Меркел извърши отдавна очакван ход – напусна поста лидер на управляващата партия ХДС. Проблемът е един: загубвайки поста в ХДС, Меркел едва ли ще удържи и канцлерския пост. Расте заплахата от вътрешнополитически преврат. Опитвайки се да го предотврати, Меркел пуска в ход „клонинг”, призован да стане неин приемник. От Меркел клонингът се отличава единствено по труднопроизносимата фамилия Крамп-Каренбауер, а и още неприязънта към гей-браковете.
Германският канцлер Ангела Меркел в понеделник заяви, че няма да се кандидатира за поста председател на Християндемократическия съюз през декември, но уточни, че планира да остане на канцлерския пост до 2021 г.
През 2021 г. Меркел обеща изобщо да се изтегли от политиката, предава РИА „Новости”. „Това ще бъде моя четвърти и последен мандат на поста канцлер на ФРГ. На изборите през 2021 г. няма да бъда кандидат за канцлер на страната, няма да към кандидат-депутат, а също така няма да претендирам за други политически длъжности”, заяви тя.
Канцлерът прие това безрадостно за себе си решение след фиаското, понесено от управляващата партия на изборите в провинцията Хесен, където ХДС загуби 10 в сравнение с изборите през 2013 г. Веднага след заявлението на Меркел курсът на еврото започна да пада стремглаво.
Меркел, която оглавява партията вече 18 години, дори обеща да страни от дискусиите за своя приемник на поста ръководител на ХДС, предава ТАСС. Междувременно опозицията в Бундестага вече предрича скорошна смяна на канцлера на Германия, при това значително преди 2021 г.
Смяната на лидера на ФРГ вече не е далеч, заяви пред „Взгляд” депутатът от Бундестага от „Алтернатива за Германия” Валдемар Гердт. Резултатите и за двете управляваща партии – ХДС и ГСПД в Хесен „несъмнено разтърсиха позициите на Ангела Меркел”, убеден е депутатът.
„Значимите хора в партията вече отдавна разбират, че настоящият курс е контрапродуктивен, ако искат да останат значима политическа сила. Но г-жа Меркел много силно се е заинатила и се опита все пак да прокара това, което е планирала”, допълва Гердт.
Лидерът на опозиционната Свободна демократическа партия Кристиан Линднер също забелязва, че Меркел „не се отказва от правилния пост”. „Може би за ХДС ще бъде по-добре, ако се появи нов лидер, но за Германия би било по-добре, ако начело на правителството застане нов лидер”, заяви той. Основният „дисидент” вътре в ХДС, министърът нае здравеопазването Йенс Шпан вече изрази готовност да заеме поста председател. За това съобщиха източници от управлението на ХДС. Шпан е ярък противник на настоящата миграционна политика на правителството.
За своето желание за лидерство вече обяви генералният секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер, бившият ръководител на парламентарната фракция на блока ХДС/ХДС Фридрих Мерц и министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет.
Крамп.
Крамп-Каренбауер е родена в Саар, неголяма провинция на границата с Франция. Любопитно е , че от там е родом и Мерц. Възможната втора жена-канцлер в германската история признава, че още като дете иска да стане учителка по вероучение, акушерка или многодетна майка-домакиня. Второто се сбъдва – тя има три сина. С домакинство се занимава съпругът и – планински инженер Хелмут Каренбауер. Женейки се за него Крамп приема втора фамилия. Сега в пресата често я именуват с абревиатурата АКК.
„Госпожа Крамп-Каренбауер – е избора на госпожа Меркел. Ако авторитетът на Меркел вътре в партията е все още значим, то тя ще предложи именно тази кандидатура и тя ще премине”, заяви пред „Взгляд” научният редактор на Германско-руския форум Александър Рар. Сега „Фрау АКК”, както я наричат, не е достатъчно известен политик, отбелязва събеседникът. „Според мен по нейните последни изказвания тя никак не се различава от Меркел. Тя е на практика нейно копие”, поясни Рар.
Впрочем, при цялата близост на възгледите с Меркел, по някои въпроси Каренбауер е по-консервативна. Бидейки убедена католичка, тя е против легализацията на еднополовите бракове.
Според Рар, действащата фрау канцлер така и не разбира къде е проблемът днес на ХДС – тази партия, която е първоначално консервативна, сега се възприема като лява или лявоцентристка сила, което отблъсква десния електорат, отбелязва политологът. Хората, които се отказват да подкрепят ХДС, на първо място го правят, защото партията изменя на своите консервативни принципи”, подчертава той.
