Той беше преди няколко дни, но поради кризата, никой не си спомни за този 11 февруари 1945 година. Когато американският президент Франклин Рузвелт слага подписа си за признаването на Украйна, като отделна от Съветския съюз държава, Джо Байдън е бил на 3 години. В Америка, учебниците по История едва ли тежат колкото другаде. С История не се печелят пари. Следователно за повечето американци Историята е губене на време.
Някой ден обаче, в Станфорд и Харвард неизбежно ще се изучава, че от История не се печели, но без История може много да се загуби. Седми февруари е четвъртият ден на конференцията в Ялта. Времето е необичайно хубаво. Небето е толкова ясно, че от двореца в Ливадия гостите могат да се наслаждават в едно и също време на Черно море и снеговете по върховете на Кавказ. След обилна закуска в замъка на принц Юсупов, Рузвелт предприема обичайната си разходка.
Той е в инвалидна количка, която бута чернокожият му прислужник – Артур Притисман. Американският президент е отегчен от безкрайните спорове за зони на влияние, които се разискват между трите делегации – руска, английска и американска. Той се съгласи да дойде в Ялта с единствената цел да получи подкрепата на Сталин за създаване на световна организация на нациите със седалище Ню Йорк. Рузвелт беше много болен и чувстваше как животът му се изплъзва под краката, подобно на океана по време на отлив. Той ненавиждаше европейския егоизъм на старите колониални империи.
За него бъдещето на света беше общо. Законите трябваше да са универсални за сметка на традициите. Ръководна роля в неговия проект трябваше да има Организацията на обединените нации. Без участието на Русия, мечтата му оставаше само на хартия. За да спечели руснаците за каузата си, Рузвелт за последната година беше изпратил 16 милиона тона материал с две хиляди кораба. Около 500 хиляди камиона, 10 хиляди бойни машини, 50 дизелови локомотива и 2 хиляди с въглища, 4,5 милиона тона месо в консерви, цял един завод за гуми, в който да работят 20 хиляди работници - бе изцяло пренесен и монтиран в Русия. Въпреки всичко това, Сталин и неговата сянка Молотов се оказаха изключително корави събеседници.
Генерал Жуков, главнокомандващ Червената армия беше задминал Франкфурт и напредваше към Берлин. Неговите победи даваха основание на руската делегация да диктува волята си на останалите. Точно в този ден – седми февруари телеграма от Вашингтон извести на участниците, че в Мексико е паднал самолета на посланника на СССР – Константин Умански. Шефът на Държавния департамент на САЩ – Едуард Стенлиус веднага предложи американски самолет да пренесе тленните останки на посланника. Руснаците благодариха вежливо, но настъпателния им тон не се промени.
Последния руски каприз изненада англичаните и американците. Сталин беше съгласен седалището на организацията да бъде в Ню Йорк, но Съветския съюз да има трима представители – Руската федерация, Белорусия и Украйна. Американци и Англичани подскочиха от изненада – Как е възможно, това държави ли са? Да, отговориха руските представители. Те вече имат и собствени правителства. В създадената суматоха, никой не попита, кога и как са били проведени изборите в тези две неизвестни за Запада държави.
Последният който можеше да бъде изненадан от условието за включване на Украйна, като независима държава беше Чърчил. От първия ден на конференцията английският министър- председател беше разбрал лукавостта на грузинския диктатор. Благоразположението на Рузвелт към Сталин го дразнеше, но се чувстваше сам за да им се противопостави, като единствен защитник на Европа. След като двамата „големи“ успяваха да намерят общ език, Чърчил реши да отстъпва с по-малко възможни загуби.
Инсталирането на ООН в Ню Йорк, без никакви предварителни правила, за него беше илюзия, или жилищна сграда издигната без скеле. Реализацията на някакво „световното обединение“, благодарение на едни и същи „универсални“ закони, само за да се угоди на „заминаващият си“ Рузвелт, водеше към омаловажаване на европейската цивилизация и подчиняването ѝ на две Суперсили, които в края на краищата щяха да си правят каквото си искат с останалите.
