Италианският вестник “Ил Джорнале” наскоро публикува статията на Паоло Маури „Война на дъното на океаните“, чийто автор пише, че е започнала тайна битка между основните сили за контрол на подводните комуникации - оптичните кабели за комуникация, положени по дъното на океаните.
„Погрешно се смята,“ казва статията, „че днес комуникацията се осъществява главно чрез спътници или по радиосигнали ... Няма нищо по-грешно!“
Авторът на статията съобщава, че 95-97% от световната информация се предава чрез кабелна мрежа. Само останалите 3-5% от информацията се предават чрез спътници. Развитието на този тип комуникация протича бързо. Само през 2017 г. глобалното търсене на подводни кабелни комуникации нарасна с 57%. Милиарди се инвестират в новия пазар на кабели. От 2016 г. насам компании като “Гугъл”, “Амазон”, “Майкрософт” са обхванати от тази треска по полагане на кабели. “Гугъл” са положили около 100 хиляди километра кабели, “Фейсбук” - 91 хиляди км, “Амазон” - 30 хиляди км, “Майкрософт” - 6000 км.
През 1858 г. полагането на телеграфен кабел през Атлантическия океан става идея на младия американски милионер Сайръс Фийлд. През същата година британският кораб "Агамемнон" и американският "Ниагара" се срещнаха в Атлантическия океан и снаждат краищата на кабела, чиято обща дължина е 4000 километра. Оттам тръгват в обратна посока и екипажите внимателно спускат медната жица, защитена с изолация, в дълбините на Атлантическия океан. След това корабът “Ниагара” се връща в Нюфаундленд, а “Агамемнон” се завръща в Ирландия, където кабелните станции вече са готови.
Когато първата трансатлантическа телеграма е предадена от кралица Виктория на президента Бюканън, щастието няма граници. Началото е положено и оттогава почти целият свят е оплетен с кабели.
Китайският “Хуавей” също полага междуконтиненталната кабелна мрежа, но нейното дъщерно дружество Huawei Submarine System попадна в черния списък на администрацията на Тръмп.
Въпреки че кабелните мрежи са положени на голяма дълбочина, те са уязвими за подводници и батискафи, картите на повечето мрежи са публично достъпни. Някои смятат, че евентуалните действия на саботаж в тези мрежи ще имат ограничен ефект, тъй като има твърде много мрежи.
"Така е , но само отчасти", пише “Ил Джорнале”. „Ако ударът бъде осъществен едновременно и в голям мащаб, това може да лиши страната от възможността да се свърже своевременно с периферните си командни пунктове, разположени на други континенти.“
„Нашият начин на живот зависи от едно фибростъкло?“ - пита немското издание “Велт”, което посвещава статията на същия проблем.
И дава отговора на този въпрос. Пенсиониран американски контраадмирал посочва колко уязвими са държавите, които притежават кабелните мрежи:
„Всички американски кабели, с изключение на един трансатлантически, излизат на сушата в радиус от 30 мили. Подобна е ситуацията с тихоокеанските кабели. "
Други експерти споделят подобно мнение. Никол Староселски, професор в Университета в Ню Йорк, години наред изследва скрития свят на подводните кабели, събирайки материал за книгата си „Подводната мрежа“. За правителството на САЩ или всяко друго правителство тя каза: „не е трудно физически да деактивираме всички международни телекомуникации.“
Според съобщения на западните медии, Русия, САЩ и вероятно Китай вече разполагат със специални подводници, предназначени за „саботаж и шпионаж на подводни кабели“. Във ВМС на САЩ това е подводницата „Джими Картър“, чиито операции са класифицирани. В Русия, според британския The Times, това е подводницата AC-12, която се нарича "Лошарик"; Способна е да се гмурка на дълбочина 6000 метра.
„В основата си, подводницата “Лошарик“е подводна лаборатория. Тя е оборудвана за събиране на данни в океана и с усъвършенствани акустични системи за наблюдение на чужди подводници и подводни комуникационни кабели”, пише The Times.
"Войната за бъдещето ще бъде война на кабела”, пише “Велт”. “Новините за руските подводници, които под водата могат да подслушват Запада или да изключат “Нетфликт” и борсовата търговия, оказаха невероятен ефект върху медиите. В същото време самите американци показаха на руснаците как работи това. От 1971 г. в продължение на десет години Съединените щати получаваха информация чрез свързване към важния кабел за данни на Съветския флот в Охотско море. Тази операция “АйвиБелс” нарушаваше международното право и беше проведена на суверенната територия на Съветския съюз. Тя стана известна само благодарение на анализатор от НСА. Когато Едуард Сноудън направи разкритието си през 2013 г., на целия свят му стана наясно, че британските тайни служба със своята програма “Темпора” са свързани с трансатлантическите кабели и подслушват всичко, свързано с разговори и предаване на данни, включително на тези, които идват от Германия. "
Разбира се, трябва да направим уговорка заради навика на медиите, които цитирахме, да представяме материалите си сензационно. Не може да се изключи обаче, че ако някой започне световна война, ще започне с унищожаването на подводните кабелни комуникационни мрежи.
Превод: В. Сергеев
Източник: "Поглед.инфо"