Югославският диктатор Тито лично ръководи физическата ликвидация на десетки хиляди свои противници. Словения и Хърватия са напоени с тяхната кръв. И до днес агентите на зловещата тайна полиция на Тито УДБА са на ръководни постове в тези страни. Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС словенският журналист и публицист Роман Леляк.
56-годишният Леляк е сред най-известните изследователи на престъпленията на диктатора Йосип Броз Тито. Леляк лично участва в разкриването на масовия гроб в мината „Худа Яма“, където са избити няколко хиляди души, включително жени и деца. Част от тях са зазидани живи, а други хвърлени живи в яма, дълбока 46 метра. Автор на няколко книги, сред които са „Худа Яма“, „Марибор – най-голямата гробница за хърватите“, „Агентите на УДБА“, а също така и на документални филми: „Худа Яма – най-криената тайна на УДБА“. Леляк разкрива имената на 65 000 агенти на УДБА в Словения, чието население е 1,8 млн. души.
Той разкрива, че на ръководни места в Словения и Хърватия – банките, големите компании, политиката, съдебната власт и медиите – са бившите агенти на югославските тайни служби УДБА. През 2015 г. пред парламента в Словения Леляк съобщава, че 35% от словенците са свързани с УДБА. Тогава той разкрива, че в края на 80-те години югославската тайна полицията е поръчала в Любляна смъртоносно оръжие под формата на молив за ликвидирането на политическите противници. Леляк показва един от тези моливи.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.
БГНЕС: Колко масови гробове са открити и колко има в Словения и Хърватия?
Роман Леляк: Словенската и хърватската земя са напоени с кръв, кръвта на мнозина, които не са вярвали и не са искали комунистическо управление в новата държава, създадена през 1945 г. В Словения имаме повече от 700 масови гроба, от които са регистрирани 630 места за екзекуции. Най-голямото място за екзекуция в Словения е Тезно край Марибор, където в периода от 25 май до 15 юни 1945 г. са ликвидирани около 30 000 жертви. От тях само 1 109 са били ексхумирани и погребани в общ гроб. Това нямаше да се случи, ако през 2000 г. не беше построена магистралата Марибор-Целе, когато само на площ от 70 метра от бъдещата магистрала бяха открити останките на 1109 жертви, 17 от които на разстояние един метър. Между тях имаше жени и деца. По-голямата част от всички тези места за екзекуция не са ексхумирани, а жертвите все още нямат право на достоен гроб и право да бъдат идентифицирани.
В Хърватия има 1200 такива места за екзекуция. Там също жертвите не почиват в достоен гроб. Те все още лежат на мястото, на което са страдали. Местопрестъплението, мястото на екзекуцията в нормалния цивилизован свят не би трябвало да е и гробът на тези хора.
БГНЕС: Колко са убитите в тези гробове и има ли сред тях жени и деца? Защо бяха убити? От какви националности бяха те?
Роман Леляк: Тези дни беше направена ексхумация край Брежице в Словения. 139 тела бяха открити в Стратище. Само женски тела. Сред много от тях открихме скелетите на бременни жени, както и на деца на различна възраст.
БГНЕС: Дългогодишният вътрешен министър на Словения Иван Мачек – Матия е сред основните организатори на клането. Знаел ли е югославският диктатор Тито за тези кланета?
Роман Леляк: Иван Мачек – Матия е само един от онези, които са извършвали геноцид срещу инакомислещите. Геноцидът беше ръководен лично от Йосип Броз Тито със своята войска – Югославската народна армия, начело с Комунистическата партия. Йосип Броз Тито не поема ръководството на новата държава в столицата Белград на 9 май 1945 г. На 1 май 1945 г. той заминава за Хърватия и Словения и лично ръководи всички екзекуции на политическите си противници, които са избягали в Австрия и повечето от тях са върнати в Югославия от британската армия, където са ликвидирани на местата за масови екзекуции.
БГНЕС: ОЗНА и УДБА до кога продължават да унищожават физически противниците на режима?
Роман Леляк: ОЗНА, прекръстена по-късно на УДБА (Управление за държавна сигурност), е политическата полиция на комунистическата партия на Югославия. Последното политическо убийство е извършено през 1990 година. На читателите ще им стане ясно като кажа, че Силво Горенц, който сега живее в Кршко в Словения, е бил ръководител на югославската УДБА от 1970 до 1972 г. и през този период той е дал зелена светлина за ликвидацията на 27 души. Хърватският студент Стйепан Черногорац беше отвлечен от университета в Залцбург, УДБА го доведе в Любляна и там следите му се губят. Дори касетата със запис от разпита на Стйепан Черногорац е запазена и намерена. Подадена наказателна жалба в Австрия, но до момента не е започнало наказателно производство. Днес Силво Горенц живее спокойно защитен от всички органи в Република Словения.
БГНЕС: Вие твърдите, че в Словения е имало повече от 65 000 агенти на УДБА. Оказват ли и днес агентите на УДБА влияние върху държавите от бивша Югославия?
Роман Леляк: В четири книги изброих всички сътрудници на УДБА в Словения. Много от тях днес са политици, бизнесмени и банкери. Политическата система като цяло се управлява от тях. За съжаление, през 1990 г. нямаше лустрация или забрана членовете на УДБА и комунистите да упражняват политическа дейност. За една нощ те създадоха своите политически партии и продължиха с методите на работа на комунистическата партия. Милан Кучан беше последният председател на Комунистическата партия на Словения и първият президент на независима Словения. Дори и днес това засяга всички кадри в страната.
БГНЕС: Защо 40 години след смъртта на диктатора истината за неговите престъпления все още не е известна?
Роман Леляк: Мисля, че вече отговорих на този въпрос. За съжаление, комунистите в Словения и в Хърватия смениха своите партийни книжки с нови такива с демократична окраска и продължиха политическата война – така наречения преходен мек път на промяната. Това е причината, поради която много теми в Словения и Хърватия все още са табу. Страхът от червените революционери все още властва в нашите държави.