Изненадан от апетита на Сталин към Балканите, апетит който напомняше вековния стремеж на Русия към достъп до „Топлите морета“, Чърчил реши да брани със зъби и нокти Гърция, Югославия и Италия. На предложението на Молотов България да сключи договор за сътрудничество с Белград, английският министър Антони Еден се противопостави категорично. Страна, която беше капитулирала току- що, не можеше да сключва договори, преди да е платила съответните репарации. Времето течеше, а с него и оспорваните нерешени точки. Рузвелт не се чувстваше обременен от желанието на Сталин да включи Украйна като отделна държава в ООН. Питаше се само как ще обясни на американския конгрес наличието на три болшевишки представители.
Помогна му самият Генералисимус. Сталин се обърна към Чърчил подчертано високомерно – Защо да нямаме три, когато и вие имате три? Понеже англичанинът недоумяваше, грузинецът допълни – Канада и Австралия какво са?! На десети срещу 11 февруари, Сталин работи цяла нощ. Заобиколен от Молотов, Берия, Маленков, Вишински, Майски и Громико, те проверяваха дума по дума декларацията, която трите делегации трябваше да публикуват в неделя 11-ти. Чърчил се събуди към обяд, в добро настроение и предприе солидна закуска с черен хайвер.
Верният му министър Еден го запозна с последните поправки на договора. Рузвелт също се събуди в добро настроение и имаше защо. Надеждите му за създаване на ООН със седалище Ню Йорк се сбъднаха. Трите делегации имаха среща в 12 часа в най-големия салон на замъка Юсупов. Първите тостове бяха вдигнати когато преводачите поднесоха за подпис декларацията приключваща конференцията в Ялта. Сталин, Рузвелт и Чърчил разбутаха чаши и чинии за да я подпишат. Американският президент напуска Ливадия още същия ден, в 16 часа.
В джоба си стиска писмо което го радва повече от всичко преживяно до сега. Писмото е от Сталин. „Скъпи господин Рузвелт, след като с ваше одобрение броят на гласове с които разполага Съветския съюз възлиза на три, с Украйна и Беларус, аз съм готов, ако вие пожелаете, да подкрепя броят на гласове на Съединените щати в ООН да бъде също увеличен на 3. С искрено уважение: Йосиф Сталин Това писмо остава семеен спомен, защото Рузвелт не е имал време да го покаже. Той умира само два месеца след конференцията в Ялта.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Рап
13:04 17.02.2022
2 По зле са и от нас
13:04 17.02.2022
3 РУЗВЕЛТ
13:10 17.02.2022
4 Факт
13:10 17.02.2022
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 ИСТОРИК
13:13 17.02.2022
7 СЕГА УКРАЙНА И КРИМ ЧИИ СА
13:13 17.02.2022
8 Шматка
Впрочем можеше да разкажеш историята докрай. Например - как Чърчил е настоявал България да бъде заличена като държава, а територията и - разделена между Югославия, Румъния и Гърция!? Нещо, което наглите англета са го изтипосали и в Енциклопедия Британка!
13:15 17.02.2022
9 НАТО
13:18 17.02.2022
10 До кога
13:20 17.02.2022
11 Всъщност
" Либералните историци днес смятат доставката на военна техника, оборудване и други стоки от Съединените щати като „безвъзмездна помощ“. Но това не е вярно. За всяко американско копче СССР плаща на САЩ със злато, волфрам и руски самур. Министърът на търговията на САЩ Джеси Джоунс признава, че „с доставките от СССР ние не само върнахме парите си, но и спечелихме, което далеч не е частен случай в търговските отношения, регулирани от нашите държавни агенции“."
13:22 17.02.2022
12 ЕТО ВИЖТЕ
Разсекретени в 2017 години документи за преговорите на редица западни лидери с Горбачов, публикувани от американския архив за национална сигурност, разбиха твърденията, че САЩ нищо не били обещавали на Горбачов. Те могат да се видят на сайта на университета Джордж Вашингтон“ (виж тук и тук).
Кой и кога е убеждавал Горбачов?
Директорът на ЦРУ Робърт Гейтс, критикувайки разширяването на НАТО на изток, пише през 2000 г., че в 1990 г. „Горбачов и други бяха убеждавани (led to believe), че това няма да стане“. Най-известно като че ли е уверението на американския държавен секретар Джеймс Бейкър от февруари 1990 г., който казал на среща с Горбачов, и то не веднъж, а три пъти, че НАТО няма да се разшири на изток „нито един инч“ (not one inch eastward).
