Можете да обвинявате всеки и всички в идеологията на расовия геноцид и етническото превъзходство, но целият набор от спътници на фашизма не е измислен от онези, с които той беше обичайно свързван в годината на Великата Победа. И дори, за което малко хора се замислят, не в Италия, където Бенито Мусолини незаслужено се смята за предшественик и вдъхновител на Хитлер. Както се оказва, идеите за расово превъзходство и практическото им прилагане се проследяват до средата на XIX век и произхождат от “най-културната и цивилизована" страна от онова време - Великобритания.
Още в онези дни в английското общество се използва нашумял афоризъм: „Има три типа лъжи: лъжи, нагли лъжи и статистика“, приписван на редица политици - от малко известния публицист Хенри Лабушер (1831-1912) до премиера Бенджамин Дизраели (1804 -1881 г.). Сред авторите на фразата са и радикалният либерален политик сър Чарлз Дилк (1843-1911), който е толкова изумен от опитите на своите сънародници да изкривят и разкрасят истинската роля на своята родина в световните дела, че накрая не издържа и недипломатично казва: „Англосаксонците са единствената унищожаваща нация на земята. Никога досега - чак до началото на вече неизбежното в момента унищожение на индианците, маорите и австралийските аборигени - нито една толкова многочислена раса не е била заличавана от завоевателите”.
Заслужава да се отбележи основното: през XIX век, при формирането на фашистката идеология като теория за расовото превъзходство, се отбелязват огромен брой англосаксонци, сред които световни знаменитости като Томас Карлайл (считан за действителния прародител на фашизма), Хюстън Чембърлейн (англо-немски писател, социолог, философ и расов теоретик), Джеймс Хънт (през 1863 г. пише доклад, в който връчва на негрите „титлата“ на междинен вид между маймуната и човека), Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин и основател на „евгениката“ - „науката" за човешката селекция за отглеждане на идеалната раса), Карл Пиърсън (математик, статистик, биолог и основател на биометриката - расистки социален дарвинизъм), заявил: “Правото на живот не означава правото на всеки да създава потомство. Качеството на естествения подбор е понижено и това означава, че все повече и повече слаби и безполезни оцеляват. И ние трябва да повишим стандарта на произход, психически и физически “ и дори Ръдиард Киплинг с неговото „Бреме на белия човек“ В резултат на това Англия, почти 100 години бременна с фашизъм, през 1932 г. ражда „Британски съюз на фашистите“ под ръководството на Баронет Осуалд Мозли, който успешно оцелява, между другото, до 1980 г., за да решава проблема със „слабите и безполезните“.
По този начин има неопровержими доказателства за произхода на фашистката идеология от недрата на високото английско общество, за което днес категорично не е разрешено да се напомня, като се съсредоточават само върху научните постижения на гореспоменатите хора, които не са свързани с техните идеологически убеждения. Или, например, като се подчертава, че Англия като държава не е подкрепила публично проповедниците на нацизма като се дава пример за това как Уинстън Чърчил „решително“ инициира ареста на О. Мозли и го е затворил в продължение на 3 години (от 1940 г. до 1943 г.)!
Аз обаче не съм ни най-малко заинтересован от подобна маскировка, предназначена да скрие английските корени на германския фашизъм, в частност и на фашизма като идеология като цяло. Фашизмът е фашизъм и ако геноцидът винаги е неизбежният му спътник, то аз съм дълбоко безразличен към словесните смокинови листа като „унищожаването на аборигените в Австралия е непреднамерена последица от държавната политика“ (Ричард Рубинщайн, еврейски изследовател на Холокоста). Видите ли, фашизмът, подкрепян на държавно ниво, е лош фашизъм, а фашизмът, който официално не се подкрепя, но който е същност на външната политика, е добър фашизъм.
Нещо повече, същият Рубинщайн в сборника „Мозайка на жертвите. Относно неевреите, преследвани и унищожени от нацистите “, потвърждава: „връзката между геноцида, извършен от заселниците от колониите от XVIII-XIX век, и от на XX век може да се проследи в програмата на Хитлер за „жизнено пространство“: опитът на колонистите служи като модел за Хитлер, който би трябвало да бъде следван от Германия в източната част на Европейския континент”
Не мога да не добавя следното: американската нация, която е пряк наследник на англосаксонския манталитет, прави своя незаличим принос в историята на осъществяването идеите на представителите на мъгливия Албион, отприщвайки повече от 200 завоевателни войни за 300 години от своето съществуване, много от които могат спокойно да се причислят към типичния геноцид.
Вероятно затова, още преди възхода на германския фашизъм, Джордж Оруел горчиво казва: “... интелектуалците се срамуват от собствената си националност, в левите кръгове вярват, че има нещо срамно в принадлежността към английската нация."
Оказва се, че Адолф Хитлер е пряк наследник на английската версия на фашизма, което самият бъдещ германски фюрер признава, заявявайки през 1935 г.: „Само аз, като британците, имам достатъчно жестокост, за да свърша нещата“. И вече през 1939 г., няколко месеца преди войната: „Възхищавам се на английския народ. Що се отнася до колонизацията, той направи нечуваното”. И така, именно английските колонии и най-вече Индия, вдъхновяват Хитлер за война със Съветския съюз: “Нашата цел не е Данциг, нашата цел е да разширим жизненото пространство на Изток”. Характерно е, че фюрерът запазва отношението си към Англия, дори когато е във война с нея.
Така се заражда немският фашизъм, който се основава на внимателно разработена теория за расово превъзходство, която се прилага на практика в английските колонии. Що се отнася до теорията, Хитлер, без да се нуждае от одобрение (самият той е най-висшият авторитет), неизмеримо обогатява теоретичната база и лично благославя практическото ѝ прилагане като официална държавна доктрина.
Послепис: официално се смята, че автор на расовата (фашистката) теория е французинът Жозеф Артур дьо Гобино (1816 - 1882). Аз обаче умишлено не се съсредоточих върху този герой поради факта, че именно англосаксонският свят най-последователно възприема и прилага идеологията на расово-етническо превъзходство и продължава да го прави и до ден днешен, което вече в сравнително далечното минало предизвиква шум дори сред известни представители на самите англосаксонци.
Моля ви при никакви обстоятелства да не считате статията за опит за оправдаване на Хитлер и германския нацизъм.
Превод: В. Сергеев