В навечерието на поредните избори, както обикновено, всички в страната стават политолози и анализатори. Особено ако, както обикновено, поредните избори са поредната „преломна точка“ и „историческа граница“. Това безумие се характеризира с изобилие от баналности, изречени все едно са някакви открития и откровения.
Съществува джентълменски набор от журналистически клишета, нещо като „Топ 10“, с което медиите хранят читателите в навечерието на всякакви избори. Текущият период не е изключение. Какви клишета са отново в обращение, за да привлекат вниманието на обществеността, която трябва да стане електорат? Струва си да анализирате тезите.
1. "Елитът в страната не е монолитен." Това откритие може да бъде изразено с думите на Хамлет: "Няма нужда от дух от гроба за истини като тази." Във всички епохи и във всички страни, от обкръжението на краля до съвета на старейшините от племето Мумба-Юмба, няма монолитен елит.
Това е константа на всяко общество, всяка социална група от трима души, където двама се придържат към едното мнение, а третият - към другото. Монолитност има само на гробищата, но в живота всичко е сложно и изисква координация. И това не е нещо специално, а норма.
2. "Елитите избират президента/краля/лидера в резултат на договорен компромис, защото първият човек действа само в рамките на мандата за власт." И тук може да се каже същото - в социалната йерархия най-важните решения се вземат от обитателите на най-високите нива. Дори само защото са вплетени в реална политика, по-информирани и по-отговорни за мащабните процеси.
3. „Политическата нестабилност може да доведе до предсрочни избори.“ Това е за гъделичкане за нервите на обикновените хора: те веднага виждат тичащи матроси и войници, стрелящи в движение, или поне някакъв чуждестранен посланик, заобиколен от група близки до трона придворни, които бият царя с табакера по главата. Време е да тичаме да купуваме сол и кибрит. Техниката за нагнетяването на страха е най-надеждната техника за привличане на вниманието на публиката.
Действа особено безупречно, защото, отново, стабилността е изключително категория на гробищата, а в живота всичко е нестабилно. И всяка нестабилност теоретично може да бъде причина за предсрочни избори. Или може би не. Нещата не са известни. Едва след това научната база може да обобщи всичко със задна дата.
4. "Царят през 1917 г. също така го заряза най-близкото му обкръжение”. Това напомня стара поговорка, прилагана по всеки повод: „Подобен случай имаше и в Тамбов ...“ Като цяло историята на човечеството е история на заговори във властта. Там всички или изхвърлят някого, или се опитват да изхвърлят някого и след това отиват на екзекуция. И между това те замислят нещо, но все още не смеят да го приложат.
Единственият начин да оцелеете е да изградите своя собствена политика, когато някои групи няма да позволят на други да ви свалят. Никой лидер не може така да отмъсти на някоя елитна група толкова грубо, както друга елитна група. Именно от отмъщението от собствения вид най-много се страхуват заговорниците. По научно това се нарича „система от проверки и баланси“. Всеки Брут винаги има своя Марк Антоний и ако успеете да поддържате това състояние, всеки заговор е обречен.
5. "Държавата е в крах, всички институции на държавната власт са постоянно критикувани." Критиката на държавните институции е нормален процес за обратна връзка за всяка система на управление. Да се счита, че това е знак за срив в държавата е изхвърляне , да го кажем с най-меките думи.
6. "Корупцията не е победена; дори може да се каже, че борбата с корупцията е контрапродуктивна." Ако се заровите в историята, ще стане ясно, че корупцията никога не е победена никъде. Тя придружава човечеството през цялата му история и е неизкоренима по принцип.
Изкореняването на корупцията е задача като премахване на вирусите. Или изграждането на Божието царство на земята. Между другото, да не се види, че точно сега борбата срещу корупцията се е засилила - това е най-малкото непрофесионално.
7. „Управляващите елити се опитват с всички средства да останат на власт. Освен това подкрепата на населението се създава изключително с манипулативни средства.“ Това също е напълно нормално състояние за всеки период от човешката история. Никога не се е случвало елитите да не се опитват да останат по всякакъв начин и да не създават подкрепа за себе си в обществото по манипулативен начин. Има ли други елити и други начини? Кои са?
8. "Групировките започнаха борбата за власт." Правилно е да се каже, че групировките никога не са спирали борбата за власт. Ако държавният глава управлява изключително в паузите, когато групировките временно спират борбата за власт, тогава това би било приказно кралство. В реалния живот групировките винаги се борят за власт, но това не означава, че държавата рухва и проблемите ѝ ще доведат до предсрочни избори или до заговор.
9. "Елитите отново могат да се опитат да разиграят обичайната карта с голяма сила и да върнат самия обществен консенсус." И това е старо колкото света. Елитите се формират на великодържавие. Това е единствената им и основна задача - да направят държавата велика. Само тогава те са легитимни.
Цезар/император/водач се става единствено при победа над варвари или могъщи врагове. Великодържавието е основната задача на всеки владетел. В историята няма случай, в който лидерът да цели унищожаването величието на държавата. Не са се научили да го правят.
10. „Настоящата ситуация носи големи рискове, защото е заложено твърде много.“ Кажете ми, имате ли моменти в историята, когато няма риск и е заложено малко? Попитайте всеки директор - имал ли е такива моменти в живота си? Попитайте някой предприемач - колко често е нямало рискове и не е ли било заложено твърде много? Какво да кажем за държавата и нейната върховна власт? Да, те постоянно живеят в такава ситуация и просто не познават друга.
Всичко гореизложено изобщо не означава, че изводите на експертите са погрешни. Има дефектни елити, както рискове, така и кризи. Едно го няма - няма причина да вярваме, че нещо сега е особено и затова може да избухне всеки момент. Всъщност всичко ще бъде както винаги: страната ще подходи първо към изборите през 2021 г., след това ще се проведат по план и ще продължи с подготовката за президентските избори. И ще се проведат през 2024 г., след като направят всички необходими промени в закона.
Но е скучно да се правят подобни прогнози - това е като да се покаже във филм как всъщност се води престрелка между бандити и полиция. Никой не изскача в красиви пози на линията на огъня, всички застават зад стените и стърчат единствено цевите на пистолетите. Ако в киното всичко беше показвано по този начин, нито един екшън филм не би могъл да се изплати. А ако в реалния живот го правеха, както на филм, полицията и бандитите отдавна щяха да са се застреляли взаимно и щяха да престанат да съществуват като социални групи.
Четейки пресата по време на предизборен период, трябва да можете да разберете, че най-добрата манипулация е силният вик за манипулация. Журналистите също са хора и по някакъв начин трябва да изхранват семействата си и затова често избират такива формулировки, за да опишат реалността, така че сърцата на хората да замръзнат и те да затаят дъх. Накратко, те трябва да се забавляват, като се информират и да се информират, докато се забавляват.
Скуката на реалността се състои в това, че властта отдавна се е научила да живее в условията на постоянна криза, несигурност и неопределеност.
И решава всичките си належащи задачи доколкото е възможно. И ако е невъзможно, търси решения и държи ситуацията под контрол. Не трябва да се отнасяме сериозно към алармистки прогнози и развихрянето на страстите.
В политиката няма дреболии и несериозни задачи, но няма основания за очакванията на Апокалипсиса. По някакъв начин са оцелели предните хиляди години. Това не означава, че е било по-лесно. Така че, има причина да вярваме, че този път можем да се справим. Макар и може би, в такава прогноза няма вълнуващ сюжет. Но аналитиката именно с това се различава от сценария на екшън филма, макар и понякога мнозина да бъркат тези жанрове.
Превод: В. Сергеев