13:25 17.02.2022
13 Пламен
13:26 17.02.2022
14 Летописец
НО :
" От мините, благородния метал отива в рафинерия в Москва, а след това, вече в кюлчета, през Владивосток, е доставено в Съединените щати с подводници. Плащанията са прекратени едва през 1949 г., когато СССР изпробва първата си ядрена бомба. Общо СССР доставя на американците 1500 тона най-чисто съветско злато. Освен него, САЩ получават още 300 хиляди тона хромова руда, 32 хиляди тона манганова руда, както и платина, дървен материал, кожи и хайвер. Дълговете са изплатени от страната едва през 2006 г."
13:27 17.02.2022
15 Иванушка
13:29 17.02.2022
16 не може да бъде
13:35 17.02.2022
17 Точно!
"Последния руски каприз изненада англичаните и американците. Сталин беше съгласен седалището на организацията да бъде в Ню Йорк, но Съветския съюз да има трима представители – Руската федерация, Белорусия и Украйна. Американци и Англичани подскочиха от изненада – Как е възможно, това държави ли са? Да, отговориха руските представители. Те вече имат и собствени правителства. В създадената суматоха, никой не попита, кога и как са били проведени изборите в тези две неизвестни за Запада държави."
Коментиран от #21
13:41 17.02.2022
18 хХх
Коментиран от #19
13:54 17.02.2022
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 Граф Алексей Толстой
А има и една друга Русия – Московската. Това е Русия от гората, монголска, дива и зверска. Тази Русия направи свой национален идеал кървавата деспотия и дивата жестокост. Тази московска Русия от най-стари временна е била, е и ще бъде пълно отрицание на всичко европейско и е ожесточен враг на Европа!”
Коментиран от #25
14:01 17.02.2022
21 хХх
До коментар #17 от "Точно!":
Йосиф Висарионович си почина достатъчно. Време е да се връща на работа, че нагло-саксите и джендърите съвсем се разпищолиха.14:01 17.02.2022
22 Историк
Коментиран от #26, #29, #32
14:09 17.02.2022
23 3.14К
14:14 17.02.2022
24 Таки Брашнаров
14:25 17.02.2022
25 Гост
До коментар #20 от "Граф Алексей Толстой":
Граф Алексей Николаевич Толстой е руски писател, академик, депутат във Върховния съвет на СССР, автор на множество романи, разкази и повести. Ревностен поддръжник на комунистическия режим в СССР, 3 пъти носител на Сталинска премия (Уикипедия)Айде сега да ни кажеш от кое произведение на Алексей Толстой са тези написани от теб глупости.
Коментиран от #27
14:29 17.02.2022
26 Не бе
До коментар #22 от "Историк":
Не бе те татарите , въобще не са стигнали до Киев...умнико , всичко до Централна Европа е било васал на татаро -монголите. Включително и ние ...прочети си историята.14:32 17.02.2022
27 Какво да ви кажа ?
До коментар #25 от "Гост":
Прав е бил вашият основател Димитър Благоев за русофилството, че е от невежество и води до национално предателство. Да, това е същият граф А.Толстой, а той не е бил като вас по-голям руснак от руснаците. Майката на А.Н. Толстой е далечна роднина на Тургенев, докато баща му Николай Александрович е от обеднял клон на рода на Лев Николаевич Толстой.14:37 17.02.2022
28 Този коментар е премахнат от модератор.
29 Иванушка
До коментар #22 от "Историк":
Руския народ е Мултиетнически - има и татари има и българи....от истинските.Коментиран от #30
14:44 17.02.2022
30 ??????????....
До коментар #29 от "Иванушка":
А ти от кои българи си????...от истинските или от не истинските???.14:52 17.02.2022
31 Смех
14:55 17.02.2022
32 Не само..
До коментар #22 от "Историк":
Са се кланяли на хана, когато московските князе са получавали благоволението на хана да се срещне с тях, трябвало е разтоянието от входа на мястото където са се намирали князете до трона на хана да бъде изминато пълзешком..по корем.14:57 17.02.2022
33 mi6osp
През 2020 се прави същата анкета. Резултатите за Русия са: във Франция 16%, Англия 14%,... САЩ 12%.
А резултатите от анкета в Япония през 2019, сред учениците в горните класове X -XII, на въпроса " Кой е бомбардирал Япония с ядрени оръжия?" 70% отговарят Русия.
Та става дума за ролята на пропагандата.
15:11 17.02.2022
34 pun
15:17 17.02.2022
35 Притча
16:33 17.02.2022
36 Историята
20:37 17.02.2022