Представител на концерна „Укроборонпром“ твърди, че украинската компания уж „печели“ позициите на Русия на оръжейните пазари. Защо тези думи не са нищо повече от фалшива пропаганда? Какви са реалните позиции на руското оръжие на световния пазар? Има ли опасност Русия в крайна сметка да продаде най-новите си технологии за отбрана?
„В ситуация, в която не финансирахме тази история в продължение на 30 години, ние продължихме да печелим позиции на външните пазари от Русия, нашият основен конкурент, тъй като ние обслужваме оборудване, произведено от Съветския съюз, предоставяме компоненти за бронирани машини и самолети, ремонтираме ги“, каза новият заместник-генерален директор на концерна "Укроборонпром", бивш депутат от Върховната Рада Мустафа Найем.
Можем да кажем, че „обслужващото оборудване от съветски произход” наистина е практически единствената специализация на някога огромния фрагмент от големия съветски военно-промишлен комплекс, останал в Украйна. Имаше времена, когато независима Украйна беше един от петте най-големи доставчици на оръжие на световния пазар, но сега тя дори не е един от десетте - физическите обеми, приходи и асортиментът от стоки на украинския военно-промишлен комплекс рязко намаляха през последните години.
Помислете как изглежда Русия на този фон.
Понастоящем Руската федерация е на второ място на световния пазар на оръжие с дял от продажби от около 21% от света. Износът на руско оръжие е значителна сума в държавния бюджет, въпреки че Русия е едва 6-та в света по отношение на собствените си военни разходи, след САЩ, Китай, Саудитска Арабия, Индия и Франция и по отношение на дела на военните разходи в БВП (3,9 %) - остава изобщо на 10-то място в световната класация.
Ако сравним директно стойностите на износа на оръжие и военния бюджет на Русия, тогава може да изглежда, че износът не е толкова важен - около 15 милиарда щатски долара годишно срещу 61,4 милиарда долара от военния бюджет. Подобно сравнение обаче не би било напълно правилно - военният бюджет на Русия съществува във вътрешни, рублеви цени, а световният оръжеен пазар оперира в долари, като основно средство за изчисление. Но има и обратната страна на монетата - лъвският пай в руския износ на оръжие е директната продажба на оръжие, докато военният бюджет на страната също е обременен с множество допълнителни разходи и задължения.
Нека бъдем честни: за предприятията на руската отбранителна промишленост износът на оръжие е възможност, ако не за оцеляване, то със сигурност гарантирано развитие „за собствени си, честно спечелени пари“. Колко е безопасен обаче износът на модерно оръжие, защото всъщност в този случай Русия въоръжава други страни, отношенията с които може да се променят неочаквано в бъдеще? Колко критична е продажбата на най-важните, изглежда, военни технологии в чужбина?
Стабилен пазар
Да започнем с доброто: руският пазар на продажбите на оръжие е стабилен вече второто десетилетие. След огромния срив през 90-те години, когато Русия продава оръжие на стойност само 2-3 милиарда долара годишно, износът непрекъснато расте от началото на 2000 г. За 19-те години на XXI век Русия е продала оръжие на стойност над 165 милиарда долара, а общата стойност само на сключени и потвърдени договори е фиксирана на около 230 милиарда долара.
Глобалният пазар на оръжие непрекъснато се променя, но делът на Русия в него е почти стабилен - и това означава, че руското оръжие е търсено и отговаря на най-модерните изисквания на клиентите.
Пикът на продажбите на руско оръжие беше регистриран през 2013 г.: малко преди да започне глобалното влошаване на международната обстановка и налагането на антируски санкции, руската отбранителна промишленост продаде оръжие за 15,7 милиарда щатски долара. Въпреки това, дори „осакатяващите“ санкции на Съединените щати и техните съюзници не спряха руските доставки - през 2014-2018 г. Русия постоянно продава оръжие за около 15 милиарда долара годишно.
В същото време е важно да се подчертае, че през този период в експортното портфолио на Русия се появиха истински „перли“, които дотогава никога не се предлагаха за износ. Става дума за изтребителите пето поколение Су-57Е, радара за наблюдение на космическите обекти на „Сула“, С-400, зенитно-ракетните системи „Викинг“ (експортна версия на комплекса Бук-M3), „Панцир-С1E“ и „Тор-E2", Оперативно-тактически ракетни системи (OTRK) „Искандер-Е“. Започнаха доставки на чуждестранни клиенти на средства за противодействие на безпилотни летателни апарати и дори на определени системи за радио-електронна война.
Освен това масовото излизане на руското оръжие на пазарите на страните от НАТО беше напълно неочаквано. В същото време не ставаше дума само за ремонти или доставки на боеприпаси или резервни части за старо, все още съветско оборудване, което е наследено от страните от бившия Варшавски договор или от балтийските републики при влизането им в НАТО. Например, серийните пушки "Калашников 200" бяха представени на пазарите на страните от Северноатлантическия договор и техните съюзници, включително под патрона на НАТО и, изглежда, по принцип е невъзможно - противоракетните ракетни системи S-400, "подобни" на тези на бойно дежурство в самата Русия.
Обърнете внимание, че гореспоменатата Украйна не предлага нищо подобно, никакви нови големи бойни системи със собствено (несъветско) развитие и дори не планира такова. Тя наистина живее от "обслужване на оборудване, произведено в съветски времена“.
