През ноември в Джибути бе открита най-голямата джамия в страната, наречена "Абдулхамид Втори". Със своята площ от 13 хиляди квадратни метра и шест хиляди места джамията представлява истински колос. Двете ѝ минарета се извисяват на 46 метра височина, стените са украсени с класическа османска калиграфия. Куполът е покрит с мед, а огромният полилей осигурява осветление като в турските джамии.
Злато, блясък и влияние
Нищо в този проект не е случайно: зад новия символ на Джибути стои турската Дирекция по религиозните въпроси Дианет. Тя гледа на джамията като на знак за по-тясното обвързване между Джибути и Турция. По-голямата част от строителните материали са внесени от Турция, включително кремавият камък за молитвената зала в храма. Идеята възниква през 2015-а година: по време на посещение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Джибути, президентът Исмаил Омар Геле споделя желанието си в страната му да бъде построена джамия с османска архитектура. Инвестицията напълно отговаря и на интересите на Анкара. "Турция иска да се наложи като ислямска сила - така, както това от десетилетия прави Саудитска Арабия", казва антропологът Абдулайе Сунайе.
Чрез инвестициите, възлизащи на милиони, Турция се стреми да засили влиянието си на континента. От 45 години насам Дианет финансира строителството на над 100 джамии и образователни центрове в 25 страни в света, сред които Джибути, Гана, Буркина Фасо, Мали и Чад. Турция участва активно и в реконструирането на джамии в Южна Африка, както и в изграждането там на най-голямата джамия в Южното полукълбо – "Низамие". Турция се включи и в ремонта на "Джамията на ислямската солидарност" в столицата на Сомалия Могадишу.
Надпреварата за Африка
Джамията в Могадишу, която може да побере десет хиляди души, е построена през 1987-а година с пари на фондация от Саудитска Арабия, която също инвестира в Африка. "Саудитска Арабия прави това най-малко от десет, може би дори от двайсет години. Досега е вложила сериозни суми в Нигер, Нигерия и Мали. Така създава територии, на които да налага салафизма", казва Сунайе. Салафизмът е сунитско течение, чиито последователи се обявяват срещу нововъведенията и проповядват изначалното разбиране на исляма.
"В джамиите се разпространяват всевъзможни идеологии, а религията се използва за печеленето на влияние и власт", казва теологът Бакари Самбе, който изследва радикализирането и религиозните конфликти в Африка. Той казва, че религията е много ефикасна стратегия за печелене на влияние, използвана както от Турция, така и от Саудитска Арабия. Катар и Иран също се възползват от потенциала на този подход - Иран например е финансирал изграждането на джамии в Сенегал, Брега на слоновата кост и Гвинея. "Страните от Близкия Изток са в истинска надпревара", казва по този повод Самбе. Той дава за пример Нигерия: "Откакто Иран провежда по-активна политика в тази западноафриканска държава, Саудитска Арабия още по-усилено строи джамии там".
Джамиите като арени
За изграждането на джамия често не се иска нищо повече от пари, посочва Абдулайе Сунайе. "Доскоро всеки, който имаше съответните средства, можеше да построи джамия в Нигер. Други изисквания нямаше", казва той и уточнява, че от 90-те години насам джамиите се превръщат в един вид арени - арени, на които се стреми да се наложи салафизмът. "Саудитска Арабия построи джамия в Нигер, обучи един нигерийски студент за имам и от няколко години той ръководи джамията, която играе важна роля за укрепването на салафизма", обяснява Сунайе.
Той твърди, че радикализирането в Нигерия е благоприятствало появата на терористичната групировка Боко Харам: "Бившият лидер на организацията Мохамед Юсуф използва собствената си джамия за разпространяване на идеологията на джихада. Саудитска Арабия определено допринесе за радикализирането на исляма в Западна Африка", допълва експертът.
Междувременно в тази религиозна дипломация все по-активно се включва и Мароко: с основаването през 2015-а година на Института "Мохамед Шести" страната започна да се опитва да противопостави на екстремистките идеологии един по-умерен вариант на исляма. Институтът обучава имами от Западна Африка – от Буркина Фасо, Брега на слоновата кост и Гвинея. Само от Мали е имало около 500 стипендианти.