Турция се готви да построи още един изход от Черно море - специален канал в близост до Босфора. Реализирането на тази идея ще засегне пряко интересите на Русия, поне под формата, в която са формулирани от Екатерина Велика до Сталин. И дори повече - това ще постави под въпрос съществуването на голямо международно споразумение.
„Ще изградим Истанбулския канал. Но някои казват, че няма да го направим ... Но вие забравихте случая с танкера “Independent” (румънски танкер, който през 1979 г. се сблъска с гръцки товарен кораб в Босфора, горя дълго и излива много петрол край града). Тогава той гореше седем-осем месеца, вие питахте защо се е случило. Не забелязвате ли как понякога танкери се врязват във вилите на брега на Босфора? Какво има Турция от споразумението от Монтрьо - какво спечели, какво загуби?”, заяви Ердоган по време на реч в Истанбул.
Изказването се проведе от местния канал NTV. В него президентът на Турция всъщност обяви търг за изграждането на канала, което прави решен въпроса за неговото изграждане.
Разговорите за изграждането на канала и ревизията или дори пълното премахване на Конвенцията от Монтрьо са отворени в Турция от около 2011 г., когато Ердоган за пръв път говори по тази тема. Преди него претенциите към Конвенцията в Монтрьо бяха отправяни главно от неофициални лица и бяха възприемани като незначителни. Все пак навигационният режим в проливите се поддържа непроменен от 30-те години на миналия век, не е нарушен дори през Втората световна война и е угоден на всички. Сега изведнъж се оказва, че Турция е недоволна от настоящата ситуация и е готова да я унищожи с гениална комбинация с канала.
Конференцията в швейцарския град Монтрьо през 1936 г. е свикана по инициатива на Турция и в интерес на Турция, тъй като трябва да се разработи режим на корабоплаване, който да възстанови суверенитета на Анкара над проливите. Въпреки трудностите, свързани с неадекватната позиция на Великобритания (Лондон изисква преминаването на бойните си кораби през пролива в Черно море в неограничени количества и без съгласието на Турция), конференцията въпреки това приключва с подписването на конвенцията. И този документ дълги години определя стабилния режим на проливите и корабоплаването както в тях, така и в Черно море.
Всички граждански плавателни съдове имат пълното право на свободно преминаване през протоците както в мирно време, така и във военно време. Що се отнася до военните кораби, страните са разделени на две категории: черноморски (в момента: Русия, Турция, Румъния, България, Украйна и Грузия) и нечерноморски. За черноморските страни преминаването на каквито и да било военни кораби през пролива също е свободно, но с предварително уведомление до Турция. Престоят на военни кораби на държави извън Черно море в него е ограничен в класа и тонажа. През проливите могат да преминават само военни кораби от държави, които не са черноморски, ако са от малки класове, като общият им едновременен тонаж в Черно море не може да надвишава 30 хиляди тона и те могат да останат там не повече от 21 дни.
Сега на практика дежурството в Черно море на страни извън него от НАТО се извършва въз основа на ротация: виси в Черно море в продължение на 20 дни - излиза, а друга фрегата влиза там. Да кажем британски вместо американски. Съгласно Конвенцията от Монтрьо, Турция си връща пълен военен контрол над проливите (по-рано беше лишена от това след резултатите от гръцко-турската война и Кемалистката революция). Турция има право да затвори проливите пред чуждестранните военни съдове в случай, че е във война или заплашена от агресия.
През 2011 г. президентът Ердоган предложи да се изкопае канал от Мраморно до Черно море. Проектът на това съоръжение беше окончателно одобрен през 2018 година. Турското министерство на транспорта обяви, че маршрутът на канала ще премине през язовир “Сазлъдере”, езерата Кючук-Чекмедже, Сазлъсу и Дурусу. Каналът ще влезе в Черно море източно от язовир “Теркос”. Тоест каналът трябва да бъде изграден на запад от Големия Истанбул на европейското крайбрежие. Така европейската - историческа - част от Истанбул се превръща в остров.
