На Париж и Москва им е необходим честен диалог за сближаване на позициите, но световните проблеми. Така смята френският външен министър Жан-Ив льо Дриан.
Засега Франция и другите страни от Европа действат в рамките на американската външнополитическа глобалистска парадигма и затова не може да се говори, за каквато и да е честност.
Френският министър назова проблемните „точки“ – Сирия и Украйна. Но тези проблеми са американски фалшификати, които създават на основата на собствените си външнополитически авантюри.
Нахлуха в Сирия без покана. Периодично осъществяват ракетни удари по тази земя, ръководейки се от лъжливите новини от собствените си медии за това, че Асад уж има химическо оръжие, което „той употребява срещу собствения си народ“.
Украйна е изобщо чисто американска политическа афера. Режисираха въоръжен преврат, всъщност камък върху камък не оставиха от украинската държавност, а сега обвиняват Русия в някаква мнима агресия.
Наистина тези въпроси са проблемни в отношенията между Москва и Париж. Защото тези проблеми са създадени от Америка –трета страна. И на Франция е наложена позиция по тези въпроси.
По какъв начин?
Фактически ѝ извиват ръцете, заставят я да приема тази абсолютно безумна, ирационална американска стратегия, основана на изфабрикувани версии, подкрепени с фалшиви новини вътре в Америка. Как да действа Франция, как да изгражда честен двустранен диалог с Русия, ако е принудена да повтаря всичките тези бълнувания.
А нали още е и желателно да вярва в тази глупост искрено, дори и изражението на лицето ѝ да не издава недоумението от американската външна политика. Иначе „партньорите“ ще бъдат недоволни…
Затова и френският министър, като дипломат, като човек, който е обучен да се изразява коректно, се опитва, мисля, да предаде на руската страна определено послание. Същността на това послание е следната: „САЩ ни насилват, насилват ни десетилетие и ние сме принудени да се подчиняваме като страна, окупирана от НАТО и управлявана от Вашингтон. Но ние искаме да си спомним за честта и като следствие за честния диалог и да действаме в свой собствен интерес“.
„Помогнете ни! Спасете ни от американското вероломство и доминиране“ – ето за какво, както ми се струва, сигнализира външният министър. И тази позиция като цяло е свойствена за Европа днес.
Но ако се съди по последната среща между Макрон и Тръмп, те изглежда имат пълно разбиране. Президентът на САЩ се държа със своя гост доста фамилиарно.
Макрон не е помощник на Тръмп. Ето я дилемата: или да действа в интерес на собствената държава и на населението на Франция, или да действа в интересите на Вашингтон. Това са два напълно противоположни вектора на поведение.
Ако Макрон иска да влезе в историята като освободител на Франция, той ще предизвика Вашингтон. Както това прави Меркел, която въпреки натиска на американците, продължава да настоява за осъществяването на проекта „Северен поток-2“ и иска да излезе от американските санкции.
Ако го устройва ролята на слуга на транснационалните корпорации, които го издигнаха на власт и го направиха президент, то тогава той е длъжен да следва курса на американците. Но и в историята ще остане като плюшено мече, с което Тръмп си е чистил обувките.
Освен това такава дилема днес стои пред мнозина лидери на европейски страни, на които наистина им е омръзнало американското вероломство и безпринципност. Понеже в самия американски елит цари разкол и вътрешен хаос, за тях, струва ми се, сега е най-благоприятното време, за да може при подкрепата на Русия, както става нееднократно в европейската история, те да се освободят от американската окупация и да започнат да действат в собствен интерес. В интерес на Европа, а не на САЩ.