Океанографът Робърт Балард отдавна мечтаел да открие „Титаник“, но не могъл да получи субсидия за изследвания. Някога самият той служил във военния флот на САЩ, ученият се обръща към военните за помощ - те се съгласяват, но му поставят условие. Така докато за целия свят Балард търси останките от "непотопяемия" параход, всъщност първоначалната му цел беше да потърси потънали американски подводници, съобщава CBS News.
През 1985 г. океанографът и бивш командир от американския военноморски резерв Робърт Балард разтърси целия свят, откривайки легендарния британски кораб "Титаник", потънал във водите на Атлантическия океан в началото на 20 век. Но при какви обстоятелства Балард се натъква на кораба, дълго време остава държавна тайна, напомня на CBS News.
Съдбата на „непотопяемия“ кораб, сблъскал се с айсберга през април 1912 г., разбира се, е невероятна, но както подчертава каналът, историята на откриването на кораба не е по-малко удивителна.
Всичко започва през 1982 г., когато Балард, който вече е осъществявал редица тайни мисии по време на Студената война, работи по създаването на нов подводен апарат с дистанционно управление. Като не получава грантове, бившият военен се обръща към заместник-началника на военноморските операции Роналд Танмън. "Той каза:" През целия си живот съм искал да намеря "Титаник". И тогава това така ме порази, и аз възразих: "Стига, това е сериозна и съвършено секретна операция. Да се намери "Титаник"? Откачена работа!"- спомня си по-късно Танмън.
Впрочем, накрая Балард е подкрепен от Военноморските сили, но при едно условие – ако, използвайки апарата си, учените открият две изчезнали американски подводници Thresher и Scorpion, които според наличните данни са потънали в Атлантическия океан през 60-те години. "Това беше нещо като сделка: ще ми помогнете да направя това, което искам, ако направя това, което вие искате", коментира по-късно Балард.
Главната цел на океанографа е да намери атомната подводница Scorpion. Военноморските сили не искаха никой друг - "например руснаците" - първо да намери подводницата. Това е строго засекретена мисия, така че за целия свят Балард просто търси „Титаник“. Търсенето на подводницата отнема повече време, отколкото е планирано, така че когато най-накрая Scorpion е намерен, океанографът има само 12 дни от експедицията. Опитът, придобит в процеса на търсене на подводницата обаче, се оказва безценен.
Балард открива Титаник само за 8 дни - докато други групи не са успявали да намерят нищо и след два месеца. За снимане на откритите останки на кораба имат само 4 дни. Впрочем, както си спомня океанографът, въпреки историческото откритие, неговият екип не ликувал дълго. "Ние осъзнахме, че танцувахме на гроба на други хора и ни досрамя. Цялото радостно настроение беше изтрито - сякаш някой е натиснал изключвател. Стегнахме се, успокоихме се и решихме да отнасяме към загиналите с уважение. Обещахме никога нищо да не вземаме от кораба и да се отнасяме много внимателно", каза Балард пред журналистите.
От 2,2 хиляди души на борда на Титаник, повече от 1,5 хиляди души са загинали. Ужасни 2 часа и 40 минути са минали, преди корабът най-накрая да отиде под водата, където остава, скрит от целия свят в продължение на 73 години.
Говорейки за уроците, които могат да се научат от историята на прекалено смелия проект на "непотопяемия" кораб, Балард отбеляза: "Ние винаги се опитваме да разширим границите на технологиите и научните изследвания, но „Титаник“ ни напомня, че с тези амбиции има огромни рискове и възможни трагедии. В цялата тази история има и примери за героизъм и желание за живот, които ни дават надежда, че може би един ден нашият вид ще се учи от собствените си грешки“.
Превод: М. Желязкова