Каналът ще бъде дълбок 25 метра и широк 150 метра. Цената на строителството е 10 милиарда долара, което е доста постижимо за съвременна Турция, ако се включва и банково финансиране. Товароносимостта е 85 хиляди кораба годишно (приблизително 160 на ден, включително танкери с тонаж от 300 хиляди тона), което значително надвишава съвременната товароносимост на "естествените" проливи (около 55 хиляди кораба годишно). От тези 55 хиляди, около 10 хиляди са танкери, превозващи суров петрол . Официално турското ръководство обяснява нуждата да се изгради канала с необходимостта да се избягват рисковете именно с танкерите и борбата за околната среда.
Но тук трябва внимателно да наблюдаваме детайлите.
В Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., разбира се, не се споменава никакъв канал. С неговото изграждане Турция, изглежда, предоставя на всеки алтернативен маршрут на природните проливи за тези, които се интересуват от корабоплаване от/до Черно море, както и по-удобен и просторен маршрут. Осигурявайки тази алтернатива, Турция може с чиста съвест да забрани всяко корабоплаване през Босфора, с изключение на туристически лодки. Конвенцията на Монтрьо отива в забвение. Свободният режим на проливите вече не съществува и Турция придобива пълен военен контрол над пътуването в Черно море, което и без това вече го имаше, но поне някак беше законово ограничен.
Анкара вече е правила опити да проучи основанията за премахване или изменение на Конвенцията от Монтрьо чрез свикване на международна конференция.
Изграждането на канала позволява на Турция изобщо да не прибягва до сложни дипломатически процедури, а просто да премахне конвенцията като остаряла и несъответстваща в реалностите на XXI век. Юридически Турция може да изиска свикване на международна конференция, за да определи новия международен правен статут на канала. И отидете там да преговаряте после с непоколебимата Анкара относно състоянието на корабоплаването, начина на преминаване на военни кораби и всичко останало. Ситуацията ще се върне в най-добрия случай до тази през 1913 г. и като цяло - по времето на Сюлейман Законодател, когато преминаването на кораби от Черно море до Средиземно море зависи единствено от настроението на Високата порта.
От 1936 г. е имало само един случай, при който разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо са били оспорвани открито. Йосиф Висарионович Сталин през 1945 г. на конференцията в Потсдам иска ревизия на конвенцията, като да се дадат преференции на съветския флот при преминаване на протока и създаване на съветска военна база на Дарданелите. Тя трябва да бъде поставена на мястото на стари османски крепости, приблизително там, където съюзниците провеждат известната неуспешна десантна операция по време на Първата световна война. Така наречената неформална комисия на Литвинов работи в правителството на СССР и натрупва съветските искания за преустройство на света и едновременно решаване на актуални въпроси в Източна Европа. Комисията на Литвинов, в допълнение към действителното превземане на Дарданелите чрез инсталиране на съветска военна база там, формулира и претенциите на СССР към някои територии, отдалечени от границите на империята след Втората световна война. Например, Москва обяви претенции към Либия като компенсация за участието на Италия във войната на страната на Германия (Либия тогава е италианска колония).
Има и по-далечни планове, но за да ги осигури, Черноморският флот трябва да има свободен достъп до Средиземно море и по-нататък в открития океан. В същото време, през 1944 г. започва подготовка за теоретична война с Турция. Въпреки оскъдните ресурси, необходими за фронта, например, започва масовото изграждане на бетонен път в Аджария от Батуми към Сарпи на турската граница (той все още съществува) с мостове над местни потоци с такава здравина, че да са в състояние да издържат на танкови колони. И от времето на императрица Екатерина Велика, империята никога не е била толкова близо до решаването на "проблема с проливите", както в периода от 1945 до 1947 година.
Тогава успяват по някакъв начин да се разберат, Либия стана независима (представете си за секунда Либия в рамките на СССР като съюзна република - ужасът е по-голям от Западна Украйна), а СССР вместо това получава значителна част от гигантския италиански флот.
