Коментар на Петър Кичашки
Блокирането на президента на САЩ Доналд Тръмп от Туитър, Фейсбук и навсякъде другаде, предизвика вълна от коментари. От бравурни ръкопляскания и неприкрито злорадство от страна на либерали от всички точки на света, до гняв и възмущение от страна на мнозина други – умерени, консерватори и антиглобалисти. Актът на „изчегъртване“ на президента от дигиталната агора има няколко основни аспекта.
На първо място, това е по същество саморазправа. Наскоро Тръмп поиска да се приложи антитръстовото американско законодателство срещу технологичните гиганти (Apple, Google, Facebook). Агрументацията му бе проста – технологичните компании са се превърнали в „държава в държавата“. Те определят правилата на обществената игра, а колаборацията между тях и техните дъщерни бизнеси (YouTube, Instagram и прочие) създава ситуация, която може да се опише само като „картел“. Затова те следва да бъдат „разбити“, т.е. раздробени на по-малки компании, за да се премахне картелирането. В резултат на това искане на Тръмп всички технологични гиганти се саморазправиха с него за 24 часа. Фейсбук го блокира, Туитър му изтри акаунта завинаги. Пълна координация и тотална липса на какъвто и да е било свян. Вече не може да си противник на либералите. Внушението е ясно – подчиняваш се или изчезваш. Даже претекстът им за блокирането на Тръмп е съвсем ясно фалшив. Президентът бил туитнал, че няма да иде на инагурацията на Джо Байдън. И това, според Туитър, е подкана за насилие. Същевременно хиляди либерали туитваха в продължение на дни с хаштаг „обесете Майк Пенс“, но това не е език на омразата, явно. Също така и аятолахът на Иран, който от сутрин до вечер повтаря „Смърт за Америка“, също не използва език на омразата. Виж, Тръмп да не иде на инагурацията, това вече е скандално. Нали?
Второ, тук реално не говорим само за премахване на Тръмп от дигиталната агора, но и за опит за премахване на цяло едно политическо движение. Отвъд откровения реваншизъм, че Тръмп си е позволил да иска прилагане на антитръстовото законодателство срещу технологичните олигарси, това блокиране бе съпроводено и с изтриването на стотици хиляди акаунти на умерени и консерватори от Фейсбук и Туитър. Google и Apple създадоха натиск върху алтернативната социална мрежа Parler, в която се очакваше президентът да премине, като премахнаха приложението на Parler от Apple Store и Google Play. Не само това, но и Amazon премахна хостинг услугата си за Parler, очаква се и компанията, която е регистрирала домейна на социалната мрежа, да го изтрие. Нещо повече – CNN пожела от най-големите кабелни оператори в Америка да прекъснат сигнала на Fox News, Newsmax и OAN. Да повторим - CNN иска от кабелните оператори да забранят конкурентни за тях телевизионни канали. И като гледам не бих се изненадал особено, ако им се получи. На практика, либералите не искат да изтрият просто Тръмп. Те искат да заличат цялото политическо движение, което Тръмп олицетворява. Поводът е нахлуването на шепа радикали и екстремисти в Капитолия, но е наивно да смятаме, че изведнъж технологичните олигарси толкова са се загрижили за социалния мир. Още повече, че всички (включително и най-вече Тръмп!) осъдиха погрома в Конгреса. Но тук е важно друго. В крайна сметка именно чрез Фейсбук и Туитър се организираха погромите, които Antifa и Black Lives Matter провеждаха в цяла Америка през миналата година. Обиране на магазини, палежи на федерални сгради и църкви, рушене на паметници, убийства. Всичко това се случваше под благия поглед на Силициевата долина. „Избраната“ за вицепрезидент Камала Харис заяви тогава, че бунтовете трябва да продължат. Говорителят на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси публично попита защо няма палежи и бунтове в цялата страна. Никой тогава не ги блокира или дори разкритикува. Защото те са от „добрите“, от „нашите“. За тях важат други правила.