От гледна точка на тези хора, които искат „да спасят ХДС”, кандидат за нов лидер на партията трябва да стане консерватор. И на тези очаквания могат да съответстват такива претенденти като Шпан и Мерц.
„Ако Крамп-Каренбауер получи поста, то с голяма вероятност следва да се очаква, че тя ще бъде „наследницата на Меркел” на следващите избори”. Или предсрочните избори, които също не са изключени, смята събеседникът.
„Днес, бих казал, че би спечелил Фридрих Мерц”, на свой ред прогнозира експертът от Германския фонд „Нойман” Саш Там. „Мерц е член на партията, при това той не е толкова близък до Меркел”, заяви експертът пред „Взгляд”. За разлика от Александър Рар, той отнася Мерц не към консерваторите, а към либералите. Бившият лидер на фракцията на ХДС е много популярен преди 10-15 години, но днес той остава „надеждата на либералните кръгове на партията”, смята Там.
Строго казано Мерц трябва да се приеме либерал в икономиката (та той е автор на книгата „Трябва да посмеем да поискаме повече капитализъм, където се доказва нуждата да се намалят държавните регулации) и е прагматик в политиката. Той подкрепя гъвкава позиция по отношение на мигрантите, макар в началото на века да е категоричен привърженик на интеграцията в немското общество, за което е бил подлаган на критика.
Шансовете на двамата политици, потвърдили, че ще участват на изборите – Крамп-Каренбауер и Шпан е са толкова големи, твърди събеседникът. „Каренбауер също има шансове, но мнозина депутати смятат, че тя е твърде близка до Меркел, заради което няма да гласуват за нея. Третият е г-н Шпан, министърът на здравеопазването и най-младият претендент. Той е много консервативен човек и не мисля, че той ще има подкрепа от повече от 20-30%”, предполага експертът от фонда „Нойман”.
Що се отнася до Армин Лашет, който и досега не е потвърдил дали ще участва, то той „може да стане кандидатът за преходния период, но не и кандидат в далечна перспектива, смята Там. „Не бих казал, че той е слаб, но той не е лидерът в този блок. Ако стане ясно, че никой от тримата кандидати не е събрал достатъчно сериозно мнозинство, то може би той ще стане председател на ХДС за година-две”, прогнозира Там.
При това събеседникът смята, че Меркел едва ли ще остане на поста си до 2021 г. „Социалдемократите няма да работят с нея три години. Те вчера загубиха много силно и сред тях ще се проведе дискусия какво да правят, дали да излязат от правителството. Убеден съм, че тя няма да се задържи три години и скоро, след декември, тя ще напусне канцлерския пост”, смята Там.
Александър Рар, говорейки за отношенията между Германия и Русия в случай на избирането на „наследницата” Каренбауер за канцлер, отбелязва, че „няма да стане по-добре”. Възможната приемница на Меркел е израснала в граничещия с Франция Саар и „за нея е свойствено да се стреми постоянно да се ориентира към Франция”. „Най-вероятно тя не познава Източна Европа и Русия”, отбелязва експертът. В западната преса се отбелязва, че възможната „бундесканцлерин” на практика няма връзки в чужбина, защото никога не се е занимавала с външна политика.
„От друга страна, ако Мерц победи, то също ще е трудно да се очакват по-добри отношения с Москва”, сочи политологът. Мерц е ориентиран към трансатлантическото сътрудническото сътрудничество със САЩ, „той е изградил кариерата си върху добрите връзки с Вашингтон”, пояснява Рар.
„Сред тези, които може да бъдат издигнати за поста председател на партията, аз не виждам никой, който да има интерес в промяна на отношенията с Русия. Може би, с изключение може би на Армин Лашет, който преди демонстрира особено отношение към Русия”, размишлява Рар. По време на дълговата криза в Гърция Лашет предупреждава, че ако Европейският съюз не помогне на страната, то това ще го направи Русия. Той също така нееднократно се изказва в полза на по-тясно сътрудничество с Москва по редица въпроси, в частност по разрешаването на кризата в Сирия. Но, все пак, той едва ли може да се нарече проруски – така например Лашет изобщо не приветства присъединяването на Крим към Русия.
Превод: В. Сергеев