обратният. Тогава Русия бе в най-ниската си точка на международен авторитет и ореше още в дъното. Безкрайният купон, в който живееше Борис Елцин, все пак свърши. Човекът се оказа с един черен дроб и едно сърце. Цяло чудо е, че не замени Камчатка за галон "Джак Даниелс". Нисичкият кагебеец с поглед на хипнотизатор, който го наследи, бързо показа, че не е от планетата на дядя Боря. И днес дейността му се одобрява от 83,5% от руснаците. Въпреки авторитарните методи и имперски амбиции, в които го обвиняват, а може би и точно заради тях. Огромно значение за доверието в руската военна мощ е намесата на Путин в сирийската криза. Нещо, което обикновеният човек одобрява с възклицанието - "а само американците ли да си пъхат гагата навсякъде...".
От другата страна е непредсказуемият Доналд Тръмп, който се учи в движение да управлява Съединените американски щати. И само седмица след избирането му се заговори за импийчмънт на фона на бурните масови протести. Край него са съветниците му, които крият в шепи лицата си, когато той говори. И после обясняват какво е имал предвид всъщност. В международните му политически изяви ежедневно присъства размяна на груби дърводелски закани с момчето, което изстрелва роднините си, привързани за оръдия или ги хвърля на освирепели от глад кучета.
Но върхът на сладоледа е разследването за руското участие в избирането на Тръмп. Тук вече не той вдига шум, но всичко рефлектира върху него. Изумително е защо Америка си причинява публично това унижение. Ако търси съчувствие, това просто не и отива и печели единствено подигравки.
Това виждат обикновените хора и от него градят образите на най-влиятелните фигури в света. Покрай тях и на страните им. А колко килограма пирони могат да се купят с една средна заплата в Магадан и Детройт не интересува никого в България. И няма значение за наклона на везните в нашата анкета.