Можем да констатираме, че църковна Москва си вкара още един гол в своята врата. След продължителна информационна кампания за възможен «Всеправославен събор» в Йордания, съпътствана с големи финансови разходи, РПЦ претърпя поредното фиаско и нанесе още един удар по репутацията си, и банално прахоса сума ти и пари. Това пише в анализ на Духовний фронт україни.
През последните дни Кремъл и РПЦ хвърлиха на този фронт огромни ресурси. За популяризирането на споменатата идея не помогна дори неотдавнашната среща на патриарх Теофил с «дясната ръка» на Кирил Гундяев митрополит Иларион Алфеев с руска делегация. Нищо ново не бе обявено и след срещата на Йерусалимския Патриарх с ръководителя на Кремъл Владимир Путин.
Ще припомним, че според много експерти истинската цел на това събиране не е решението на «украинския въпрос», а желанието на Москва да обсеби първенството в Православния свят.
Идеята да се проведе такъв «Всеправославен събор» се зароди веднага след като Украйна получи Томос от Вселенския Патриарх Вартоломей. Както вече отбелязахме, основната пречка за организацията на тази среща беше нейната неканоничност, тъй като според установената традиция на Православната Църква само Вселенският Патриарх може да организира и провежда подобни срещи. Още повече, че нямаше никакви предпоставки за нея, например разкол в Православната Църква. Независимо от твърденията за «непризнаване» на ПЦУ от страна на сателитите на РПЦ, никой освен самата РПЦ, не е прекратявал евхаристийното общение нито с Константинопол, нито с Църквите, признали ПЦУ, тоест с Александрийската и Гръцката църкви. Единствено самата Московска Патриаршия се оказа в разкол с Вселенското Православие.
В Москва не проявиха никаква загриженост за собственото си положение и по всякакъв начин промотираха темата за «Всеправославен събор», търсейки кой да поеме отговорност за неговата организация. Затова още през лятото на 2019 г. митрополит Иларион, ръководителят на Отдела за външни отношения на РПЦ, направи редица пътувания до Поместните Православни Църкви. А колегите на владика Иларион, както в Русия, така и в Украйна, подготвяха информационната база за своите действия. Първите, които заговориха за необходимостта от Всеправославен събор, бяха рупорите на РПЦ в Украйна: митрополит Антоний Паканич и протойерей Микола Данилевич. Последният увери журналистите и обществеността, че който и да е от предстоятелите на Поместните църкви може да свика такова «съвещание».
Но самият процес вървеше трудно, тъй като в Поместните църкви прекрасно осъзнаваха, че такъв сценарий се пробутва от Московската патриаршия не от добри намерения. Пък и самият «събор» можеше да нанесе много вреди на православното единство, защото можеше да се превърне в своеобразен «Харкивски събор 2.0», но това не спираше Москва.
Затова вече в края на ноември Москва склони към тази «авантюра» Йерусалимския патриарх Теофил. Когато Патриарх Теофил пристигна в Москва да получи премията си, той се срещна с Путин, след което обяви инициативата си за провеждане на «Съвещание на Предстоятелите на Православните Църкви на своята канонична територия – в Аман.
Такава радостна за Кирил новина бе посрещната негативно от другите Поместни Църкви. Например предстоятелите на Кипърската и Гръцката църкви публично се отказаха да участват в тази среща. Вселенският патриарх Вартоломей изключително остро се изказа срещу подобна «инициатива». Това обаче също не изплаши Москва, вероятно защото руските църковни служители бяха готови за подобна реакция. Това се потвърждава и от дописката на ръководителя на синодалния отдел на РПЦ за взаимоотношенията на Църквата с обществото Владимир Легойда, който, позовавайки се на публикация на гръцки богослов, утвърждаваше: Йерусалимската Църква има право да свиква и провежда «Вселенски събори». Както виждаме обаче, подобно изявление бе просто празен звук, подобно на очаквания «събор».
Той не можеше да не се превърне в профанация, тъй като всъщност нямаше да разреши «църковното разделение», за което заявяваха московските църковни дейци. Опитахме се да направим прогноза за стъпките на РПЦ за разрешаването на този проблем. Един от възможните сценарии е вероятността да се привлече към него Почетният Патриарх Филарет, който на последната си конференция дори заяви, че желае да се обедини с Московската Патриаршия в Украйна, ако на последната бъде предоставена автокефалия и статут на Патриаршия. Обаче дори в самата РПЦ в Украйна разкритикуваха подобни изявления на владика Филарет и тънко намекнаха, че нямат нужда от него. След подобни изявления виждаме, че сценарият с Филарет отпада, както и самият «събор». В крайна сметка става очевидно, че РПЦ не е в състояние да предостави ясен план със стъпки за преодоляването на тази ситуация, а съборът ѝ е необходим единствено за осъждането на Вселенския Патриарх, който уж станал схизматик и еретик.
Последиците от подобен «събор» могат да бъдат, че РПЦ ще повлече след себе си в разкол и изолация част от православните, за които би станала «Трети Рим». Напълно вероятно е, че и самият Йерусалимски патриарх е разбрал това и затова е «натиснал спирачката» по този въпрос.
Както виждаме, засега цялата тази епопея с Всеправославния събор, по думите на протойерей Микола Данилевич, се превръща в «спукан балон». Някои от думите в печално известната публикация на отец Микола са напълно подходящи за тази «инициатива». Ще цитираме «класика»: «това ще бъде поредния спукан балон, както беше много пъти преди това. Ще има много шум в медиите и с това ще свърши».
Наистина имаше много «шум в медиите», бяха хвърлени много пари, но проектът за този събор така и загина в утробата на РПЦ. Но трябва да сме бдителни, тъй като «украинският въпрос» е въпрос на «чест» за Кирил и ако го провали, той може да загуби патриаршеския си кукол. Странно съвпадение, но РПЦ отново настъпва на същото гребло. Ще ви припомним, че Москва вече е проваляла опита за провеждане на Всеправославен събор през 1948 г., а сега 72 години по-късно провали и втория си опит. Дали ще има трети, ще видим след няколко десетилетия.