Една от най-гръмките интервенции в историята на американската армия приключи безславно. Доналд Тръмп обяви победата на САЩ над „Ислямска държава“ и даде заповед за извеждането на американските военни от Сирия. Защо това решение се взима именно сега и защо може да окаже влияние на продажбата на комплексите С-400 на Турция.
Американците се намираха в Сирия повече от четири години. И макар броят им там да не превишава 2000, самото присъствие на американските военни в страната оказва сериозно влияние върху разрешаването на сирийския конфликт.
Доналд Тръмп още преди избирането си за президент предлага войските да се изведат от там – но всеки път го убеждаваха, че засега трябва да остане в Сирия. Защо? За да може, при определянето на бъдещето на Сирия, позициите на САЩ поне да бъдат взети предвид. И да не се позволи на руснаците да станат пълни господари на положението.
Затова американците остават в североизточната част на Сирия, в районите, населени с кюрди и на юг, в база „Ет Танаф“. След като основните сили на „Ислямска държава“ бяха разгромени (и това бе съобщено от самия Тръмп този март), формалният повод за присъствието на американците в страната изчезна. Още през март Тръмп заяви:
„Ние ще изгоним и духа на „Ислямска държава“. Ние много скоро ще си тръгнем от Сирия. Нека сега други се грижат за нея. Ние ще поемем под контрол 100% от територията на т.нар. халифат и ще направим това бързо. Ние ще се върнем в нашата страна, където ни е мястото и където искаме да сме“.
И сега, в сряда, Тръмп обяви пълната победа на САЩ в Сирия: „Ние победихме „Ислямска държава“ в Сирия, което по време на моето президентство бе единствената причина, заради която се намирахме там“. И даде заповед за извеждане на войските.
САЩ си тръгват от Сирия. И дори ако засега останат в „Ет Танаф“, извеждането на частите от кюрдските райони означава край на сирийската игра на Вашингтон. Разбира се, тя бе загубена отдавна и това се разбра окончателно още през 2015 г., след началото на руската операция. Разбира се, че Тръмп ще подчертае, че той изпълнява още едно свое предизборно обещание.
И все пак, защо именно сега?
Защото на САЩ вече не им е до Сирия. Залог в играта е вече целият Близък изток. Вашингтон иска да спре падението на своето влияние в региона и евакуацията от Сирия е най-лесното и безболезнено от всичко, което може да направи сега.
Най-лесното, защото няма никакъв военен и геополитически смисъл в присъствието на 2000 американци във върналата се под контрола на Асад страна. Там работата се върши от съвсем други играчи. Русия и Иран няма да изменят на своята подкрепа към Дамаск. Турция, споразумяла се с Русия и Иран, стана третата страна от разрешаването на конфликта в Сирия и САЩ просто нямат място там. Теоретично те могат да играят заедно с Турция, но отношенията между двете страни се влошиха катастрофално в последните години.
Има цяла редица причини за това. И една от най-важните е, че в Сирия американците са подкрепяни от кюрдите, които турците смятат за постоянна заплаха за сигурността на своята държава. Колкото повече американците остават в Сирия, толкова повече те вредят на и така лошите отношения с Турция. А загубвайки Турция, САЩ катастрофално влошават своите така и отслабнали позиции в региона.
Така че те просто нямат избор.
Ердоган заложи на укрепването на отношенията с Русия. На фона на многочислените разногласия със САЩ, това изглежда особено изненадващо. САЩ са замесени в опита за преврат в Турция, САЩ не предават на Анкара Гюлен, станал основен враг на Ердоган, САЩ подкрепят сирийските кюрди, враговете на Турция, а Анкара и Москва имат и „Турски поток“ и С-400 и съвместни действия в Сирия. Опитите за натиск върху Ердоган са безсмислени. Няма да продавате оръжие? Тогава ще си го купим от руснаците.
Турция е твърде важна за всички ключови световни играчи, за да се скараш просто така с нея. САЩ категорично не могат да си позволят окончателната загуба на Турция. В Близкия изток вече нямат стопроцентови съюзници (не броим Израел) и където Русия е засилила своето влияние. Саудитска Арабия все по-активно се сближава с Русия, а след случая с Хашокджи и така двусмислените отношения между Вашингтон и Рияд станаха още по-деликатни. В тези условия Тръмп просто няма друг избор освен да се опита да подобри отношенията си с Ердоган. И сирийската тема е най-простата тук, освен това извеждането на войските отговаря и на стремежите на самия Тръмп. Той удовлетворява едно от исканията на Ердоган – и може, ако не да забрави, то минимум да притъпи въпроса за предаването на Гюлен (Вашингтон, разбира се, няма да направи това).
Какви ще бъдат последиците от напускането на американците от Сирия? Не е необходимо да чакаме особено жестока операция на турците срещу кюрдите - след като американците напуснат, кюрдите ще трябва да се държат по-внимателно и предпазливо с Анкара и да станат по-сговорчиви в преговорите с Дамаск. Те ще започнат да се отнасят и към руските аргументи значително по-внимателно.
Но за Русия най-важните последици от напускането на американците не са вътрешносирийските, а турските. Как ще се държи Ердоган? Ще започне ли да разиграва „американската карта“ срещу Русия - както вече се опита, макар и частично в паника, да направи през ноември 2015 г., след унищожаването на нашия военен самолет на сирийско-турската граница?
Въпреки че недоверието към Ердоган е широко разпространено в руската „телевизионна експертна“ общност, в действителност няма причина да се подозира, че турският президент по принцип е коварен. Американско-турските противоречия не са ограничени само до сирийско-кюрдската тема, а руско-турските връзки са стратегически важни за Ердоган.
Разбира се, сега Ердоган може да предприеме някои демонстрационни стъпки към Съединените щати. Може би (макар и не твърде вероятно), дори да замрази споразумението за доставката на нашите C-400. И все пак по принцип неговият курс няма да се промени. Турция иска и може да се превърне в една от великите сили на XXI век - и без разностранно надеждно стратегическо партньорство с Русия, това ще бъде невъзможно.