„Нулиране” на президентските срокове последва след неуспешният опит на Кремъл да окаже влияние върху президента на Беларус Александър Лукашенко, с цел обединяването с Русия, което от своя страна щеше да позволи на руския президент Владимир Путин да заобиколи ограниченията около сроковете за президент в качеството му на глава на нова обединена държава, сочат анализи на международни медии.
Две основни събития – гласуването на поправките в Конституцията на Руската федерация през април и пищното отбелязване на 75-тата годишнина от Великата Победа през май, трябваше да се превърнат в триумф за руския президент Путин и да „принудят” неговия електорат за забрави поне за известен период от време за ниските доходи и стагниращия БВП на глава от населението.
Пандемията с коронавируса нанесе силен удар по тази част от обществото, която служи основно за поддръжка на режима на Путин, а именно руснаци с нисък социален статус, чийто възможности да променят своя социален и икономически статут са крайно ограничени.
Независимо от продължаващата карантина, Путин се опитва да финализира своя план, разширявайки своя съвет. Вместо да отделя средства за поддръжка на своите граждани по време на пандемията, Кремъл задели огромни финансови ресурси за пропаганда на конституционните реформи и провеждането на паради.
Рейтингът на Путин губи своя социологически смисъл. Принизяването на изборите до простите „за” и „против” Путин няма да позволи на властта да разбере реалните нагласи на обществото и да предсказва неговото поведение. Рейтингът на Путин окончателно се превръща в политически инструмент на константния режим, един последен акорд, който няма нищо общо с реалните настроения.
Руската власт и общество все по-малко се разбират един друг. Приоритетите и ценностите им се разминават все повече. Тези процеси се появиха още през 2016-2017 гг. и се задълбочиха през 2018-а по време на пенсионната реформа, а сега са ускорени с новата повсеместна криза.
Кремъл прехвърля вината за прилагането на непопулярни мерки на отделни групи граждани, които едва ли с техните разумни действия принуждават останалите да страдат. Така, вирусът в Русия беше пренесен от безотговорни туристи, а хората в околностите бяха заразени от много дошли московчани.
Повечето руски граждани са възмутени от обявения на 11 май от Путин край на „неработните дни”. Някои негодуваха, че ограниченията са свалени доста рано, в период, когато броят на заразените расте доста бързо. Други смятат, че въобще не е трябвало да бъдат въвеждани ограничения, след като могат да бъдат отменени в разгара на пандемията. В деня, в който Путин обяви края на ограниченията, в Русия беше регистриран най-високият брой новозаразени с коронавирус. Не е учудващо, че рейтингът за одобряване действията на Путин още през април достигна исторически минимум – 59%, по данни на „Левада център”.
Възстановяването на икономиката на Русия след пандемията, по мнение на редица икономисти, ще бъде в L-образна крива, отколкото по V-образна. Аналогично и рейтингът по одобряване действията Путин може да отиде в депресивна L-крива.
Сегашната криза в Русия показа, че путинската вертикала на властта се поддържа от политическото, но не и от управленческото единство на страната.
Путин разбира, че ситуацията, в която хората нямат работа и пари, ще доведе до катастрофа, до социален взрив и ще наруши всички негови планове по „нулиране” на властта. Именно и поради това руските власти обявиха края на пандемията, макар тя все още да не беше близо до пика и предварително обявиха датите за гласуване на промените в Конституцията от 24 юни (новата дата за провеждане на Парада на Победата) за 1 или 8 юли.
Кремъл отново ще се опита да повиши рейтинга на Путин, не за сметка на икономическия подем, а за сметка на поредния военен конфликт или анексиране на части от съседни държави.
Русия с бързи крачки се приближава към ситуация, при която правото на решение ще бъде окончателно отнето от населението, тъй като Кремъл просто не разполага с политическата воля и ресурс, за да убеди народа в ефективността в последващия курс на режима на Путин.