Примирил се с победата на Русия в Сирия, Западът все по-активно плаши другите и себе си с „плановете на Русия в Либия”. Британските медии вече цитират специалните си служби, които заплашват с помощта на кибероперации „да изключат тока в Кремъл” в случая, че Русия „извърши нахлуване в Либия, за да получи контрол над петролните резерви и да провокира нова мигрантска криза в Европа”. Но трябва ли и изобщо на Русия Либия и какви са ни реалните планове спрямо нея?
В Лондон се загрижиха от руските планове в Либия. Както пише британската преса, в края на миналата седмица специалните служби дори проведоха за Тереза Мей специална презентация на темата, разказвайки ѝ за коварните замисли на Москва. Появилата се в The Sun статия дава представа за това, какво вълнува наследниците на Британската империя:
„Русия прехвърля войска и ракети в Либия в опит да завлече Запада в нови неприятност, предупреждава Тереза Мей… Основната цел на Москва е да поеме под контрол големите незаконни имиграционни маршрути към Европа. Офицерите от руското ГРУ, а също специалните части на ГРУ вече са пристигнали в Източна Либия с цел да обучават и да поддържат канал за връзка.
Две руски военни бази вече действат в крайбрежните градове Тобрук и Бенгази под прикритието на скандално известната пуска частна военна компания „Вагнер”, която вече има свои предни позиции там. Русия също така е разположила на територията на Либия системи за ПВО С-300 и противокорабни ракети „Калибър”.
Ако Москва поеме под контрол източното крайбрежие, това може да провокира нова бежанска вълна, която ще се устреми към Европа през Средиземно море, твърди източник от британското правителство. Той допълни, че Путин използва в Либия същите методи, които е използвал в Сирия и в Крим.
Източникът смята, че Путин използва неконтролираната от никого либийска територия за оказването на максимално влияние на Запада.
„Работата е там, че ние сме крайно уязвими от позициите на миграционните и петролните потоци от Либия”, допълва източникът. „Това е потенциално катастрофална крачка, която ще позволи на Путин да подкопае западната демокрация, докато междувременно не можем да направим нищо”.
Това, че казаното не е сценарий на нов блокбъстър и не е тънък британски хумор, се потвърждава от цитирания отново от The Sun ръководител на комитета по външните работи от Камарата на представителите Том Тугендхат:
„Това е наистина тревожна информация, че Русия иска да открие нов фронт против Запада в Либия, но това също така не трябва да ни учудва. Те, без съмнение, ще се опитат да използват миграционните маршрути през Африка. Нужен ни е координиран отговор на правителството, защото дестабилизацията на страните в региона е тясно свързана с националната сигурност на Великобритания”.
Освен това вестникът рисува заплаха за великия британски флот и за неговите бази в пролива между Европа и Африка: „руското военноморско пристанище на северноафриканското крайбрежие за първи път за последните десетилетия ще започне да обслужва кораби, действащи в западната част на Средиземно море, а това е потенциална заплаха за Гибралтар”.
Може да се почудим защо англичаните са се загрижили за това, което трябва да ги вълнува на последно място – миграционните потоци от Европейския съюз, от който уж трябва да излязат. Или да им се напомни, че благодарение в това число и на Лондон Либия престана да съществува като единна държава. Да не говорим за това, че приписването на Путин на планове да залее Европа с бежанци от Африка е вече връх на абсурда, нали Европа сама „успешно” се справя с организацията на този безумен процес.
Но нека бъдем сериозни и просто питаме защо сега Лондон плаши света с „руската заплаха в Либия”?
За това има две причини. На първо място в хода на все по-проточващия се Брекзит за Великобритания е важно да демонстрира своето огромно значение за ЕС: в качеството на най-опитния и силен геополитически играч, в качеството на военна сила и съюзник по НАТО, в качеството на тази, която защитава глупава Европа от вечната опасност – руската мечка. Това е толкова примитивно и силно желание, че за неговото осъществяване се използва всеки наличен повод.
А на второ място, разбира се е важността на самата Либия – за всички, които играят на голямата шахматна дъска наедро.
