Очевидно Доналд Тръмп е преследван от „лаврите“ на Джон Кенеди. Политиките на настоящия американски президент може да доведат до нова версия на Карибската криза.
"Полезността" от разполагането на крилати ракети със среден и по-малък обсег в Азиатско-Тихоокеанския регион беше обявена от командира на ВВС на САЩ в Тихия и Индийския океан. Тази стъпка от Вашингтон ще създаде заплаха както за Китай, така и за Руската федерация. На какво ще бъдат принудени да отговорят Пекин и Москва?
Има силно впечатление, че съответното политическо решение в Белия дом вече е взето. Президентът Тръмп по-рано заяви, че е необходимо да „озаптят“ Русия и Китай, и той е човек на действията. Последствията обаче могат да се окажат много сериозни за самите САЩ.
Сред потенциалните плацдарми за американски ядрени ракети в Азиатско-Тихоокеанския регион са Япония, Южна Корея и Тайван. Вариантът с Южна Корея е един от най-реалистичните, тъй като позволява да се застрелят три заека с един куршум: китайският севернокорейския и руския. От Сеул до Пекин са по-малко от хиляда километра, до Владивосток - малко повече от 700 километра, до Пхенян - по-малко от 200 километра. Чрез разполагане на ядрено оръжие в Република Корея Пентагонът ще може да нанесе обезоръжаващ удар срещу основните си противници в региона. Времето за полет ще бъде няколко минути.
Освен това ракетно нападение от страна на Южна Корея или Япония върху Китай или КНДР може да се възприема като ядрена заплаха за руския Далечен Изток. Ще има критично малко време за решение.
Също толкова опасно е разполагането на американски ракети със среден обсег в Тайван. От този остров по-голямата част спокойно се прострелва континентален Китай. Пентагонът ще може незабавно да унищожи военната и гражданска инфраструктура на КНР: атомни електроцентрали, съоръжения за съхранение на петрол, мостове, железопътни линии, пристанища, индустриални центрове.
Защо САЩ решиха да изострят ситуацията именно сега?
Отговорът е прост: Вашингтон вече е пропуснал превръщането на Китай в икономически гигант, превърнал се в истински конкурент на американската хегемония. Сега той е изправен пред задачата да не позволи на КНР да се превърне от “средна категория“ във военно отношение в „тежка категория“. Китайската ядрена триада все още е по-слаба от руската и американската. Той също няма развита мрежа от чуждестранни военни бази, въпреки стъпките в тази посока. Китай е заобиколен от страни, съюзни със САЩ.
Пекин обаче е малко вероятно да развее бяло знаме. Той вече разполага с ракети със среден обсег на действие CJ-10K, копирани от съветския X-55. Реципрочните стъпки на Китай вероятно също ще повторят рецептите от времената на СССР. Принудено се предполага разполагането на китайски ядрени ракети в Куба или Венецуела, които са силно задлъжнели на Пекин. Вероятно Китай и Руската федерация ще трябва да координират по някакъв начин своите защитни мерки. Историята се повтаря.
Превод: В.Сергеев