Въпреки това, Русия може да бъде укорена - наистина ли страната ни споделя с потенциалните военни противници най-важните технологии за отбрана? Всъщност не.
Невидима буква "Е"
Както внимателният читател отбелязва, когато изброяваме отделни артикули от доставките на най-новата руска военна техника, ние нарочно ги представяме с максимална точност, като посочваме всички необходими индекси. По-специално, например, се изнася версията на руския изтребител пето поколение Су-57, наречена Су-57Е, в която много от бойните и функционални възможности на самолета са умишлено ограничени или изобщо не се изнасят. Същите подходи са използвани и в предишното поколение руски бойни самолети. Например, основният руски самолет Су-34 беше придружен на световния пазар от експортния му „брат” - изтребителят Су-32, докато многофункционалният изтребител Су-35 имаше експортна версия, изпратена до Китай.
Същото се отнася и за противоракетните системи „Панцир-С1E“, Тор-E2 и „Викинг“ и „Искандер-E“: те са донякъде отслабени версии на оръжията, доставени на руската армия. Какво и как се променя при конкретна доставка, разбира се, не се знае с всички подробности за широката публика, но ситуацията като цяло е ясна.
Например, почти всички руски експортни зенитно-ракетни и други оръжейни системи вземат предвид ограниченията на обхвата на изстрелване на ракети, приети доброволно от Русия съгласно режима за контрол на ракетните технологии, в който страната участва от 1995 г. Между другото, системата S-400, която се изнася, най-вероятно също има тези ограничения, въпреки че формално в доставките ѝ не са посочени допълнителни индекси. Това обаче не е нищо повече от маркетинг: ако Русия наруши разпоредбите на режима при доставката на С-400 (а първоначалните му параметри са извън ограниченията на режима), тогава този факт би бил използван от САЩ при противопоставяне на доставките на С-400, например, за Турция или Индия ,
Подобна ситуация с наличието на два варианта за почти всяка сложна оръжейна система веднага създава интересен конфликт: купувачите на руски оръжия всъщност доброволно се съгласяват на някак си орязан вариант на оръжие, но го оценяват разумно. В края на краищата никоя от тях няма да се бие с Русия и повечето от тези страни имат свои външни противници, за които дори отслабените бойни способности на руското оръжие са достатъчни. Например, Пакистан се счита за традиционния противник на Индия, Иран е на Саудитска Арабия, а Турция на Гърция, съюзничка на НАТО. Така, ако има изостряне около стария проблем на Кипър, руският комплекс С-400 в Турция ще се конкурира с руския комплекс С-300, който беше доставен в Кипър десетилетие преди това, но в крайна сметка беше разположен (поради конфликта с Турция) на гръцки Крит.
Точно по същия сценарий, между другото, има и други доставчици на оръжие - било то САЩ, Франция или Китай. Всеки от тях създава всъщност две оръжия - едната, по-напредналата, за себе си, и втората, с донякъде ограничени възможности, за износ. Въпреки че, както бе споменато, за маркетингови цели такова разделяне не винаги се споменава официално, тъй като присъства в затворени документи за транзакции.
Освен това заслужава да се спомене още един момент. Повечето от сложните оръжейни системи, с "интелигентен" пълнеж, също имат възможност за изключване от нас.
Разбира се, в автомат „Калашников“ няма такава възможност за изключване - и той ще стреля точно толкова, колкото позволява ресурсът на цевта и механизма. Но всяка ПВО установка, артилерия или самолет от пето поколение може просто да бъде деактивиран дистанционно чрез специален сигнал, който напълно блокира запалването на ракетен или самолетен двигател. И този фактор също винаги присъства невидимо при избора на източник на доставки на оръжие.
Например, един от факторите в избора на Турция за комплекса С-400, произведен от Русия, беше чисто политически. САЩ се държаха неадекватно по време на последния опит за преврат в Турция, след който турският елит имаше основателни притеснения относно бъдещите решения на САЩ. Например, по време на хипотетичен турско-гръцки конфликт или в неприятния за Турция кюрдски въпрос.
Като цяло, обобщавайки горното: износът на оръжие за Русия е важен фактор за присъствието ѝ на световната сцена. Напускането на този пазар означава не само загуба на някакво абстрактно влияние, но и предаване на истински съюзници или симпатизанти, които могат да станат съюзници в бъдеще. Освен това „изоставеното място не става празно“: вакуумът от изтеглянето на Русия ще бъде запълнен от други страни, а ние обективно знаем много по-малко за възможностите на техните оръжия. А и няма да можем да ги изключим чрез блокиращата техника: това не са нашите предпазители.
И, разбира се, акцентът е успехът в това продължаващо състезание по технологии. За да оцелее на съвременния оръжеен пазар, човек трябва да върви напред през цялото време. Ние продаваме наистина модерно - но най-новото, най-модерното и смъртоносното, въпреки всичко оставяме извън скобите. Докато Гърция сдържа Турция с помощта на руския комплекс С-300, а Турция сдържа Гърция с руското С-400, Русия прави следващото поколение - комплексът С-500, който отново трябва да надмине предишните разработки. В същото време работата на руската „отбранителна промишленост“ е платена, включително чрез експортни договори.
Превод: В.Сергеев