Либия, като единна държава, вече не съществува от осем години – тя се разпадна след организираното от Запада сваляне на Муамар Кадафи, управлявал тази страна 42 години. Предвид, че самата единна Либия възниква едва през 50-те години на миналия век, нейната дезинтеграция след чуждестранното нахлуване не е случайна – а нейното събиране в едно няма да е никак просто.
В разпадналата се на части страна се води бавнопротичаща гражданска война, но на неин фон не прекъсват опитите да се събере тази важна за всички държави. Важно е и за самите либийци, и за техните арабски съседи, а също така и за Европа. Понеже след изчезването на единната силна власт в Либия страната се превърна в транзитен път за потоците бежанци от Африка в Европа. А и изобщо Либия, редом с Египет е най-дребната част на Африка, известна на европейците, бивша римска колония и е твърде важна за ЕС, за да се превърне във втора Сомалия – тоест фактически разпаднала се страна.
Затова през всичките тези години Европа, най-вече французите и италианците, се опитват да помирят враждуващите страни в Либия. Но без особен успех. В различните райони на Либия управляват местни кланове и отряди, има известно количество радикални ислямисти, пристигнали да джихадстват през 2011 г. и останали. Признатото от световната общност правителство в Триполи не контролира дори и столицата. А най-влиятелният човек в страната като цяло е фелдмаршал Халифа Хафтар, под чиято власт се намира вече повече от половин Либия. Хафтар е подкрепян от съседен Египет, помагат му и другите арабски страни, Русия също работи с него, запазвайки при това връзките си и с правителството в Триполи и изобщо с всички либийски играчи. Нали по времената на Кадафи нашата страна имаше много близки отношения с Либия и общия взаимен интерес остава. Но за никакво военно участие на Русия в либийската лудница не може да става дума.
При това самите либийци от години се опитват да ни замесят в Либия, както и италианците. Италия изобщо най-силно пострада от разпада на Либия – нали тя има със своята бивша колония не само съседски, но и най-тесни икономически връзки. И след 2011 г. италианците получиха вместо либийските петродолари потоци от бежанци и неадекватна позиция от страна на ЕС в отговор на призивите да се направи нещо за спирането на въпросния поток.
Затова и в Рим много искат Москва да се присъедини към усилията по налагане на ред, както в самата Либия, така и в Средиземно море, но изострилите се след Крим отношения между ЕС и Русия правят невъзможни дори и плановете за подобна операция. Естествено Русия няма намерение да налага ред там, където европейците са изпотрошили всичко, но и не може да гледа отстрани бъдещето на Либия. И то не само заради базите в Тобрук или в Бенгази. А защото ние имаме в тази страна повече от сериозни икономически интереси: либийците купуваха от нас оръжие, ние им строихме железници, имаше общи проекти и в газово-петролния отрасъл. Русия няма намерение да се отказва от всичко това, но нямаме намерения и да плащаме и да връщаме Либия на европейците.
Няколко десетки руски военни специалисти помагат в Либия на Хафтар и на неговата администрация и затова той предлага на Русия различни изгодни проекти, но ние нямаме намерение да завземаме каквото и да е там. Трябва да постигнем споразумение за бъдещето на единна Либия, да проведем там избори и след това да сключим контакти вече с новото правителство. Изборите за новия парламент и президент се планират през декември. Но те могат и да се провалят, нали нито Триполи, нито Хафтар не са се разбрали окончателно по въпроса. Опитите на президента на Франция Макрон да бъде посредник между страните от либийския конфликт не са успешни.
Затова е толкова нужна конференцията по Либия, която ще се събере след месец в италианското Палермо. Правителството на Италия вече я съгласува с Владимир Путин. Но дори и ако в крайна сметка Русия бъде представена не от президента, а от Сергей Лавров, това пак ще стане важна крачка към смекчаването на отношенията между ЕС и Русия, така и в самото разрешаване на сирийската криза. Без Русия не може да се постигне нищо.
Разбираемо е, че Европа признава въвличането на Русия в либийските въпроси категорично не се нрави нито на Великобритания, нито на САЩ. Ето защо се появяват и плашилата за Путин, който се готви да завземе Либия и да изпрати в Европа орди бежанци. Макар и къде-къде по-честно би било да се говори, че Западът е направил всичко само и само либийците за пореден път да се убедят във враждебността му. И да обърнат поглед към Москва.