Украинка се свърза с ФАКТИ, за да разкаже за бедственото положение, в което се намира град Мариупол, обсаден от руския агресор. Градът е подложен на постоянни атаки, а цивилните са в капан. Жертвите вече са хиляди. Младата украинка призова Европа, САЩ и НАТО да не позволяват на половин милион украинци да се превърнат в трупове. Публикуваме призива на Ксения Засипко, актриса в Николаевския национален академичен украински театър за драма и музикална комедия:
Хора от целия свят, моля, останете хора!
Никога не бих си помислила преди 24 февруари 2022 г., че трябва да се обърна към вас, скъпи приятели. С удоволствие посещавах репетициите в театъра, в който работя, усмихвах се на игликите, които вече бяха поникнали в нашата топла Южна Украйна, планирах да отида при майка ми в Мариупол за рождения ѝ ден през март. Тя имаше планове за почивка, така че цялото семейство да отидем заедно на море...
Войната в Украйна, както и всички други войни, започна толкова рязко и обърна всичко. Подлият Путин яростно нападна страната ни от всички страни. Постоянното подсилване на руските войски в окупирания Крим и т. нар. „ДНР” и „ЛНР” и увеличаването на техния брой на територията на Южна и Източна Украйна направиха невъзможно отиването ми в Мариупол, където остана цялото ми семейство. Аз съм в Николаев и цялото ми семейство и роднини нямат възможност да напуснат Мариупол. Първите няколко дни от войната поддържахме връзка, но на 1 март в града беше напълно прекъснато електричеството, доставките, водата, парното, а 4 дни по-късно - и газът. Когато започна войната, баща ми беше в болница, а майка ми и сестра ми се грижеха за него. Семейството ми не можеше да си купи необходимите стоки и лекарства, тогава магазините и аптеките все още бяха отворени, но след първия ден на войната всичко беше затворено. След това електричеството в целия град беше спряно, защото руските войски умишлено бомбардираха всички електроцентрали. Всеки пациент в болницата (дори тези, които се нуждаят от снабдяване с кислород или интензивни грижи) беше изпратен вкъщи, тъй като болниците вече не можеха да им помогнат, започна постоянно предупреждение за въздушни нападения.
Вече две седмици град Мариупол е блокиран. Едва ли вярвам някой в ЕС или САЩ да е чувал за моя град. Но точно сега Мариупол е в извънредните новини. Моят град стана символ на ужаса и цялата мъка, причинена от войната, започната от Путин у нас. По официална информация в Мариупол живеят половин милион души, тъй като голяма част от тях са се преселили там от окупираните от Русия области Донецк и Луганск през 2014 г. 500 000! Това е населението на целия Люксембург. Това е населението на Осло, това е една трета от Париж, това е Франкфурт на Майн! И днес руснаците правят както нацистите с Ленинград по време на Втората световна война. Те започнаха обсадата на града. Мариупол е вторият Ленинград или вторият сирийски Алепо. Мариупол е заобиколен от нечовешките убийци на Путин. Хора от целия свят! Обръщам се към вас като граждани на цивилизовани страни, като приятели, които помагат на страната ни, като мои братя и сестри, които имат семейства, като обикновени хора със сърце.
Мариупол е в ада в момента. Всъщност градът вече не съществува, бомбардират го без спиране. Няма път, къща или прозорец, които да не са повредени или обстрелвани. Но хората все още съществуват и те все още могат да бъдат спасени! Градът е неговите хора, а не квадратните километри земя. Те се борят за живота си, искат да останат живи! Това е бедствие. Пациенти или хора със специални нужди, които не могат да се движат без инвалидни колички, умират в апартаментите си. Гладни и дехидратирани, те умират върху мръсни чаршафи, телата им се разлагат. Всички умират – бащи и майки, пазейки децата си от снаряди, а после, тези деца умират, защото няма кой да им помогне. Някои от тях търсят лекарства и храна в бомбардирани и изоставени къщи.
