Според гръцкия уебсайт “Русские Афины”, един от най-луксозните курорти в страната Порто Карас на Халкидики (провинция Централна Македония) е в ръцете на нов собственик. Настоящият му собственик, гръцката компания Technical Olympic, подписа меморандум за разбирателство с Belterra Investments, собственост на Иван Савидис, понтийски гърк с руски паспорт. Цената, предлагана от този бизнесмен за парче гръцка земя, е близо 300 милиона евро.
Гърците също изгубиха контрол над друг емблематичен недвижим имот - остров Скорпиос в Егейско море, бившо притежание на легендарния "златен грък" Аристотел Онасис. Той бе придобит от друг милиардер, роден в Русия, Дмитрий Риболовлев, бивш собственик на "Уралкалий". В интервю за кипърското списание Cypriot Wealth Managemen той обеща да "уреди рая" на тази част от земята за себе си и семейството си. Според милиардера, на Скорпиос ще се появи първото суперлуксозно жилищно съоръжение в Гърция, където ще има моден комплекс със SPA, ресторанти, яхтено пристанище, летище и площадка за кацане на хеликоптери, ферма за отглеждане на селскостопански култури и др.
Разпродажбата на гръцките острови е в разгара си и гръцките власти се занимават това. Доскоро гръцкото правителство пускаше за продажба само определени обекти, а до 2013 г. чужденците можеха да претендират единствено за дългосрочен наем на остров. Ситуацията се промени преди няколко години след началото на дълговата криза. Държавният дълг, надхвърлящ 300 милиарда евро, принуди гръцкото правителство да търси нови решения за попълване на хазната. 6 хиляди острова в Егейско, Йонийско, Адриатическо и Средиземно море се превърнаха в "актив", с помощта на който гръцката държава, потопена в дългове, се опитва да подобри нещата. Поради кризата и дълговете собствениците на частни имоти, които притежават 10% от гръцките острови, също продават имотите си.
Наскоро контролният пакет акции в най-голямото пристанище в страната - Пирея беше купен от китайската компания “Коско”. Китайците започнаха отдалеч. Отначало през 2008 г. “Коско” получи лиценз за управление на Пирея за 30 години срещу 490 милиона евро. След това споразумението беше удължено за още пет години и беше издадено разрешение за изграждане на трети терминал. След това “Коско” увеличи четирикратно обемите на прехвърляне на контейнерите и ги доведе до близо 3 милиона единици годишно. Скоро този обем ще се увеличи до 6,2 милиона контейнери. В същото време, обслужвайки 18 милиона пътници, Пирея е най-голямото пътническо пристанище в Европа.
За Китай Гърция е транзитната точка по Новия път на коприната между Европа и Близкия изток. Разположена в северно Средиземно море, Пирея е най-близо до Суецкия канал. Оттук е удобно Пекин да „развие” вътрешния пазар на Европейския съюз. Huawei China Electronic Corporation вече отвори свой логистичен център в Пирея.
Китайците инвестират и на други места в Гърция. През юни 2017 г. Националната корпорация за електрическа мрежа в Китай придоби 24% дял в гръцката държавна компания за електроенергия ADMIE на стойност 320 милиона евро. През 2014 г. беше постигнато споразумение между китайската строителна корпорация Sinohydro и гръцката Terna Energy за разработване на проекти за възобновяема енергия на стойност над 1,2 милиарда долара.
През ноември 2017 г. Shenhua Group сключи споразумение за придобиване на 75% дял в четири вятърни централи, собственост на Copelouzos Group. Самата компания оценява стойността на бъдещите проекти, свързани с разработването на възобновяеми енергийни източници, на 3 милиарда евро.
Един от най-обсъжданите проекти в Гърция днес е „Елиникон“ - амбициозен план за превръщането на бившото столично летище в огромна паркова зона. Инвеститорът, който ще инвестира 8 милиарда евро в проекта, е международен консорциум, състоящ се от китайския конгломерат Fosun Group, арабския разработчик Eagle Hills и гръцката компания Latsis Group.
Американците не спят. САЩ планират да участват в приватизацията на стратегически важното гръцко пристанище Александруполис с очакването да заключат Русия в Черно море.
Гърците не са започнали да продават печеливши инфраструктурни обекти понеже добруват. Разпродаването на страната на търг е резултат от финансовата криза, която се превърна в хронична. Прехвърлянето на държавна собственост в частни ръце е едно от основните условия за международните кредитори при отпускането на заеми на Гърция.
За годините на криза в страната бяха затворени около 230 хиляди предприятия, намалени бяха заплатите и пенсиите и бяха намалени разходите за социални нужди. През 2015 г. беше добавена кризата с мигрантите. Животът в Гърция през последните години се е променил до неузнаваемост. 300 хиляди гърци при цялостно население от 11 милиона души напуснаха родината си в търсене на по-добър живот.
Икономическите прогнози за цяла Европа също са далеч от оптимистични. Наскоро Европейската комисия намали прогнозите си за най-големите икономики в ЕС.
Засега, за да се свържат двата края, може да се приватизира държавна собственост и да се продават пристанища, курорти, острови на чужденци. Но какво ще се случи, когато всичко бъде разпродадено?
Превод: В.Сергеев, pogled.info