СССР обаче не премахва претенциите си към проливите до смъртта на Сталин. Едва през 1953 г. Маленков публично се отказва от прехвърлянето им под контрола на СССР, което премахва и постоянната заплаха от война с Турция. Също така, за целия период на действие на Конвенцията от Монтрьо, има само два случая на нейното нарушение и двата съвременни.
През август 2008 г. американски кораб влезе в Черно море с тонаж над 30 хиляди тона. В тази връзка отново беше повдигнат въпросът за преразглеждане на конвенцията. А през пролетта на 2014 г. американската фрегата Тейлър прекара 23 дни в Черно море, вместо необходимите 21. Американците обясниха поведението си, като посочиха, че фрегатата им в турското пристанище Самсун се е натъкнала на плитчина и повредила винт, а допълнителните дни са допуснати, за да се ремонтира. В отговор на протестите на руското външно министерство, тогавашният турски министър на външните работи Ахмет Давутоглу отговори, че „Турция напълно спазва разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо“. Като цяло тя все пак е така формулирана, че Турция запазва военен контрол над проливите и може да ги затвори, ако сметне, че има заплаха за нея.
В момента основен недвусмислен противник на идеята за изграждане на канал е наскоро избраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Това е сравнително млад (на 49 години) обещаващ политик, направил кариера в конфронтацията с Ердоган. Победата му на кметските избори в Истанбул беше придружена от многобройни скандали и дори отмяна на резултатите. Прессекретарят на Държавния департамент Робърт Паладино настоява да се признае победата на Имаглу, но беше грубо отпратен: Анкара призова САЩ да не се намесват във вътрешните работи на Турция.
При втория опит Имамоглу все пак стана кмет на главния град на Турция. Той представлява интересите на главно градската, европеизирана част от турското население и има надалеч отиващи амбиции.
Самият факт, че той успя да победи бившия премиер и личен приятел Ердоган Бинали Йълдъръм на изборите, предполага, че в бъдеще Имамоглу може да се бори и за най-високия пост в страната, особено използвайки западната подкрепа. Относно изграждането на канала, кметът на Истанбул настоява за провеждане на градски референдум, но подчертава, че е готов да сътрудничи на Ердоган.
Камуфлажната мотивация за идеята за излизане от Конвенцията в Монтрьо чрез изграждане на канал е изградена засега само заради „проблема с танкерите“. Но в съвременния свят няма нищо по-просто от, например, „включване на околната среда“. Турция може да намери и своя Грета Тунберг, която внезапно да забележи проблема със замърсяването на водите на Босфора и Мраморно море, а затварянето на проливите ще стане неизбежно под натиска на десетки международни екологични организации и възвишени скандинавски ученици. От друга страна, Екрем Имамоглу вече разказва ужаси за замърсяването на самия град Истанбул, ако стане „остров” в резултат на изграждането на канала. Битката ще бъде сериозна.
Не че Йосиф Висарионович е бил недвусмислено прав в отправянето на прекомерни искания в Потсдам по отношение на страна, която официално не е участвала във Втората световна война. Той решава историческия проблем на Русия. Но проблемът с проливите за Русия сега е не само вторичен, не само исторически, но и практически. В съветско време, например, беше възможно по някакъв начин да се заобикалят ограниченията за преминаване през проливите на самолетоносачи - сега това е почти неразрешим проблем и в Черноморския флот все още няма самолетоносачи. Но кой знае какво ще се случи след това.
Преразглеждането на режима на проливите и възможното премахване на Конвенцията от Монтрьо е много неприятно и опасно нещо в бъдеще. Дори и да изоставите спецификата. Просто прецедентът за премахване на дългогодишния международен договор по този начин е много опасен. Международното право и системата на следвоенните договори вече се пръска по шевовете.
Превод: В.Сергеев, ПогледИнфо