Хора, които се нуждаят от специални лекарства, грижи или оборудване, за да ги поддържат живи - всички те вероятно вече са мъртви, просто все още не го знаем! Хора през 2022 г. в цивилизования свят умират от липса на инсулин или кислород или някакви други лекарства! Как да раждат мариуполските жени в мазета при неспирни взривове на бомби?! Техните новородени умират в ръцете им от студ, глад или дехидратация (и това също е реалност от 2022 г.). Мариуполци изминават пеша километри, за да вземат вода от морето за пиене, мариуполци стоят в изоставени и разрушени мазета, а навън е -8 градуса. Стоплят си храна на огън. Всеки ден след бомбардировките мариуполци излизат да покриват с одеяла труповете по улиците и се опитват да ги погребват дори в масови гробове в дворове на собствените си домове. Мариуполци днес се молят на Господ за мир в страната ни и се молят да останат живи и да прегърнат своите деца, родители, членове на семейството.
И днес най-накрая получих обаждането, което чаках дълго време. Молех се на Бог на колене и той ме чу, през сълзи майка ми ми каза как ме обича и ме помоли да пиша на всички организации и всички телевизионни канали по света, за да могат да бъдат спасени, те искат да живеят. Моите близки, сестра ми, баща ми, са заложници. Животът на хората в Мариупол е застрашен. Това не е цена, която човек е готов да плати.
Европа! САЩ! НАТО! Хора! Вярвам, че нашият президент и смелите ни войници от украинската армия правят много, за да спасят народа на Мариупол и да защитят цялата ни страна, но също така се обръщам към вас, към всеки от вас, който сега стои на опашка за хляб, или пие кафе в парка, или разговаря с роднините си в момента. Отчаяна съм! И милиони хора по света, които имат роднини в Мариупол, също са отчаяни! Сълзите не изсъхват, молитвите не слизат от устните ни, искаме да видим семействата си живи! Светът вече разбра, че за Путин човешкият живот е нищо, той може да унищожава и бомбардира цивилни, да убива деца. Но за вас, за всеки човек, понятието „човешки живот“ все още съществува. Животът е безценен.
Свят! В крайна сметка не можете да позволите половин милион украинци да се превърнат в трупове, лежащи под развалините на сгради, в убежища, разкъсани от гладни кучета, неидентифицирани и непогребани. Целият свят! Слушайте и чуйте хората от Мариупол - те ви молят да помогнете, да помогнете за спиране на войната в Украйна, която отнема стотици животи всеки ден! Не искам да се гордея, че семейството ми, единственото ценно и скъпо нещо, което имам, смисълът на живота ми, пожертва живота си в битките за града, искам да чуя гласовете им и да ги прегърна живи. Свят! Не искам Мариупол да се превърне в символ на свободата и смелостта на Украйна, ако трябва да стане преди това масов гроб за половин милион хора. Няма да има значение, ако властите, депутатите, кореспондентите от цял свят дойдат да отпразнуват победата на Украйна, да поднесат цветя и да напишат дълги скръбни речи за цената на свободата, а героизмът на жителите на града да бъде увековечен в книги и филми - това няма да проработи.
Свят! Украйна ви е благодарна за вашата подкрепа, за убежището за нашите хора, бягащи от войната, за финансовата подкрепа, за хуманитарната помощ, за доставката на оборудване, за санкциите срещу нашия убиец Русия, за всичко, което правите за нас. Но ако животите на половин милион цивилни са застрашени...? Имаме нужда от повече! Помогни ни, свят! Политици! Лидери! Президенти! Вие сте избрани от хората, за да можете да направите каквото трябва и да вземете решение. Хората ви вярват и ви доверяват живота си. Украйна вече осъзна, че Будапещенският меморандум не се оказа нищо друго освен лист хартия и ние не сме защитени от войната и всички беди и смърт, които тя носи със себе си. Но ние знаем за капацитета на вашите страни, вие можете да ни помогнете! Можете да направите повече за нас! Не стойте настрана, "притеснени и изразяващи съболезнования", помогнете ни! Пиша това, докато седя в зала, защото сирените за въздушен удар бият отдавна и трябваше да бягаме към мазето, но... Вчера в Николаев при обстрел загинаха 9 души, които просто бяха на опашка пред банкомата и до магазина. Днес може да ме удари и снаряд. Затова не тичам към мазето, защото искам да отправя молба, рискувайки живота си. Искам да спася семейството си! Свят! Чуйте ни! Хора от целия свят, останете хора! Помогнете да спасим Мариупол!
Изпълнена с надежда за вашата помощ, с молитва в душата за нашата свободна Украйна и с плачещо сърце за моите близки, Ксения Засипко, 30-годишна, родена в Мариупол, но сега живееща и работеща в град Николаев.