Преди повече от половин век на този ден се случва нещо, което в бъдеще води до сериозни последици, предимно за сигурността. На 19 февруари 1954 г. Върховният съвет на СССР прехвърля контрола на Кримския полуостров от Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) към Украинската ССР.
В официално изявление, публикувано във вестник "Правда", като причина за прехвърлянето на Крим от Русия в Украйна са посочени икономическите причини, териториалната близост и културните връзки между Крим и Украйна.
Както знаете, след много години това “прехвърляне“ доведе до дълбока криза в отношенията между Украйна и Русия, както и между Русия и останалата част от Европа. След преврата в Киев националистите дойдоха на власт, а Русия в началото на 2014 г. анексира (или "си върна") Крим. Очаквано Русия беше обявена за агресор, а ситуацията не се е стабилизирала досега. Освен това в източната част на Украйна, в Донбас, започна война, която продължава и до днес (с по-малък интензитет от преди, но опасността от ескалация все пак съществува).
Но да се върнем на 1954г. Защо тогава съветското правителство решава да вземе Крим от Русия и да го прехвърли на Украйна? Разбира се, става дума за една държава - Съветският съюз, следователно в широкия смисъл, чий е Крим, тогава не е толкова "значим" въпрос. В крайна сметка СССР не е планирал да се разпадне само след четири десетилетия!
Съществуват различни теории защо Крим е преместен от Русия в Украйна. Това е периодът, скоро след кончината на Йосиф Сталин, който е заменен от Никита Хрушчов начело, а той е украинец (въпреки че е етнически руснак, е роден в село Калиновка на самата граница на съвременна Русия и Украйна). Някои твърдят, че произходът на Никита няма нищо общо с тази стъпка и това се потвърждава от факта, че целият Върховен съвет подкрепя идеята му. Други смятат, че програмата е била "символичен жест" в чест на 300-годишнината от присъединяването на Украйна към Руската империя.
Праправнучката на съветския лидер Нина Хрушчова, политолог, е изучила дълбоко тази тема и е стигнала до следното заключение: решението за прехвърлянето на Крим е чисто символичен жест и опит за леко преструктуриране на централизираната властова система. Освен това според нея Никита Хрушчов много обича Украйна и до известна степен това е негов личен жест във връзка с любимата му република. „Въпреки че етнически е руснак, той чувства силна привързаност към Украйна“, казва Нина Хрушчова.
Някои хора смятат, че Крим се превърна в „подарък“ за киевските националисти, който трябва да ги успокои. Не е тайна, че Москва все още се страхува от засилването на националистическите тенденции в Киев. Крим наистина става подарък, защото преди това е изключително руска територия. Целта обаче не е да се укрепи статутът на Украйна с негова помощ, а напротив, да се свърже с Русия още по-силно. Самият факт, че базата на руския Черноморски флот се намира в Крим, в Севастопол, трябва да укрепи допълнително тези отношения, което тогава се и случва.
Има известна ирония, макар и със степен на трагичност, в това колко Крим разваля отношенията между Русия и Украйна днес, въпреки че целта е била да ги направи неразривни. На плакатите, посветени на прехвърлянето на Крим през 1954 г., се пише „Заедно завинаги“. Обаче "завинаги" не продължава дълго ... В началото на 90-те СССР се разпада на 15 републики. Русия и Украйна станаха независими държави, а Крим остана част от Украйна.
През 2014 г. Русия дойде за своя „подарък“ и си го върна обратно. Причините за сигурността бяха посочени като причина (базата в Севастопол, а и Русия просто не може да си позволи един ден базата на нейния Черноморски флот да бъде на територията на НАТО, а новите украински власти се стремят към това), както и демографските данни (огромното мнозинство от жителите на Крим са етнически руснаци, което е разбираемо, тъй като преди прехвърлянето на 1954 г. полуостровът е бил руски). Проведе се референдум, на който преобладаващото мнозинство се изказа за присъединяването към Русия (96,77%).
Въпреки че днес едва 17 държави по света признават Крим за част от Русия (Куба, Сирия, Венецуела, Северна Корея, бившите съветски републики в Централна Азия), фактически целият свят разбира, че Русия вече няма да се откаже от Крим и няма да го „даде“ на никого (вече е изграден мост, свързващ Крим с континентална Русия). Украинските власти, разбира се, считат Крим за окупиран регион, но не планират да си върнат контрола над него със сила (западните им съюзници не биха ги подкрепили в това).
Но историята все пак не е приключила. Конфликтът в източна Украйна продължава и в бъдеще може да възникне още по-опасна ситуация. След преврата през 2014 г., когато президентът Виктор Янукович беше свален, всички киевски власти твърдят, че искат членство в НАТО. През същата 2014 г. Русия обяви, че това е неприемливо за нея. Но какво ще стане, ако се случи? В този случай руснаците могат да дойдат и за това, което не са „дарявали“.