Той беше преди няколко дни, но поради кризата, никой не си спомни за този 11 февруари 1945 година. Когато американският президент Франклин Рузвелт слага подписа си за признаването на Украйна, като отделна от Съветския съюз държава, Джо Байдън е бил на 3 години. В Америка, учебниците по История едва ли тежат колкото другаде. С История не се печелят пари. Следователно за повечето американци Историята е губене на време.
Някой ден обаче, в Станфорд и Харвард неизбежно ще се изучава, че от История не се печели, но без История може много да се загуби. Седми февруари е четвъртият ден на конференцията в Ялта. Времето е необичайно хубаво. Небето е толкова ясно, че от двореца в Ливадия гостите могат да се наслаждават в едно и също време на Черно море и снеговете по върховете на Кавказ. След обилна закуска в замъка на принц Юсупов, Рузвелт предприема обичайната си разходка.
Той е в инвалидна количка, която бута чернокожият му прислужник – Артур Притисман. Американският президент е отегчен от безкрайните спорове за зони на влияние, които се разискват между трите делегации – руска, английска и американска. Той се съгласи да дойде в Ялта с единствената цел да получи подкрепата на Сталин за създаване на световна организация на нациите със седалище Ню Йорк. Рузвелт беше много болен и чувстваше как животът му се изплъзва под краката, подобно на океана по време на отлив. Той ненавиждаше европейския егоизъм на старите колониални империи.
За него бъдещето на света беше общо. Законите трябваше да са универсални за сметка на традициите. Ръководна роля в неговия проект трябваше да има Организацията на обединените нации. Без участието на Русия, мечтата му оставаше само на хартия. За да спечели руснаците за каузата си, Рузвелт за последната година беше изпратил 16 милиона тона материал с две хиляди кораба. Около 500 хиляди камиона, 10 хиляди бойни машини, 50 дизелови локомотива и 2 хиляди с въглища, 4,5 милиона тона месо в консерви, цял един завод за гуми, в който да работят 20 хиляди работници - бе изцяло пренесен и монтиран в Русия. Въпреки всичко това, Сталин и неговата сянка Молотов се оказаха изключително корави събеседници.
Генерал Жуков, главнокомандващ Червената армия беше задминал Франкфурт и напредваше към Берлин. Неговите победи даваха основание на руската делегация да диктува волята си на останалите. Точно в този ден – седми февруари телеграма от Вашингтон извести на участниците, че в Мексико е паднал самолета на посланника на СССР – Константин Умански. Шефът на Държавния департамент на САЩ – Едуард Стенлиус веднага предложи американски самолет да пренесе тленните останки на посланника. Руснаците благодариха вежливо, но настъпателния им тон не се промени.
Последния руски каприз изненада англичаните и американците. Сталин беше съгласен седалището на организацията да бъде в Ню Йорк, но Съветския съюз да има трима представители – Руската федерация, Белорусия и Украйна. Американци и Англичани подскочиха от изненада – Как е възможно, това държави ли са? Да, отговориха руските представители. Те вече имат и собствени правителства. В създадената суматоха, никой не попита, кога и как са били проведени изборите в тези две неизвестни за Запада държави.
Последният който можеше да бъде изненадан от условието за включване на Украйна, като независима държава беше Чърчил. От първия ден на конференцията английският министър- председател беше разбрал лукавостта на грузинския диктатор. Благоразположението на Рузвелт към Сталин го дразнеше, но се чувстваше сам за да им се противопостави, като единствен защитник на Европа. След като двамата „големи“ успяваха да намерят общ език, Чърчил реши да отстъпва с по-малко възможни загуби.
Инсталирането на ООН в Ню Йорк, без никакви предварителни правила, за него беше илюзия, или жилищна сграда издигната без скеле. Реализацията на някакво „световното обединение“, благодарение на едни и същи „универсални“ закони, само за да се угоди на „заминаващият си“ Рузвелт, водеше към омаловажаване на европейската цивилизация и подчиняването ѝ на две Суперсили, които в края на краищата щяха да си правят каквото си искат с останалите.
Изненадан от апетита на Сталин към Балканите, апетит който напомняше вековния стремеж на Русия към достъп до „Топлите морета“, Чърчил реши да брани със зъби и нокти Гърция, Югославия и Италия. На предложението на Молотов България да сключи договор за сътрудничество с Белград, английският министър Антони Еден се противопостави категорично. Страна, която беше капитулирала току- що, не можеше да сключва договори, преди да е платила съответните репарации. Времето течеше, а с него и оспорваните нерешени точки. Рузвелт не се чувстваше обременен от желанието на Сталин да включи Украйна като отделна държава в ООН. Питаше се само как ще обясни на американския конгрес наличието на три болшевишки представители.
Помогна му самият Генералисимус. Сталин се обърна към Чърчил подчертано високомерно – Защо да нямаме три, когато и вие имате три? Понеже англичанинът недоумяваше, грузинецът допълни – Канада и Австралия какво са?! На десети срещу 11 февруари, Сталин работи цяла нощ. Заобиколен от Молотов, Берия, Маленков, Вишински, Майски и Громико, те проверяваха дума по дума декларацията, която трите делегации трябваше да публикуват в неделя 11-ти. Чърчил се събуди към обяд, в добро настроение и предприе солидна закуска с черен хайвер.
Верният му министър Еден го запозна с последните поправки на договора. Рузвелт също се събуди в добро настроение и имаше защо. Надеждите му за създаване на ООН със седалище Ню Йорк се сбъднаха. Трите делегации имаха среща в 12 часа в най-големия салон на замъка Юсупов. Първите тостове бяха вдигнати когато преводачите поднесоха за подпис декларацията приключваща конференцията в Ялта. Сталин, Рузвелт и Чърчил разбутаха чаши и чинии за да я подпишат. Американският президент напуска Ливадия още същия ден, в 16 часа.
В джоба си стиска писмо което го радва повече от всичко преживяно до сега. Писмото е от Сталин. „Скъпи господин Рузвелт, след като с ваше одобрение броят на гласове с които разполага Съветския съюз възлиза на три, с Украйна и Беларус, аз съм готов, ако вие пожелаете, да подкрепя броят на гласове на Съединените щати в ООН да бъде също увеличен на 3. С искрено уважение: Йосиф Сталин Това писмо остава семеен спомен, защото Рузвелт не е имал време да го покаже. Той умира само два месеца след конференцията в Ялта.