И така, идваме до третата и най-важна последица от дигиталната цензура. С този си акт либералите се демаскират окончателно и безвъзвратно. Най-гласовитите от тях имат дълбочинен, ако щете философски, проблем със свободата на словото. Именно отношението, което агресивните либерали имат към свободата и особено към свободата на словото, е най-големият вододел, който ги разделя от всички останали политически течения. За всички, които не сме ляво-либерали, важи един прост принцип – не е нужно да сме на едно мнение, не е нужно дори да се харесваме, но е нужно да уважаваме правото на другия да има мнение по принцип. Аз не съм съгласен с феновете на Джо Байдън, не харесвам глобалистите, върл опонент съм на ляво-либералите. И въпреки това считам, че техния възглед за света, макар и неприемлив за мен персонално, е легитимен. Те имат право да говорят и да защитават своите политически пристрастия. Въпросът е, че техните политически разбирания изключват реципрочност по този въпрос. Либералите отказват да възприемат, че различната гледна точка не е непременно зла. Тя е просто различна от тяхната. За тях инакомислието е не само вредно, то е „фашистко“, „нацистко“, „зло“, „бял супремасизъм“ и прочие цветисти определения. Те гледат на себе си като морален съдник, комуто е дадено, незнайно от кого, да определи кое е редно и кое не редно.
По същество либералите гледат на себе си като на морални кръстоносци. Те вземат на своите плещи отговорността да прочистят светите дигитални земи от неверниците. Всеки несъгласен с тях, всеки, който мръдне и на милиметър от правата вяра на глобализма, бива изгорен на онлайн клада, бива оплют, обруган, цензуриран и премахнат. Не може да считаш, че изборите са били опорочени – това е „фашизъм“ и „расизъм“. Ако ги питаш да обяснят защо – не може. Нямаш право да ги питаш, защото това е „бял супремасизъм“ и „нацизъм“. Етикетите се лепят като с машинка, няма спиране. Остави, че това е невярно и глупаво, но и девалвира понятията „фашизъм“, „нацизъм“ и „расизъм“. Най-гротескният щрих е, че либералите сами не осъзнават, че действат точно като нацисти. Идват с агресия, заличават всеки несъгласен с тях и правят това с искрената вяра, че те са призваните да прочистят света от злото. Моралният им компас просто е счупен под натиска на претенциите, високомерието и арогантността на най-гласовитите от тях.
Никой не е длъжен да харесва Тръмп. Той е интересен персонаж, всеки го пречупва през собствената си оптика. За едни е гений, за други глупак, за едни е велик, за други нищожен, едни го боготворят, други го мразят. Всеки има право да има мнение за него, в крайна сметка това е част от работата на всеки президент. Въпросът тук е друг – либералите не искат просто да кажат, че не харесват Тръмп и неговата политика, те искат да наложат светогледът, че Тръмп, политиката му и нейните привърженици са „негодни“ сами по себе си. Не е важно, че не го харесват, важното е, че според тях всички, които го харесваме сме „подчовеци“. Ние сме „расисти“ и „нацисти“, защото подкрепяме една съвсем легитимна политика. Защото политиката на Доналд Тръмп е наистина съвсем легитимна – антиглобализъм, национален протекционизъм, защита на работниците и обикновените хора. В това няма нищо расистко или фашистко. Но за либералите не са важни фактите, важно е да се гледа на тяхната интерпретация върху фактите като на единствената възможна.
Нека онагледим ситуацията с пример. Либералите казват – съдът е отхвърлил исковете на Тръмп за изборни нарушения. Това е факт. Ние казваме – има достатъчно данни, че нарушения е имало. Това също е факт. Либералите добавят – щом няма решения на съда, значи няма нарушение. Това вече не е факт, а оценка. Но тя е легитимна по същество. Ние казваме – съдиите също са хора и нямаха смелостта да бъдат на висотата на времето. Също легитимна гледна точка. Разликата обаче е следната – ние не сме съгласни с либералите за тяхната гледна точка, но нямаме против те да я изразяват. Либералите обаче не просто не са съгласни с нашата интерпретация върху събитията, но дори я наричат „расизъм“ и „зло“, блокират ни и ни премахват от демократичната дискусия. Този радикализъм може да се оприличи само на фашизъм.
Случващата се пред очите ни културна революция създава огромна опасност за демокрацията и модерната република. Без да го осъзнават моралните кръстоносци режат клона, на който всички седим. Когато замениш принципите с партизанщина и уважението към другия с агресия, тогава ти превръщаш цивилизованото общество в дивашко. Силата на правото бива заменена от правото на силния. Свободата се превръща в робство, а робството в ценност. Цензурата е онзи последен отчаян вопъл, който маркира превръщането на моралния потисник в абсолютен диктатор. Но свободата, уверен съм, ще намери начин. Във века на интернет не можеш да спреш свободното движение на идеи и идеали. Както не можеш да спреш гората да се разлиства, така и не можеш да спреш хората да говорят и мислят. Тепърва на либералните диктатори ще им се наложи да разберат по трудния начин тази проста житейска истина.